Колко временно ще бъде правителството на Желязков?
Възможности и ограничения
Това правителство, както всяко „временно явление“ у нас, би могло хипотетично да се задържи по-дълго, но реалистично погледнато, това изглежда малко вероятно – макар и не напълно изключено. В крайна сметка всеки гради собствената си съдба. В редица отношения то ще работи в условия на относителен комфорт, за който предишни редовни правителства можеха само да мечтаят. Не опозицията, а собствените му грешки ще свалят това правителство.
Погледнете опозицията – Делян Пеевски има своето влияние в правителството и, докато получава „своето“, за да издържа мрежите си на влияние и развива популизма си, няма да клати лодката. Да, с няколко месеца се отлага политическата екзекуция на ДПС, но никой не прогнозира, че това правителство ще даде финансови и властови аргументи на хората на Доган в борбата срещу Пеевски.
От друга страна, ПП-ДБ ще подкрепят правителството във всичко, свързано с влизането в еврозоната, отстояването на ценностите на европеизма и атлантизма. Освен това, поне на този етап, ПП-ДБ не са изчистили вътрешно-коалиционните си отношения и нямат ясна стратегия и единно лидерство за спечелване на следващите избори. ГЕРБ и Борисов могат да се справят с конкуренцията на ПП-ДБ просто като реализират по-голямата част от програмните им искания и като обуздаят корупцията и Пеевски. От тях зависи.
Подкрепете независимия анализ!
Помогнете ни да продължим да предоставяме безплатни, обективни и задълбочени анализи, като подкрепите нашата работа. Вашето дарение гарантира, че ще останем независими, прозрачни и достъпни за всички. Присъединете се към мисията ни—дарете днес!
„Възраждане“ ще атакуват правителството, но предвид връзките на тази партия зад кадър с ГЕРБ, тяхната опозиция вероятно ще бъде опитомена, въпреки кресчендото. Останаха „Меч“ и вероятно „Величие“, ако влязат, но от тях сериозна заплаха за властта не се очаква.
Росен Желязков несъмнено е най-силният играч на Борисов. Ако използваме футболна терминология, проблемът не е толкова в играчите, колкото в треньора и схемата на игра.
Наследството на модела
Кабинетът наследява и надгражда служебния кабинет на Пеевски, което неминуемо го изправя пред основния проблем на модела – неспособността да се приоритизира общественият интерес пред този на олигарсите, партиите и клановете на властта.
Макар мнозина да смятат, че периодът на първоначално натрупване на капитала е приключил, това със сигурност важи само за определени кръгове. За новите поколения в клиентелата на ГЕРБ, БСП, ДПС този процес тепърва започва или, казано по друг начин, остава перманентен, както и нуждата от корупция. Партиите, подкрепящи това управление, са изпратили свои представители с приоритетната задача да „усвояват“ средства заедно и паралелно.
Липсата на ПП-ДБ във властта лишава Борисов и ГЕРБ от контрол вътре в правителството, от възможността да реализират реформи чрез управление и да поставят принципите преди интересите. Основната заплаха за това правителство ще бъде несвършена или зле свършена работа и обуздаването на партийния и групов егоизъм при сделки тип „гласове срещу пари“.
Преценката за достатъчност на „парите“ във всеки момент може да счупи крехката конструкция, и тогава Пеевски няма да се поколебае да удари с екстремни дози популизъм. В този смисъл това правителство, поне на старта, изглежда като правителство на усвоителите.
Разминаване между нужди и реалност
Изискванията на момента са коренно различни – необходима е дисциплина, строг контрол върху разходите и реформи. Ако имаме амбицията да влезем в еврозоната, въздържанието и инициативността не са пожелателни, а задължителни. Няма как да твърдиш, че искаш да влезеш в еврозоната, и едновременно да вдигаш шоково възнагражденията на силовите ведомства, като изтощаваш бюджета – само защото разчиташ на тях да ти пазят властта.
