Ще успее ли Доналд Тръмп да спре войната в Украйна?

Опит за анализ

Обещанието на Доналд Тръмп да прекрати войната в Украйна привлече значително внимание, особено след като той отправи явни и скрити послания към украинския президент Володимир Зеленски относно несигурното бъдеще на финансовата и военна помощ на САЩ. На гребена на вълната на съкрушителната изборна победа и подкрепящия го Конгрес, Тръмп сигнализира за увереност в способността си да промени външната политика на страната си. Преминаването от предизборната реторика към сферата на реалната политика обаче му носи доста затруднения. Основният въпрос остава: какво може да постигне Тръмп, ако руският президент Владимир Путин не желае да спре войната без пълната капитулация на Украйна?

Изолационистката реторика на Тръмп и нейните граници

Тръмп наблегна на намаленото глобално присъствие на САЩ, предлагайки да се изолира от международните конфликти, за да даде приоритет на вътрешната политика. Реалностите на глобалната свръхсила обаче правят подобен изолационизъм непрактичен, дори контрапродуктивен. Макар че автократичните режими – като тези в Русия, Китай, Иран и Северна Корея – приветстват възприеманото оттегляне на САЩ от авансцената на световната политика, пълната изолация и компрометиране на многостранните съюзи като НАТО рискува да намали глобалното влияние на Америка.
Предизвикателството се състои в това да се намери баланс между селективния подход във външната политика при администрация на Тръмп и сложността на международните отношения. Двустранните споразумения, независимо колко внимателно са договорени, не могат да заменят напълно по-широкия дипломатически обхват на многостранните съюзи. Водещата роля на Америка в коалициите е неразделна част от поддържането на нейния глобален авторитет, нещо, което строго изолационистката програма ще подкопае.

Украйна като стратегически лакмус

Войната в Украйна представлява нещо повече от регионален конфликт; тя е тест за устойчивостта на Запада. Ако САЩ окажат натиск върху Украйна за постигане на неизгодно за нейния суверенитет споразумение, това ще изпрати вреден сигнал към съюзниците от НАТО и ЕС относно надеждността на Америка. План, който се възприема като „предателство“ на Украйна би могъл да подкопае доверието в ангажиментите на САЩ в цяла Европа, което би имало последици и за други геополитически огнища на напрежение.

Стратегия на Тръмп може да включва приоритизиране на други заплахи за САЩ, като Китай и Иран, което предполага разрешаването на проблема в Украйна. Налагането на мир в Украйна обаче не е лесна задача. Зеленски и украинският народ едва ли ще приемат отстъпки, които застрашават техния суверенитет или сигурност. По същия начин повечето държави от ЕС биха отхвърлили споразумение, което отслабва Украйна, разглеждайки го като предвестник на по-широка руска агресия в региона.

Вътрешни противоречия и стратегически фокус

Преструктурирането на администрацията на САЩ, което Тръмп обеща, ще изисква значително време и ресурси, което потенциално ще ограничи способността му да се съсредоточи върху Украйна в началото на мандата си. Селективната външна политика, макар и ефикасна на теория, рискува да измести на заден план критични конфликти като Украйна.

Освен това по-значими последици от войната в Украйна правят малко вероятно САЩ просто да „затворят страницата“ Украйна, без да подкопаят западната архитектура за сигурност. Изходът от тази война ще определи бъдещето на НАТО, ЕС и глобалния баланс на силите.

Ще успее ли Тръмп да промени максималистичната позиция на Путин?

Основното предизвикателство пред всеки мирен план в Украйна се състои в това да убеди руския президент Владимир Путин да се откаже от максималистичните си цели: унищожаването на Украйна като суверенна държава или превръщането ѝ в „грузински вариант“ – разпокъсана, зависима територия. Без значителна промяна в тази насока провалът на всяка мирна инициатива е неизбежен. Пропастта между това, което Украйна може да приеме, и това, за което Русия настоява, е огромна и никаква дипломация – дори подкрепена със заплахи – не може лесно да преодолее.

Решаващият въпрос е дали Тръмп може да издейства значими отстъпки от Путин и да го принуди да приеме план, съсредоточен върху два ключови принципа: гарантирана сигурност за Украйна и неин суверенитет в международно признати граници, дори след преначертаване на картите. Тези принципи обхващат и потенциалното членство на Украйна в НАТО и ЕС, тъй като многостранните формати като меморандума от Будапеща или споразуменията от Минск се оказаха ненадеждни.

