Кой е истинският Мистър Кеш на българската политика?
По следите на внос на санкционирано дизелово гориво от Русия за България
Въпреки пълната забрана, вносът на руски горива в ЕС никога не е спирал и България е имала своя „достоен“ дял. Основният играч в схемите в началото беше Турция с нейния внос на предимно руско дизелово гориво през пристанищата Мерсин и Дортьол, където продуктът бе преетикетиран с нови сертификати за произход, издадени от местната търговска камара, и изпратен за ЕС. В този бизнес с размяна на сертификати няма светци и тази статия е опит да се повдигне капака на тайната зад неотдавнашното преминаване на посредническия порт от Мерсин в Турция към Александрия в Египет, където руските дизелови товари също се преетикетират като египетски продукт.
Цялата схема за заобикаляне на санкциите, използвана от руските компании за продажба на суров петрол или рафинирани петролни продукти в Европейския съюз, непрекъснато се модернизира, за да бъде в крак с най-новите технологии за санкции. В известен смисъл има състезание между тези, които създават санкциите, и тези, които ги заобикалят. Руските петролни компании, подкрепяни от руски дипломати и разузнавателни служби, са активни в различни държави, които препродават руски рафинирани продукти, като ОАЕ, Тунис, Либия и Турция, към които, както бе споменато по-горе, се прибави и Египет.
Приходите от продажбата на руски суров петрол остават на значително високи нива, като по последни оценки на МАЕ за юли те са около 17 милиарда щатски долара и няма признаци за намаляване на тази цифра. Тази тенденция се запазва въпреки санкциите, насочени към веригата за създаване на стойност на рафинираните продукти чрез схемата „тъмен флот“ след товаренето им в петролните терминали в Русия, включително застрахователите (Ингострах и СОГАЗ), чартьорите и търговците.
Нека да разгледаме една прясна схема за търговия „на тъмно“. При тази схема руски дизел, натоварен в Новоросийск, след плаване до Египет се озовава на пристанище Варна, от което се възползват известни български търговци на горива и известен петролен олигарх, свързан с още по-влиятелния политически олигарх Делян Пеевски. България е само една от многото държави – членки на ЕС, които внасят преетикетиран руски дизел. Да разгледаме само един от по-новите примери в тази схема в прогрес.
По данни на компанията за проследяване на енергийни товари в реално време Vortexa през последните 12 месеца повече от 50 танкера с около 1,4 млн. тона руско дизелово гориво са били разтоварени на петролните терминали в Египет. Въпреки че Египет разполага с няколко рафинерии, техният капацитет и технология са донякъде ограничени, което води до невъзможност да се задоволи напълно вътрешното търсене на рафинирани продукти. Това обяснява защо през последното десетилетие страната винаги е била нетен вносител на горива. Изведнъж, през последната около година, Египет се превърна в основен износител на рафинирани петролни продукти, като повече от 24 танкера, превозващи около 660 000 МТ дизелово гориво, напускат страната към различни дестинации в Средиземноморието, главно за пристанищата на ЕС, но и в Черно море.
Руската схема за преетикетиране на рафинирани нефтопродукти се основава на предположението, че Египет разполага с рафинерии, които официално биха могли да произвеждат същата стока от суровия нефт, който преработват. Проблемът с този наратив е, че рафинираният продукт никога не достига до местния пазар, а в повечето случаи просто се разтоварва в резервоарите за съхранение на брега в петролния терминал в Александрия и след това се претоварва с променените сертификати за произход на нови танкери в посока ЕС.
Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
В нашия конкретен случай с дизеловия товар, доставен на нефтения терминал във Варна, продавачът е BAHE Energy – пълно наименование BAHE ENERJİ SANAYİ VE DIŞ TİCARET LİMİ, регистрирана в Истанбул. За доставката на дизеловото гориво до Варна BAHE Enerji използва плаващия под флага на Маршаловите острови танкер Easterly Canyon, нает от Coral Energy, част от прокси мрежата на Роснефт, за да транспортира руското дизелово гориво от резервоара на нефтения терминал в Александрия до Варна с легендата, че дизеловото гориво е произведено в рафинерията MIDOR – със сертификат за произход.
