Ефектът Тръмп – Украйна, газ, Орбан и българските му последователи
Имах възможност да предупредя абонатите на брийфа – не бързайте да приемате всичко, което се каже от и за Тръмп, като чиста монета. Не само заради предизборната битка, чиито закони се различават значително от законите на публичното управление. Тръмп има вече опит от първия си мандат, затова проведе много добра комуникационна подготовка преди втория мандат, като разми границата между реалното и мнимото, между постижимото и невъзможното. Първо, вдигна рязко очакванията и равнището на претенциите си към външния свят, като остави значителна част от намеренията в сивата зона на недоизказаното. Второ, бавно и систематично започна да играе със заплахи на топло и студено, с явни хиперболи, които обаче оставаха с тежък привкус у адресата – ами ако го направи?! Това беше и по отношение на европейските партньори, по НАТО и по опонентите.
Подкрепете независимия анализ!
Помогнете ни да продължим да предоставяме безплатни, обективни и задълбочени анализи, като подкрепите нашата работа. Вашето дарение гарантира, че ще останем независими, прозрачни и достъпни за всички. Присъединете се към мисията ни—дарете днес!
В действителност формално много малко са опонентите му – и за китайския Си той е приятел, а и много обича руския народ и има чудесни отношения с Путин – комай само добра дума за европейските лидери няма. И моят „приятел“ Орбан и т.н. А работата започва да се разсъхва и много от „приятелите“ започнаха да усещат „желязна“ хватка. Темата е голяма, ще се спра само на Украйна. В предизборната кампания главното страхуване от Тръмп беше у украинците. То не бяха децата на Тръмп, Илон Мъск или вицепрезидентът, които се упражняваха на тема как Украйна трябва да свали гарда незабавно. Тогава предупреждавах – дори Тръмп трябва да се съобразява с Украйна, която няма да приеме всяко негово решение, а само такова, в което има смисъл. Сега нещата се обръщат и се вижда, че Тръмп действително е използвал добре времето, за да напипа верния път към начина, по който може да доведе нещата до мир в Украйна. Вече стана явно, че няма вариант, при който мир по Тръмп да успее да удовлетвори имперските амбиции на Русия.
Нещо повече, в Москва станаха жертва на собственото си пожелателно мислене за Тръмп – преразказите за това как Путин омаял Тръмп в Хелзинки и как го контролирал. Но най-вече на собствената си пропаганда. Путин търси подкрепа от Си, за да му удари рамо в преговорите с Тръмп, а Си предпочита да решава собственото си уравнение, и никак не се впряга на амбициите за Велика Русия и капитулация на Украйна. На второ място – Путин и неговият най-верен паж в ЕС, Орбан, пропуснаха да забележат, че МАГА президентът търси полза най-вече за себе си и за Америка, включително за американския нефт и газ. И какво излезе – Тръмп дори започна да провежда по-умела политика на сдържане на Русия отколкото Байдън. Върна се към класика Рейгън и първата му оферта беше към Саудитския принц с призив ОПЕК да намалят цените и да увеличат добивите.
Да, на Тръмп не му трябва цена от 10 долара на барел, а цена от $50, която устройва, поне за време, и саудитци, и американци. Обеща да увеличи добива на американски нефт с 3 милиона барела на ден. Това е трудно постижимо, но не и невъзможно. Поне докато трябва да попълни. И какво излезе – големият приятел на Тръмп, Орбан, не е купил и кубически сантиметър американски газ или нефт, а непрестанно лобира за руски нефт и газ. Някой да предвиди тази очевидна колизия и среща на унгарския лидер със стената? Четете по-ранните анализи в Брийфа.
Изобщо – колкото повече навлизаме във времето на реалния Доналд Тръмп, толкова повече ще разбираме, че това което той иска не е просто плод на импровизация, а план за действия. Със сигурност няма да спечели на всички фронтове. Но на руския фронт има огромен шанс. Руската икономика се срутва и макар това да не значи, че на другия ден ще загуби в Украйна, означава просто, че докато Западът подкрепя дългосрочно Украйна, няма кой да подкрепи режима на Путин и да финансира войната му. Блъфовете на Путин вече са платени и Тръмп е наясно с това.
Илиян Василев
