Президент на номенклатурата на прехода

Преходът разгради институциите на тоталитарната държава, но не успя да прекъсне възпроизводството на номенклатурния модел. Той просто промени формата му.

Може и да сме разградили институциите на тоталитарната държава – поне такава е претенцията ни. И може да сме постигнали немалко.

Но има нещо, което преходът така и не успя да направи – да прекъсне възпроизводството на номенклатурния модел.

Голяма част от старата комунистическа номенклатура не изчезна. Тя се трансформира. От политическа власт – в икономическо влияние. От партийни позиции – в контрол върху ресурси. От административна власт – в достъп до обществени поръчки, държавни предприятия, регулатори и публични средства.

Така се роди новата номенклатура на прехода.

И тя се оказа много по-устойчива, отколкото мнозина предполагаха.

Началото

В началото на прехода пазарът и конкуренцията не бяха единствените фактори, които определяха победителите. Огромно значение имаха близостта до хората, които вече притежаваха власт, информация и достъп до ресурси.

Така започна първоначалното натрупване на капитал с явно преимущество на кадрите на номенклатурата.

След това системата започна да се възпроизвежда сама.

Публични средства, обществени поръчки, държавни предприятия, регулации и европейско финансиране създадоха нови възможности за концентрация на икономическа и политическа власт. Около държавната администрация се изградиха мрежи от зависимости, назначения и взаимни услуги.

Подкрепете независимия анализ!

Помогнете ни да продължим да предоставяме безплатни, обективни и задълбочени анализи, като подкрепите нашата работа. Вашето дарение гарантира, че ще останем независими, прозрачни и достъпни за всички. Присъединете се към мисията ни—дарете днес!

Постепенно те се превърнаха в самостоятелен механизъм за възпроизводство на елита – механизъм, който в определени сфери се оказа по-устойчив от самата политическа конюнктура.

Илияна Йотова – продукт на системата

Илияна Йотова е интегрална част от този модел. Тя е негов характерен представител.

Това не е морална или правна оценка, а прочит на професионалната ѝ биография.

От БНТ и пресцентъра на БСП, през ръководни партийни позиции, Народното събрание и Европейския парламент, до вицепрезидентската институция и днешната ѝ кандидатура за президент – това е кариера, изградена последователно вътре в партийно-публичната система.

В това няма нищо незаконно. Няма нищо незаконно и в политическата кариера като такава.

Но има политически значим въпрос:

Какъв тип професионален и политически елит искаме да възпроизвеждаме?

Този, чиято професионална биография е изградена преимуществено вътре в публичната система, или този, който първо е изградил професионална независимост извън нея, поел е риск и след това е решил да влезе в политиката?

Разликата не е морална. Тя е институционална.

Човек, чиято професионална биография практически съвпада с държавната и партийна система, има различна връзка с нея от човек, който може да напусне политиката и да продължи професионалния си живот извън нея.

Истинската независимост не се доказва с декларации. Тя се доказва с възможността да кажеш „не“и въпреки това да имаш професионален път.

Две различни траектории

Тук се появява същинският политически контраст.

Андрей Гюров е пример за различна професионална траектория – образование и академична кариера, професионален опит във финансовия сектор, а след това влизане в политиката.

Това не означава автоматично, че единият е по-добър политик от другия.

Означава, че зад тях стоят различни професионални биографии и различна степен на зависимост от публичната система.

Политикът, който има реална професионална алтернатива извън държавата, разполага с различен ресурс за независимост от този, чиято кариера практически съвпада с политическата система.

Това е въпрос не само на личен избор, а и на начина, по който функционират институциите.

Другата България – тази, която създава

Това е България на предприемачите.

Райчо Райчев и EnduroSat са показателен пример. Компанията е създадена в България, излиза на глобалния пазар и се превръща в международен играч в космическата индустрия. През 2025 г. EnduroSat привлече инвестиция от 104 млн. долара.

Това е различен тип професионална биография.

Тя започва не с държавна позиция, а с идея, продукт, капитал, риск, конкуренция и отговорност. Този тип хора не се изкачват по държавната йерархия. Те се изкачват по глобалната пазарна йерархия.

