Възродените възродители
Ден след Коледа, на 26 декември, се навършват 40 години от т. нар. „възродителен процес“, който сложи край на кампанията за асимилация на българските турци, подета от комунистите в края на 50-те години на ХХ в. Това всъщност бе опит да бъде „решен националният въпрос“ в отговор на „ засилващото се влияние на турския буржоазен национализъм“.
Чудовищното престъпление на БКП стана повод през януари 1990 да бъде създадено ДПС – Движението за права и свободи, станало известно като „партията на българските турци“. Причината за създаването му обаче бе друга – комунистите да запазят властта си, като попречат на антикомунистическата коалиция Съюз на демократичните сили да спечели първите свободни парламентарни избори след 10 ноември 1989.
Планът на българската Държавна сигурност, подсказан й от КГБ, успя. България се оказа единствената страна в Източна Европа, в която комунистите, междувременно прекръстили се на социалисти, чрез свои агенти първо наложиха изборите да са за Велико народно събрание, а после ги спечелиха с абсолютно мнозинство. Откъснатите чрез ДПС гласове от българските турци, които без съмнение щяха да отидат за СДС, бяха един от основните фактори за невъобразимата победа на прясно преименуваната БСП на 10 юни 1990. Разбира се, помогна и тогавашният лидер на СДС Желю Желев, който призна чудовищно фалшифицираните избори, и за отплата месец по-късно, на 1 август 1990, ВНС го избра за президент.
След това ДПС превърна етническото прочистване от 70-те и 80-те години на миналия век, в партийна митология. Доган не преставаше да плаши етноса с травматичния спомен, включително когато представи кандидат-депутатските листи на набързо скования си „Алианс за права и свободи“ в началото на тази кампания. Тюркян чешма край Могиляне, община Кирково, пък стана символ на политическото единство на българските турци. Всяка година активът на ДПС се събираше там, за да съхрани родовата памет за тези мрачни времена. Ще се събере ли и тази, и дали две ДПС-та ще пият вода от чешмата, или едно, или нито едно, ще разберем на 26 декември. Може би ще зависи и от това дали Военно-окръжната прокуратура ще обърне внимание на предизборния сигнал на Пеевски за „справедлив съдебен процес и ефективни присъди за виновниците за т.нар. „Възродителен процес“.
На 26 септември 2024 лидерът на ДПС-Ново начало призова Военно-окръжната прокуратура „да пристъпи към повдигане на обвинения по чл. 416, ал. 1 от НК за извършване на геноцид срещу българските мюсюлмани“. Осъществилите геноцида са както съдебната власт, така и „предателите, които ДС е инфилтрирала сред българските мюсюлмани, и които, използвайки справедливия гняв на жертвите на Възродителния процес, изградиха политико-икономически структури от мафиотско-олигархичен модел“.
Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
За да бъде повдигнато обвинение за геноцид обаче, е необходимо да бъде доказано целенасочено намерение за унищожение на българските мюсюлмани като етнос. 31 години прокуратурата не успя или не пожела да направи това. След като Георги Атанасов, бивш секретар на ЦК на БКП по организационните въпроси, почина през март 2022 , делото за Възродителния процес отиде в архива. През юли 2022 прокуратурата прекрати и наказателното производство. И макар че по-късно същата година Софийският апелативен съд отмени решението за прекратяване и постанови Военно-окръжната прокуратура да продължи разследването, това няма да се случи. Просто вече няма кого да съдят. Не че някога са се опитвали, както ще стане дума по-долу.
Защо комунистите започнаха етническото прочистване на българските турци?
В една строго поверителна информация от септември 1982 г. първият секретар на ОК на БКП в Кърджали Георги Танев дава частичен отговор на този въпрос. Танев докладва на ЦК: „Реално преобладаващото болшинство от младото поколение подкрепя партийната политика, но все още сравнително ниското политическо съзнание и верски тежнения, насаждани в семейната среда, ограничават неговите възможности от класово-партийни позиции да се изправи решително лице срещу лице с национализма и ислямския религиозен фанатизъм на родителите.“ Родителите все още си позволяват лукса да празнуват Курбан Байрам и да обрязват синовете си. Кърджалийският комунист номер 1 е „загрижен“ за негативното отношение у много българи към сънародниците им с турско име, и препоръчва образование, идеологическа работа, откриване на предприятия в районите с български турци. Иначе, прогнозира той, „… при нова националистическа атака и създадени условия за изселване, устойчивата част от тях не би била твърде голяма.“
Така че първи обвиняеми за геноцида би трябвало да са комунистическите тайни служби и техните агенти. Да припомням ли обаче, че две трети от основателите на ДПС начело с Доган, бяха агенти на Държавна сигурност? Тоест, би трябвало да ги съдят за геноцид срещу собствения им етнос.
