Граници на възможната Промяна
Често напоследък си спомням думите на изключителния Аба Еван, министър на външните работа на Израел: „“Хората и нациите действат мъдро, когато са изчерпали всички други възможности“.
Страхувам се, че отново се градят някакви въздушни кули със свръхочаквания за сценарии за опитомяване чрез стимули на ГЕРБ и на ДПС – Пеевски или ДПС – Доган. ОК, седемте точки на сближението имаха някакво оправдание заради втория мандат и нуждата от сериозно отношение. Оптиката на връщането на мандат още при връчване действително не изглеждаше добре. Но в ППДБ някои продължават с наратива, че трябва да се излезе от политическата криза с план за опитомяване или омайване на Борисов и ДПС, през налагане на стандарти на взаимно ненападение, култура на говорене с ориентир коалиции /сглобки. Дори се посочва като окуражителен симптом !?, това че лидерът на ГЕРБ бил се скарал на Делян Добрев да не преминава „червената линия“, без да е ясно какво точно има пред вид. Няма да категоризирам това състояние на духа – само ще посоча – всуе са тези надежди. Делян Добрев не е и никога не е бил самостоятелен фактор, просто Борисов има изгода от радикалното му говорене, лошото ченге, за да се позиционира като умерения лидер. Той и ГЕРБ не може да не атакува ППДБ и по вътрешно политически и по външнополитически причини, партията възникна и остава проект на дълбоката държава да представя Лукановия наратив за народна партия и дясноцентриска алтернатива на ОДС /тук успя тотално/, на „евроатлантизъм“ с местна особеност, включително дози корупция, русофилия и плененост на държава.
Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
В основата на подобно мислене лежи погрешното, според мен, възприятие и оценка на текущата ситуация като мидстрийм процес – да използвам от този термин от енергетиката. Това е все едно да твърдиш, че трябва да съсредоточиш инвестициите си в рафинирането на суров петрол /преговорите през парламентарните групи/, а не в добива /печеленето на изборите/. Така се фокусираш върху технологията на правенето на власт, след изборите, като най-важната част от политиката /избирателите са оставени в позиция на консуматори на решения/. Тук сработва илюзията за двойната безалтернативност – това, че избирателите на ППДБ нямат достоверна друга алтернатива освен да гласуват за тях. Тук удобно се пропуска, че част от избирателите мигрират към антисистемно говорещите. Не случайно Костадинов напоследък най-много бори словесно Борисов и Пеевски и това, че ГЕРБ и ДПС не могат да направят правителство без ППДБ.
Тук с или без основания, някои по дълго пребивавали в Парламента лидери от ППДБ логично се чувстват по-силни в политическия мидстрийм, относително по-сигурни за депутатското си място или в реденето на кабинети. За тях, по-важно е да се хвърлят усилията не в печелене на избори и предизборни кампании, а в последващия процес на убеждаване на ГЕРБ, ДПС и производни, през силата на аргументи, публични или скрити, използването на зависимости и интереси, дори геополитическа гравитация – интерпретирана често по произволен начин. Самите предизборни кампании се превръщат в огромна тегоба, защото се оказват и финансово непосилни, което води до примиряване с „второто място“. Естествено следствие от подобна подредба на приоритетите е третирането на предизборните кампании като предварително обречени и непосилни за спечелване, с произтичащи от това анализи на желано и възможно при политики и послания, които могат да убедята максимално количество хора. Приема се, че няма толкова значение дали ППДБ ще имат 30, 40 или 60 депутати, от тук и оценката за успех губи значение, за отговорност и принос също. Важното е да се поеме политическата инициатива, като се диктуват процесите в обществото, стъпвайки върху двойната безалтернативност – за избирателите на ППДБ и за ГЕРБ и другите партии в Парламента.
Част от проблема възниква и от разполагането на текущите цели в рамките на късия политически хоризонт, за това привържениците на „договорената реформа“ твърдят, че в този парламент можело още веднъж да пробват пререформаторския потенциал на ГЕРБ да работи заедно с ППДБ през приемането на закони?! Да оставим настрана миопията на календара и особено онзи патос за работа през август на депутатите, без почивка с реално време на предизборна кампания през септември. Де факто не само няма време, но е и ясно, че в този парламент нищо не може да се случи. Ако можеше, щеше да се случило. Това, че в ДПС и други партии текат разединителни процеси не означава нищо, силите на дълбоката държава просто се прегрупират не за да правят, а за да не правят реформи. Едно е да имаш негативна сила, тоест всяка парламентарна група да може да пречи на другите да направят нещо /в случая на ППДБ да реализира тази програма от закони/, съвършено друго е да имаш позитивна сила – да можеш сам да прокарваш тези закони като убеждаваш други да те подкрепят. Прореформаторските сили са далеч от подобно състояние и възможности.
Нека се върнем на ъпстрийма – на „добива“ – или на най-важния и предстоящ елемент в политическия процес – изборите. Да, напълно е възможно да влезеш с послания за „коалиционна култура“, за „хората са изморени от избори“, изобщо да призовеш към разума с надеждата, че това ще повиши избирателната активност и най-вече гласовете за ППДБ, като върне разочарованите или спечели нови от средите на тези, на които им е писнало да се ходи на избори и искат редовно правителство и разум. Съжалявам, но подобно допускане изглежда политическа абстракция в контекста на предизборната борба – тя не може да бъде друга освен остра и кална, битка на конкуриращи се наративи за пътят напред – на статуквото /модерен вариант на същото/ и на промяната. С подобни примирени и зовящи към разума политики и послания ППДБ няма да убедят много хора от разочарованите, не само свои, но и чужди, и това е лесно за доказване.
