Силна опозиция е нужна както за парламента, така и извън него
Честит ден на будителите! Времето на интелектуалците очевидно отече. Повечето от тях заживяха в балони, ниши и кьошета. Да се предвиждат ходовете на хора, които играят нечестно, е принципно погрешно. В България е сбъркано понятието за политика – тя те е игра на надхитряне. Политиката е преди всичко представителство и изисква връзка между политиците и електората и внимателно проследяване какво иска този електорат. При добро лидерство е възможно и политиците да подскажат на електората идеи, но легитимацията идва отдолу. В момента, в който представителите се еманципират от това представителство, това вече не е политика. Намираме се в тази ситуация отдавна. Винаги има краткосрочни и дългосрочни цели. Краткосрочните в момента са нереалистични за постигане. Следователно главното в политиката са дългосрочните цели. Народът не е просто в будна кома, а в аномия – отсъствие на ясна норма, разбягващи се мирогледи, хибридна война, в която липсва критерий да истина или такъв, който да обедини народа в национално цяло, в което да има усещане за солидарност. Следователно никакви други цели, освен дългосрочни, не могат да бъдат поставяни, коментира в студиото на Алтернативата проф. Александър Кьосев от СУ.
Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
Една партия трябва да се занимава с партийна работа по места – да създава местни структури, без да се надява в скоро време нещо да стане. Силна опозиция е нужна както за парламента, така и извън него, т.е. ситуацията е изключително критична и нямаме шанс за краткосрочно постигане на цели. Всяка илюзия трябва да бъде разсеяна. Нужно е да се изгради политическа и културна грамотност.
В политически план не виждам шанс за близки успехи. Цивилизационните усилия са били занемарявани 35 години и ефектът е пред очите ни. Когато има правила на играта и те станат втора природа на хората/гражданите, нещата могат да започнат да се случват. Конфликтите и партийните различия няма да изчезнат.
Правя това, което е правел късния Каравелов – тя се е провалила в очите му и той е започнал да издава сп. „Знание“. Издавам книги, опитваме са да правя културни събития с обществено значение; правим фестивал за европейска солидарност, който в центъра си има голяма международна конференция, посветена на 35 години от падането на Берлинската стена. Занимаваме се с парадокса защо навремето бутахме стени и това беше прекрасно, а сега искаме да ги издигаме, посочи в заключение проф. Кьосев.