Да повторя, кадесарите бяха ключов инструмент в подготовката, провеждането и особено в „закрепването“ на резултатите от „възродителния процес“. „Аргументираха“ се с демографската ситуация, надвисналите „външни и вътрешни турски заплахи“ (включително „сепаратизъм“, „турска автономия“, „втори Кипър“ и „тероризъм“), уж спонтанното желание на всички или част от самите „възраждани“ да им бъдат сменени имената, и т. н.
Разбира се, най-сериозният аргумент за „възродителния процес“ бяха поредицата от терористични актове в България – 19 палежи и саботажи, извършени между 1984 и 1987 г. от четирима „бивши“ сътрудници на Държавна сигурност. Но тези екстремни прояви на турски национализъм са активно мероприятие на Държавна сигурност. И не спират, а оправдават процеса.
А той тече с пълна сила. От Коледа на 1984 г. до февруари 1985-а, с помощта на всевъзможни начини за увещаване, сплашване и пречупване, са преименувани над 800 000 души. След преименуването следва неизменното хоро в центъра на селището, на което „възродители“ и „възродени“ трябва да се хванат заедно. С какво настроение са го тропали хората от смесените райони, където комунистите докарват бронирани машини и танкове, звучат военни маршове, има дрънкане на оръжие и стрелба във въздуха, можете да си представите.
Има и жертви – в 8 окръга на Югоизточна България по време на „възродителния процес“ са убити 24 турци. С най-голям отзвук сред общността остава смъртта на 17-месечното момиченце Тюркян, загинало по време на протест на 26 декември 1984 г. край с. Могиляне, община Кирково.
А иначе разследването на престъпленията по време на Възродителния процес започна още през 1990 г. с отделяне на материалите по случая от прословутото дело N 1. По-късно Прокуратурата на въоръжените сили повдигна обвинения срещу Тодор Живков, ген. Димитър Стоянов, Петър Младенов, Георги Атанасов и Пенчо Кубадински. Те бяха „за проповядване и подбуждане на расова и верска вражда“. През 1993 г. прокуратурата се отказа от това обвинение и отправи ново по чл. 387, ал.2 за злоупотреба с власт или служебно положение. През 1995 г. Военната колегия на Върховния съд върна делото за ново разследване, но с изричното указание да бъдат разпитани всички лица, които имат отношение към репресиите през периода 1984-1989 г. Ставаше дума за призоваване на хиляди свидетели, пръснати по цял свят. До 2012 делото бе спирано и възобновявано поне 10 пъти, връщано за доразследване, прехвърляно по компетентност между отделни нива в системата на прокуратурата. После всички забравиха.
Включително старши лейтенант Бойко Борисов. Още по времето, когато бе главен секретар на МВР, а после като кмет и премиер, Борисов разказваше своята версия за участието си във възродителния процес. През 1989 командвал батальон от Противопожарна охрана, който само пазел прибирането на реколтата в Лудогорието. Когато през 2001 мултаците го предложиха на царя за главен секретар на МВР, Борисов получи благословията на Доган като „добро момче, което не е участвало в репресии“. Очевидно тогава Доган е имал съмнения за такова участие. Ще възроди ли Пеевски тези съмнения сега, ако Борисов реши да не го включи в евентуалната управляваща коалиция?
Най-малкото може да му припомни какво каза на 31 октомври 2008 в сутрешния блок на бТВ. Тогава софийският кмет и „неформален лидер на ГЕРБ“ заяви пред водещия блока Николай Бареков, че основната грешка на „процеса“ била не целта, а методите, с които той бил извършен. „Трябваше да стане по-обмислено и по-безболезнено, например като САЩ, първото име на децата, които се се раждат, да бъде българско, и това да стане постепенно. Тогава можеше към имената да се сложи по едно -ов. Например, Мехмед да стане Мехмедов”, съветва със задна дата Борисов. И допълва натъртено, че „веднъж завинаги трябва да се знае”, че в България има български граждани, а в Турция има турски граждани. И т. н. в този дух.
Наистина, на 29 декември 2014, по случай 25-годишнината от пленума на ЦК на БКП, който отчита „някои грешки и извращения“ на насилственото преименуване, Борисов вече мисли другояче: „За такова нещо не може да има нито политическо опрощение, нито човешка забрава, нито юридическа давност. Колкото и да е късно, справедливост трябва да бъде потърсена“. Е, Пеевски тръгна да я търси на 26 септември. Ще прекрати търсенето на 27 октомври. Тогава ще видим дали възраждането на възродителите ще му повиши изборния.