По пътя си корабът спира на турското пристанище Мерсин, което често се появява в регистрите на танкерите, доставили гориво в България. Той разтоварва 4 500 тона в Турция, преди да продължи към Варна с останалите 25 500 тона. Easterly Canyon с руски дизел с египетски сертификат за произход, акостира на нефтения терминал във Варна и престоява там четири дни, от 6 до 9 август, като купувачи на дизел са двама видни играчи на българския пазар на горива, сред които близкият до Магнитски санкциониран Пеевски Инса Ойл. Купувачите имат пълна представа за произхода на дизеловото горива.
Според източници на „Алтернативи и анализи“ сравнително дългият престой – три дни – се обяснява със специфичната схема, която трябва да гарантира плащането на санкционирания продукт по начин, който властите не могат да проследят. Първо, „Инса Ойл“ обединява усилията си с друг търговец на горива в България, за да си поделят покупката на руския дизел, тъй като българските банки ограничават банковите кредити на всяка от компаниите, да не говорим за санкционирани руски горива. За това доставката започва след плащане. По принцип авансовите плащания са задължителни при спот продажби, а плащането е в кеш е класика Накрая, важно е да се гарантира, че граничните и митническите служители не са твърде придирчиви при проверката на произхода на продукта. Типичният отговор на това и други запитвания от страна на митническите служители е, че те не са длъжни да гледат отвъд автентичността на представения сертификат. Главна дирекция „Митници“ обаче разполага със свои експерти и митническо разузнаване, информация от партньорски служби и достъп до системи за проследяване на кораби и източници в реално време, за да установи това, което нашият екип от открити източници е открил. Номинално митническият служител не е длъжен да гледа отвъд сертификата за произход, а египетският изглежда автентичен. Но заобикалянето на санкциите е престъпление и могат да информират прокуратурата и да започнат разследване.
Продължаващо в момента международно разследване би могло да навлезе по-дълбоко и да установи още много подробности, характерни за прането на руско дизелово гориво, което пристига във Варна или Бургас. Всеки вид дизелово гориво носи „доказателството“ си за произход в сертификата за качество и руските рафинерии и суров петрол не правят изключение.
Сенчестата верига по пътя на този товар от руско пристанище, през операция по преетикетиране завършва във Варна, където българските митнически и гранични власти обикновено се придържат към официалната документация. Митническите документи на товара от Варна след това се обработват в рафинерията „Инса Ойл“, където качеството на продукта се тества в лабораторията на INSA, а митническите власти с удоволствие позволяват дизелът да бъде „обработват “ по-нататък и да излиза като продукт вече на българската рафинерия. Тази верига на съучастие илюстрира степента на завладяване на държавата – както Министерството на вътрешните работи (гранична полиция), така и Агенция „Митници“ са под прекия контрол на г-н Делян Пеевски. Той организира ареста на бившата шефка на митниците в правителството на Денков под фалшив претекст, за да гарантира, че ще останат неговите висши митнически служители във Варна, Бургас и други гранични пунктове ще гледат встрани, когато става въпрос за внос на руски дизел или други „чувствителни“ стоки.
Основните играчи в сектора на горивата и бургаската рафинерия, която в момента е притежение на Лукойл, както и държавният бюджет, страдат от нелоялната конкуренция на дъмпинговите цени на руския дизел, но мълчат. Негативните фискални и пазарни последици са трудно измерими, да не говорим за накърнената репутация на страната като купувач на санкционирани руски енергийни продукти, което увеличава военния арсенал на Кремъл. Но основната притегателна сила на руския дизел, както и на руския газ, е дъмпинговата цена, които се продават с голяма отстъпка – при дизела с повече от 100 долара на тон, които се усвояват от посредниците, предимно руснаци, от нефтения терминал в Русия до помпата. А милиарди пълнят хазната на Путин.
За сведение, само през тази година INSA Oil е внесла 300 000 тона дизелово гориво. Можем само да предполагаме какъв е делът на руския дизел на българския пазар, но повечето товари са получени от Мерсин, а сега и от Александрия. Следващите в схемата за преетикетиране са либийските пристанища и вече танкерите, които доставиха гориво във Варна са акостирали там.
Горното би трябвало да ви даде ясен ориентир кой е истинският г-н Кеш в българската политика.
Разследващ екип на Алтернативи и Анализи