Ограничения пред Русия и Украйна

Няколко фактора оказват влияние върху поведението на двете държави, което подчертава спешната необходимост от осъществим мирен план:

1. Войната и военизираната икономика на Русия

Мотивите на Путин в началото на войната са се променили. Неговият режим превърна Русия в силно милитаризирана държава, като премахна остатъците от демокрацията и потисна несъгласието, за да укрепи властта си. Тази милитаризация не може лесно да бъде обърната, нито пък икономиката може да се нормализира само чрез облекчаване на санкциите. Вдигането на санкциите, дори ако бъде улеснено от Тръмп, ще изисква възстановяване на доверието със западните държави – процес, който надхвърля обещанията на всяка една американска администрация. Освен това зависимостта на Русия от военнопромишления й комплекс за поддържане на обществото под контрол усложнява демилитаризацията. Без войната като обединяващ национален проект Кремъл рискува да загуби властта си.

• Необходимост от цялостен мирен план
  Само прекратяването на огъня не може да сложи край на войната. Истинското разрешаване изисква траен мирен договор, възстановяване и финансова помощ – нищо от това няма да се осъществи с помощта на „магическа пръчка“. Финансирането на следвоенното възстановяване е огромно предизвикателство, особено като се има предвид настоящата траектория на Русия и скептицизма на Запада по отношение на реинтеграцията.

Потенциалните козове на Тръмп

Подходът на Тръмп към дипломацията се корени в транзакционната дипломация, тази на сделките, което повдига въпроси относно козовете му срещу Путин. За да засили позицията си, Тръмп вероятно ще се съсредоточи върху икономическия натиск, особено чрез енергийния сектор:

1. Енергетиката като оръжие
   Тръмп може да се опита да повтори стратегията на Роналд Рейгън за понижаване на цените на петрола, за да отслаби Русия. По времето на Рейгън цените на петрола паднаха под 10 долара за барел, което значително подкопа икономиката на Съветския съюз. За разлика от това, при президента Байдън цените останаха сравнително високи, често надхвърляйки 70 долара за барел, което позволи на Русия да се справи със санкциите, като пренасочи износа на енергия към страни като Китай, Индия и Турция.
2. Политиката на Байдън, насочена към климата, в съчетание с намаления акцент върху производството на изкопаеми горива, укрепи позициите на Москва. Администрацията на Тръмп би могла да обърне тази динамика, като увеличи добива на изкопаеми горива в САЩ, увеличи световното предлагане и намали цените, за да окаже икономически натиск върху Русия.
3. Дипломация чрез несигурност. Макар непредсказуемостта на Тръмп често да се изтъква като предимство, тя внася и несигурност. Потенциалното му сближаване с фигури като вицепрезидента Дж. Д. Ванс може да подскаже за по-малко конвенционален подход, но остава неясно какво би включвал един мирен план, ръководен от Тръмп.

Икономическата стратегия на Путин и последиците от нея за дипломацията

Способността на Путин да поддържа войната на Русия в Украйна е подкрепена от стабилни държавни приходи, включително от износ на енергия, които продължават да финансират военните му амбиции въпреки западните санкции. Устойчивостта на руската икономика обаче все повече се дължи на вътрешното потребление и инвестициите, задвижвани от по-високите разходи за отбрана и увеличените доходи на свързаните с военнопромишления комплекс лица.

Тази стратегия има своята значителна цена. Санкциите, съчетани с промяна на правителствените приоритети от социални програми към финансиране на войната, доведоха до инфлация, намалена наличността на продукти и неуспехи в усилията за заместване на вноса. Опитите на Централната банка на Русия да противодейства на инфлацията чрез повишаване на лихвените проценти са неефективни. Междувременно, докато Путин може да печата повече рубли, за да поддържа политиката си, инфлацията постепенно намалява покупателната способност на тези номинални увеличения в доходите.

Ако икономическото състояние на Русия корелира с нейното дипломатическо влияние, позициите на Путин могат да отслабнат с течение на времето, което предполага, че той може да потърси решение на войната, което да му съхрани политическото лице. И все пак обръщането на милитаризацията на руската икономика – и намирането на нерепресивна формула за управление – е почти непреодолимо предизвикателство за всеки управник на Русия. Тази траектория съвпада с по-широките исторически модели на имперска Русия, която се бори да балансира между вътрешната стабилност и външните амбиции.

Лостовете за влияние на Тръмп върху Украйна

Убеждаването на Киев да приеме условията на Тръмп може да зависи от заплахата за намаляване на военната и финансовата помощ от САЩ. Този аргумент има известна рационална основа, но и значителни недостатъци. Устойчивостта на Украйна през февруари 2022 г. показа, че тя може да преживее значителни външни сътресения и да преодолее скептицизма на Вашингтон за определено време.

Максималистичните искания на Путин, като демилитаризация на Украйна, неутралитет и оттегляне от териториите, за които претендира Русия, не оставят на Киев възможност да капитулира, без да пожертва суверенитета си. Тази реалност ограничава възможностите на Тръмп да наложи едностранно условия на Украйна, дори и с „ядрен вариант“ за прекратяване на помощта.

Във вътрешнополитически план спирането на помощта за Украйна е свързано с рискове. То може да дестабилизира не само Украйна, но и администрацията на Тръмп и подкрепата на Конгреса, особено ако динамиката на бойното поле се обърне в полза на Русия, поради действията на Вашингтон.