Много от критичните системи, необходими за нормалното функциониране на обществото, институциите и икономиката, са достигнали точка на пречупване. Вътрешните им ресурси за възпроизводство и саморегулация са изчерпани. Тази ситуация изисква решителни действия, стратегическо планиране и готовност за дълбоки структурни промени, които да върнат устойчивостта на системата.
Липсата на стратегическо мислене
Ключът към успеха в днешните условия е изграждането на мрежи за изпреварваща информираност и диагностика, за влияние и сътрудничество. Това изисква стратегическо мислене, умение за дългосрочно планиране и ефективна комуникация – качества, които липсват или са силно ограничени в настоящия кабинет.
В епоха на ускоряващи се промени и растяща несигурност старите статични подходи към стратегическо позициониране вече не могат да гарантират стабилност и благоденствие. Въпреки членството ни в ЕС и НАТО, предизвикателствата са сериозни – Орбан продължава да подкопава единството на ЕС, а Тръмп показа готовност да атакува партньорите си от НАТО като Канада и Дания.
Елон Мъск, от своя страна, брутално се намеси във вътрешната политика на почти всички ключови съюзници на САЩ в Европа. Въпрос на време е, както подкрепи Джорджеску в Румъния, да подкрепи някоя радикална партия и в България.
Къде и как да се позиционира България при тези подвижни пясъци в геополитиката? Това не е въпрос с лесен отговор. Успехът в този контекст зависи от способността за системно мислене, ранната диагностика и прецизните анализи в политиката, изграждането на нови алианси и умението за бърза и адекватна реакция на променящите се обстоятелства.
Примерът с енергетиката
Енергетиката е ярък пример за натрупалите се проблеми. Декапитализацията на държавния сектор в този отрасъл е достигнала ниво, при което без бюджетни вливания и спиране на течовете системата не може да функционира.
Провалените проекти на Булгартрансгаз, договорът с Боташ, проблемите с ПАВЕЦ „Чаира“, новите ядрени мощности – за които нямаме ясна представа за крайната цена и осигурените приходи – са показателни. Да не говорим за воденичните камъни в електроенергетиката и Топлофикация София. В същото време харчим милиарди, залитаме към обслужване на интересите на Газпром при преноса на природен газ и не успяваме да намерим национални решения за смекчаване на разрушителния ефект от Зелената сделка.
Сделката с Лукойл също е ярък пример за липсата на стратегическо мислене. Наблюдаваме с престорено безучастие възможна промяна в собствеността на най-важния индустриален актив в страната, без да идентифицираме и защитим собствения си интерес.
Реформи и визия
Способността на този кабинет за реформи е, меко казано, спорна, тъй като именно партиите, които го подкрепят, са в основата на съществуващите проблеми. Големият проблем обаче е неспособността им да надскочат собствените си ограничения.
В най-добрия случай те са играчи „от средата на терена“, но трудно могат да играят в отбрана, като ограничат корупцията и реализират пробивни реформи. А реформите изискват визионерство и лидерство – качества, които очевидно липсват в това правителство.
Най-голямата слабост на кабинета
Най-голямата слабост на кабинета на Желязков е, че се очаква министрите да работят за партийните си интереси, а не за отбора на правителството. България никога не е била по-богата, но това богатство не се превръща в икономически растеж и не води до устойчиво развитие.
Вместо това ресурсите се разпиляват в дребни и едри корупционни проекти, насочени към запазване на властта или поддържане на текущото благоденствие на облагодетелствани кръгове. Няма как с 50% от необходимите средства, останали след „данък корупция“, да се построи 100% от един път или мост. Това е основната причина редовно да не се усвояват средствата по капиталовата програма в бюджета и еврофондовете.
Формулата за „дълголетие“
Скандалите в кабинета ще започнат още от първия ден и ще са резултат от проблемите, наследени от служебното правителство. Росен Желязков, който безспорно е сред най-добрите кадри, които ГЕРБ може да предложи, ще бъде подложен на натиск от многото „вождове“ в управлението.
Формулата за „дълголетие“ на това правителство е в овладяването на апетитите на различните политически играчи и в осъществяването на реформи. Тази мисия обаче изглежда почти невъзможна. Дано реалността опровергае тези очаквания.
Илиян Василев