И точно тук се намира един от големите нерешени проблеми на българския преход. И не е само Райчев, тук става дума за хиляди частни предприемачи, които не зависят от държавата.

Кой определя правилата?

Не става дума да противопоставяме държавните служители на предприемачите. Държавата е необходима.

Проблемът започва, когато държавата се превърне в основния механизъм за възпроизводство на същностна част от политически и икономически елит.

Тогава успехът започва да зависи не само от това какво можеш да създадеш, а и от това до кого имаш достъп.

Кой управлява регулатора? Кой взема решението? Кой печели обществената поръчка? Кой има достъп до европейското финансиране?

В този момент пазарната икономика започва да се превръща в икономика на връзките.

А предприемачът, който би трябвало да мисли за продукта, пазара и конкуренцията, започва да мисли и за позиционирането си в политическата среда.

Това има цена – по нисък растеж, по-ниска конкурентноспособност, по-малко богатство, по-малка сигурност и перспективи.

Когато институционалната среда възнаграждава близостта до властта повече от предприемаческия риск, най-мобилните и квалифицирани хора получават и най-силния стимул да потърсят друга държава.

Номенклатурата обича да се снима с успеха

Има нещо символично в снимките на политиците с успешни български предприемачи.

Номенклатурата обича да се снима с хората, които са успели извън нея. Така политическата система може да изглежда като част от успеха.

Но снимката не създава успеха.

Райчо Райчев не е изградил EnduroSat чрез партийна кариера. Компанията е трябвало да намери капитал, да разработи продукт, да намери клиенти и да се конкурира на глобален пазар.

Точно затова такива хора са важни за бъдещето на България.

Не защото са успешни и следователно трябва да бъдат политически привилегировани, а защото показват, че може да се създава стойност извън номенклатурната система.

Кандидатурата на Йотова

Затова кандидатурата на Илияна Йотова за президент може да бъде разглеждана не само като кандидатура на конкретна политическа фигура, а и като тест за това какъв тип политически елит искаме да възпроизвеждаме.

Единият модел е човекът, чиято кариера е изградена вътре в партията, държавата и публичните институции.

Другият е човекът, който първо е изградил професионален капитал извън държавата и след това е решил да влезе в политиката.

Това не прави автоматично единия по-добър от другия. Но създава различна степен на институционална независимост.

Човекът, който може да се върне към професията си извън държавата, има по-широко поле за действие. Той може да напусне политиката, без това непременно да означава край на професионалната му реализация.

При политик, чиято професионална биография е почти изцяло свързана с властта и публичния ресурс, зависимостта от политическата система може да бъде много по-силна.

А когато професионалното бъдеще зависи от политическата позиция, се променя и цената на независимостта.

Тогава лоялността към политическата мрежа може постепенно да започне да измества лоялността към институциите и обществения интерес.

И именно там се появява рискът от онова, което наричаме корупция – не просто като незаконно действие, а като система от зависимости, при която достъпът до властта се превръща в условие за професионална реализация.

Големият въпрос на прехода

В този смисъл изборът на държавен глава не е само избор между личности. Той е и избор между различни представи за политическа независимост, професионална реализация и начина, по който обществото възпроизвежда своя елит.

И тук се намира големият нерешен въпрос на българския преход:

Успяхме ли да разрушим социалистическия тип номенклатура, при който връзките и лоялността към групата надделяват, или просто сменихме начина, по който тя се възпроизвежда?

Защото в крайна сметка има две Българии.

Едната създава ресурса.

Другата го разпределя.

Но богатството, сигурността и развитието, преди да бъдат разпределени, трябва да бъдат произведени. И именно там би трябвало да бъде политическият акцент.

Проблемът започва, когато преразпределителите получат надмощие над производителите.

А задачата на една модерна демокрация е обратната:

институциите да служат на хората, които създават стойност, а не хората, които контролират институциите, да определят кой има право да създава стойност.

Това е истинският залог зад един президентски избор.

Не само кой ще бъде президент.

А какъв политически и обществен елит ще произведем чрез избора на държавен глава.