Планът на Кремъл за консолидиране на руските петролни гиганти
Английският оригинал на статията
От месеци в Москва се носят слухове за намерението на президента Путин да обедини най-големите руски износители на петрол – „Роснефт“, „Газпромнефт“ и евентуално „Роснефтегаз“ и частния „Лукойл“ – в един държавен петролен гигант. Тези спекулации наскоро бяха подкрепени от статии в The Wall Street Journal и Bloomberg, които предполагат, че може би се подготвя указ за това сливане. Според тези материали подобно развитие може да се осъществи още през декември, подкрепено от допълнителни „изтичания на информация“, намекващи за интензивни дискусии в Кремъл по този въпрос.
Натиск върху бюджета и нарастващи разходи за сигурност
Стремежът към консолидация отчасти отразява фискалните предизвикателства пред Русия за 2025 г., особено бюджетното напрежение, причинено от рязкото увеличаване на разходите за отбрана и сигурност. Разходите за национална сигурност, включително Министерството на отбраната (поради продължаващата война в Украйна), ФСБ, СВР, Росгвардия и Министерството на вътрешните работи, се очаква да изразходват 41% от бюджета – повече от два пъти повече от средствата за социални програми. В исторически план социалните разходи са съвпадали или надвишавали разходите за отбрана до 2024 г., и тази промяна сигнализира за приоритизирането на сигурността от страна на Кремъл в условията на нарастващ финансов натиск.
Междувременно министърът на финансите Антон Силуанов прогнозира, че приходите от нефт и газ ще допринесат само с 27% за националния бюджет за 2025 г., като дори тази цифра е донякъде оптимистична. Въпреки твърденията за намаляване на зависимостта от приходите от нефт и газ и увеличаване на дела на приходите от вътрешна добавена стойност, особено в областта на индустрията на отбраната, свиването на продажбите на енергия и оръжие подчертава уязвимостта на бюджета и потенциалния риск от социална нестабилност.
Повишена зависимост от приходите от петрол
С рязкото намаляване на приходите на Газпром поради загубата на европейските пазари бюджетът става все по-зависим от износа на петрол. Ролята на Русия в ОПЕК+ ѝ позволява да влияе върху световните цени на петрола, но предложеното сливане има за цел да създаде държавно контролиран гигант – втори по големина след Саудитска Арамоко – който допълнително ще засили влиянието на Русия върху световния пазар на петрол. Освен че ще стабилизира цените на петрола, подобна структура ще позволи на Путин да договаря по-добри сделки с ключови вносители като Китай и Индия и да управлява сложни канали за избягване на санкциите.
Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
Геополитически опасения и потенциалното въздействие на Тръмп
Неотдавнашната президентска победа на Доналд Тръмп в САЩ, който се застъпва за политиката „Drill, baby, drill“ /“Сондирай, скъпа, сондирай“/, предизвиква безпокойство в Москва. Под ръководството на Тръмп се очаква добивът на петрол в САЩ да надхвърли 13 млн. барела дневно, което ще позиционира САЩ като основен фактор, влияещ на пазара. Москва е особено притеснена от близките връзки на Тръмп със Саудитска Арабия, припомняйки си 80-те години на миналия век, когато саудитско-американското споразумение за намаляване на цените на петрола отслаби критично съветската икономика, допринасяйки за нейния колапс. Дори малко сътрудничество между Тръмп и саудитците може да окаже натиск върху Кремъл, ако цените на петрола паднат под 50 долара за барел, което може да предизвика социални вълнения в Русия.
Вътрешна опозиция и стратегии за информиране на Кремъл
Слуховете, свързани с плана за мегасливане, отразяват и вътрешните разделения в Кремъл. Изтичането на информация може да представлява опит за реакция от страна на фракции, които се противопоставят на плана за консолидация, с цел да повлияят на пазарните реакции и да нарушат процеса. Този вътрешен дебат подсказва за продължаващите сблъсъци в Кремъл, като различните кланове във властта настояват за предпочитаните от тях резултати. Чрез внимателно управление на обществените и пазарните възприятия Кремъл изглежда подготвя заинтересованите страни за възможността за сливане, като свежда до минимум потенциалните смущения.
Ролята на „Лукойл“ и рискът от национализация
Ролята на Лукойл в предложената консолидация поражда допълнителни усложнения. Въпреки че акционерите могат да се противопоставят, политическият пейзаж в Русия ограничава възможностите им да оспорват държавния контрол. Случаи от миналото, при които високопоставени бизнес фигури са били подложени на натиск или дори на по-лоши условия, илюстрират рисковете, пред които са изправени акционерите и изпълнителните директори в Путинова Русия. Неотдавна мажоритарният собственик и президент на „Лукойл“ Вагит Алекперов се оттегли в отговор на санкциите и натиска от страна на Кремъл. След това промени в устава на компанията сведоха до минимум влиянието на акционерите, консолидирайки контрола под ръководството на изпълнителен директор, свързан с Путин.
Международни последици и продажба на активи
Национализацията на „Лукойл“ може да ускори продажбата на международните му активи, за да се избегнат наказателни санкции. В България и Румъния се съобщава, че продажбата на активи на „Лукойл“ напредва с малко прозрачност за неговите акционери, което предполага, че е в ход преразпределение на правата между властите в Кремъл и акционерите. Изтичането на информация за продажбите, за което съобщиха Financial Times и други издания, и последвалото отричане от страна на Litasco, може да отразява вътрешните борби за власт в Лукойл и обкръжението на Путин, подчертавайки напрежението във връзка с формирането на държавен петролен гигант.
Заключение
Консолидацията на руския петролен сектор в държавно контролиран гигант отразява необходимостта на Кремъл да си осигури приходи на фона на намаляващите продажби на енергия и все по-натоварения бюджет. Този ход ще засили позициите на Русия на световните петролни пазари и ще ѝ осигури по-голямо влияние срещу западните санкции. Планът обаче не е безрисков и среща значителна вътрешна съпротива, тъй като фракциите в Кремъл обсъждат последиците от него. С потенциалните геополитически промени на хоризонта, особено с вероятната благоприятна за петрола администрация на Тръмп, Кремъл е решен да се подготви за икономическия натиск и потенциалното глобално съперничество.