Мисля да организирам широка кръгла маса на разумните хора, които подкрепят реформите за да обсъдят пътят напред. Не съм сигурен колко души ще се отзоват, много ярки фигури от средите на „разочарованите“ видяха в подновените приказки за сглобки и нова коалиционна култура нови основания за критика и самоотстраняване. Давате ли си сметка, че гласовете на разочарованите, ако можеха да бъдат представени щяха да имат равна по численост парламентарна група на сегашната от ППДБ.
Да приемем, че с това държавническо или разумно, дори честно говорене – за да не се разочароват избирателите ни, както стана преди, този път преди изборите да им кажем, че ще преговаряме, – се привлекат разумните, бизнеса, всички, който има нужда от европейски средства, от редовно правителство и най-напредък по ключовите теми – борбата с корупцията, върховенството на закона, службите, еврозоната и Шенген. И пак да приемем, че се създадат отново очаквания, че този път ППДБ ще успеят – защото хората не гласуват за опозиция, а за победители. Колко от вас вярват, че този път ще имат по-голям шанс и по-силни козове в ръката за да убедят Борисов, Доган и Пеевски да правят реформи? Честно.
Ако някои си мисли, че Борисов и Пеевски не са подкрепили ППДБ в този Парламента по седемте точки, заради лоша комуникация, или лошо стекли се обстоятелства, си заслужава цицините по политическата глава от сблъсъка с реалността.
Запомнете, това не е Път към изхода от политическата криза, поне не на етапа на предизборната борба. Хората очакват да чуят и да бъдат убедени, че ППДБ и всяка друга нормална партия има реалистичен, а не пожелателен път за упражняване на властта през печеленето на избори. Пререформистките, проевропейски, антикорупционни избиратели са критично мислещи хора и искат честно говорене, не политтехнологични умозрения, в които накрая трябва да се примиряваш с констатацията „толкова можем“.
Нито в миналите, нито в следващите Парламенти, Борисов, Пеевски, Радев /той също е фактор за службите/ или Доган ще се съгласят да загубят контрола си върху службите, върху съдебната система, върху изпълнителната власт, защото това означава да се саморазпаднат и като партии и като лични проекти за благоденствие и сигурност. Да, те зависят от ППДБ, за да лъснат имиджа на своя олигархичен модел, но техният план за договаряне на подкрепа с отделни групи в ППДБ изглежда не по-малко достоверен, пред вид на най-близката история, отколкото насрещния план за отделяне на Борисов от Пеевски.
Разбирам, че текущото говорене за коалиции, за споделяне на отговорности, може да има текущи тактически задачи, с оглед стимулиране на кооперативност и предотвратяване на най-лошите сценарий в случай на отхвърляне на поправките в Конституцията от Конституционния съд. Но това допуска ефимерно, че свързаността между Радев, Борисов и Пеевски е по-слаба, отколкото хипотетичната между ППДБ и всеки от тях по-отделно, което и силно пожелателно. Достатъчно е да се върнем към яркия пример от 11 юли при тоталната защита на договора с Боташ, който е основната зона на уязвимост на Радев, от ГЕРБ и ДПС при изслушването на министър Малинов.
ППДБ трябва да се фокусират върху спечелването на изборите, никаква друга тактическа цел не трябва да ги отклонява от постигането на тази свръхзадача. Пътят към това минава, особено в предизборната кампания, през изчистване на посланията от съмнения на нови сглобки, към оптимизация на послания и ресурси на предизборната кампания. Много избиратели още не могат да разберат как уж правителството е било на академик Денков, а пък голяма част от министрите не били негови.
Тази задача е напълно постижима – защото силите на промяната имат по-голям потенциал за ръст на вота за тях, отколкото която и да е друга партия. ГЕРБ е електорално уморена партия, отдавна не може да вдъхнови никого за нищо, камо ли да произведе управление, ДПС е в разпад. Националистите на Възраждане стигнаха тавана със своето антиевропейско и анти-НАТО говорене, и катастрофират с отговора на алтернативата. Те са програмиране да не могат да излязат от ролята, която Кремъл им е задал – за разлика от Льо Пен, Малони. Нищо друго не може да роди и произведе убедителна версия на положителната траектория на България, освен реформаторските сили – но само в максимално широк, мобилизиран фронт на внушаващи увереност нови политици с победителски дух.
Трябва активна работа, срещи, убеждаване, диалогичност и най-вече прозрачност за да се издигнат най-добрите и хората да участват в тези процеси, а не да им спускат парашутисти в избирателните листи.
Много бих искал да видя лидери с шампионско самосъзнание, отбор в който хората да живеят с убеждението, че друг път и друга цел освен първото място няма. А не приказки за колко била дълбока кризата и колко било важно да правим сглобки. След изборите ще дойде времето за коалиционното говорене, за слизане от висините на мечтите до реалните възможности. До тогава – небето трябва да бъде целта. Най-голямата беда е когато реформаторските сили смъкват очакванията си до равнището на своите текущи интереси, които представят като възможности.
Илиян Василев
