Енергетиката е отрасъл с дълъг период на планиране, реализация на мерки и осъществяването им
Централите в Маришкия басейн са пет. От тях една е държавна, две работят с дългосрочни договори и две са частни – българска собственост. Едната не работи. Въпросните 6 млрд. са в лева и не са печалба, а приход, свързан с разходи, а е получен само през 2022 г., което едва ли ще се повтори в регионалната енергетика. ТЕЦ Марица Изток-2 продължава да обслужва квоти, заявени от електросистемния оператори и одобрени от КЕВР и по този начин изкарва пари – за оперативни разходи, а печалбата на Брикел е маргинална. Дългосрочността на подобен маниер на работа е много неустойчива и непредсказуема. Самите централи нямат икономическа логика за работа, коментира в студиото на Алтернативата Антон Иванов, енергиен експерт.
Ние сме в ЕС и е редно да спазваме общите правила на поведение и политиките – стремежа към нисковъглеродна икономика, вкл. енергетика. В този смисъл централите трябва да се разглеждат като преходно явление. Няма такъв ангажимент докога точно трябва да работят. Ангажиментът ни да приключат до 2038 г. зависи от това дали България ще намери инструментариума да възлага на част от мощностите да работят. По пазарни причини те ще бъдат ограничени да предлагат енергия на пазара. Квотите са сложен инструмент с цел преразпределяне на финансови потоци от едни източници, отделящи високи емисии СО2 и да се насочват към създаването на новата енергетика и икономика на ЕС. Централите купуват квоти, т.е. харчат пари, но България като държава получава квоти и ги продава. И тази печалба се разпределя вътре в обществото. Затова механизмът не трябва да се разглежда едностранно.
Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
Енергетиката е отрасъл с дълъг период на планиране, реализация на мерки и осъществяването им. Възникващите възможности са случайни. Устойчивият модел е 10-годишният план на ЕСО за прогнозиране на състоянието на системите, при положение, че липсва енергийна стратегия – огромен проблем за България. И останалите европейски страни са подложени на същия натиск.
ВЕИ централите дестабилизират общо системата ни. Натам се насочи частният капитал, защото е най-лесно. Плащаме високи глоби заради неустановени енергийни потоци, които трябва да бъдат компенсирани от съседните държави и това ни излиза скъпо. За да балансираме енергетиката се изисква системно действие и финансиране с евросредства. Затова не бива да се фокусираме само върху въглищата. Ще загубим твърде много, посочи в заключение енергийният експерт.
