Модерните разбирания за прокуратурата са, че трябва да съществува контрол върху нея

Мотивите за изменението на един закон, вкл. Закона за изменение на Конституцията са от изключителна важност при тълкуването му. Стряскащо е личното встъпление на Сарафов и видимото желание да се оттласне от личността на Гешев. По думите му по времето на Гешев прокуратурата била захвърлена на калния терен на политиката – цветущо словосъчетание с дълбок смисъл и не е нещо по-малко от това, заради което Гешев беше отстранен. Модерните разбирания за прокуратурата са, че трябва да съществува контрол върху нея в случай, че действията ѝ са неподходящи. В нашия модел на прокуратура, която се стреми да бъде напълно независима, подобен контрол е невъзможен и в това е главният проблем. Очевидно в обществото липсва превес на силите, желаещи да въведат отчетност и контрол.

Сигурна съм, че в концепцията на Сарафов има добри намерения – някои неща като остарелият НК от 68-а трябва да бъдат променени, но далеч не и в посоката, която той прокарва в частта „Съдебна реформа“. Трябва да гледаме с внимание на него, защото в тази държава има твърде много служби с твърде много препокриващи се правомощия, които могат да събират и назначаван СРС-та, без да е ясно какво се случва с данните. Абсолютната давност по НК е недопустима, защото противоречи на международните стандарти. Гледано в цялост се цели да затвори работата на прокуратурата. Всичко това обаче трябва да мине през парламента. Концепцията му не изцяло логически обоснована. Стилът и езикът не подхождат на длъжността, за която се кандидатира; липсват и бележки под линия, което сочи, че това е изцяло собствено творчество. Свидетели сме на опасно непознаване на международните стандарти.

Политическата криза стопира много въпроси от развитие в държавата, но може да се подходи по начин, който да създаде повече доверие в институцията ВСС, чиито действия в последните години бяха сериозно критикувани. От 2000 прокурори в държавата никой освен Сарафов не е бил сметнат за подходящ за ролята на гл. прокурор. Възниква въпросът защо се настоява да е Сарафов. Уронване престижа на съдебната власт е сериозно провинение. Проблемът е в липсата на състезателност, в чувството за дирижиране, че точно този човек трябва да бъде избран. И ако стане така, той ще направи девет години на поста – окопаване във власт.

При случая с Чолаков е удивително с негативен оттенък, че съдиите във ВАС се съгласиха да на него да му бъде предоставена възможност да остане след изтичане на мандата. Говорим за съдии с ранг на висши магистрати, които са наясно, че това всъщност е незаконно, нередно и неморално. Явно изпитват комфорт от работата си с него. Поводи имаме само за тревога. Малък е делът на политиците, борещи се за реална независимост, посочи в заключение адв. Качаунова.