Съюзите на САЩ също висят на косъм. Възприеман като провал край на войната в Украйна може да предизвика загуба на доверие сред съюзниците от НАТО и ЕС, което да подкопае по-широката западна рамка за сигурност. Това би предизвикало вълнообразни ефекти в глобалните съюзи и би намалило влиянието на САЩ.

Дори толкова доминираща фигура като Тръмп не може да си позволи последиците от капитулацията на Украйна. Едно украинско поражение няма да установи устойчив мир в Европа, а вместо това ще провокира нови конфликти на целия континент и извън него. Властта на Путин, както и самата съвременна Русия, са неразривно свързани с насилието – както с вътрешните репресии, така и с външната агресия. Милитаризацията на руската икономика и общество не оставя друг механизъм за поддържане на вътрешната стабилност или за постигане на териториални амбиции, освен чрез война.

Въпреки опитите на някои от поддръжниците на Путин в САЩ да представят конфликта като реакция на украинската политика, сегашната агресия на Русия е част от по-широк исторически модел, ескалиращо насилие в постсъветската сфера, придружено от военни заплахи към други съседи. Войната на Путин не е просто за да унижи Украйна; тя цели да унижи САЩ и Европа, като преначертае глобалната карта в разрез с интересите на Запада. Всяка представа, че Тръмп и Путин ще постигнат мирно разбирателство, което да раздели света помежду им, е илюзия. Единственият начин, по който Тръмп би могъл да претендира за успех от загубата на Украйна, е като представи печалбите на Путин като своя собствена дипломатическа победа.

Стратегията на Путин и отговорът на Тръмп

Изглежда, че Путин планира да се възползва от благоприятна възможност през първите дни на управлението на Тръмп, като се съсредоточи върху консолидирането на печалбите в Донбас и Курската област. Тази стратегия отразява разбирането, че Тръмп ще има нужда от време, за да установи параметрите на своята политика спрямо Русия, което потенциално ще позволи на Москва да постигне целите си, преди да се сблъска със значителен отпор.

От украинска страна заплахата на Тръмп за спиране на оръжията и помощите едва ли ще доведе до незабавни резултати. Киев вече показа забележителна устойчивост, като оцеля с ограничена помощ в началото на конфликта и устоя на руските настъпления въпреки непреодолимите шансове. Дори ако Тръмп прибегне до „ядрения си вариант“ за намаляване на помощта, ефектът от него няма да е мигновен, особено ако напускащата американска администрация успее да ускори доставката на обещаните оръжия.Идеята Тръмп да отслаби позицията на Зеленски чрез косвени мерки – като например насърчаване на политическите промени в Украйна – е изпълнена с рискове. Зеленски демонстрира изключително лидерство, оцелявайки след опити за убийство и обединявайки народа си срещу огромни предизвикателства. Заместването му с по-податлива фигура, дори и при администрацията на Тръмп, вероятно ще има обратен ефект, тъй като всеки украински лидер, готов да отстъпи суверенитета си, ще се сблъска с непреодолим обществен отпор и ще дестабилизира допълнително страната.

Ролята на Европа

Едностранните опити на Тръмп да наложи мирни условия на Украйна може да срещнат съпротива и от страна на Европа. За разлика от САЩ, ЕС е изправен пряко пред руската заплаха и активно намалява зависимостта си от руската енергия, като същевременно увеличава разходите си за отбрана и се стреми към по-голяма стратегическа автономия. За Европа една оцеляла Украйна е много по-изгодна от една капитулирала Украйна.
Действията на ЕС отразяват дългосрочна стратегия за гарантиране на неговата сигурност, която включва укрепване на собствения му отбранителен капацитет и намаляване на уязвимостта. Принудително уреждане на въпроса за Украйна, което поставя интересите на САЩ над европейската сигурност, вероятно ще ускори усилията на Европа да се откъсне от американското влияние по военните въпроси, насърчавайки по-автономна отбранителна стратегия.

В заключение, способността на Тръмп да наложи мирно споразумение за Украйна зависи от навигацията му в сложна мрежа от вътрешни, международни и исторически фактори. Макар че неговата транзакционна дипломация може да предложи уникални възможности за оказване на натиск върху двете страни, ограниченията, наложени както на Путин, така и на Зеленски, предполагат, че наложеното споразумение не е нито осъществимо, нито устойчиво. Стратегическите приоритети на Европа и нейното пряко излагане на руската агресия допълнително ще усложнят амбициите на Тръмп за бърза сделка. Всяка грешна стъпка рискува да подкопае влиянието на САЩ в трансатлантическия съюз и може да доведе до по-голяма нестабилност, което ясно показва, че никой актьор – нито Тръмп, нито Путин – не може едностранно да определи бъдещето на Украйна.

Илиян Василев

Абонирайте се за Daily Brief A&A