Време е да капитализираме факта, че сме единствен вход на руския тръбен газ в Европейския съюз

Логиката на 10 евро/МВтч допълнителен акциз върху руския газ

Сигурно ви е омръзнало да ви обясняват как сме имали изключително геостратегическо място като държава и как сме се възползвали от това, като сме станали страна за пренос на енергийни източници, най-вече съветски и руски. Именно това беше и сделката за „Турски поток“ – иначе благодатта на руския газ щеше да ни заобиколи. Ама кой кум, кой сват, кой на булката брат – няма значение.

Последните данни сочат, че количествата руски газ, които преминават през България, растат. През „Турски поток“ и през системата на Боташ в България постъпват рекордните 63,2 милиона кубически метра на ден, което е близко до техническия максимум. Това са потенциално над 23 милиарда кубически метра на година, което на фона на 2,6 милиарда местно потребление, би трябвало да означава, че се „къпем“ в газ.

Пренасяме, освен в традиционните посоки – Гърция, Сърбия, Северна Македония и Унгария, вече и за най-различни нови дестинации – Украйна, Молдова, Словакия, и то по „Вертикалния газов коридор“, който уж трябваше да бъде за неруски алтернативи, за което писахме.

Уж „Турски поток“, още по-точно „Балкански поток“, беше супер гаранция, че ще получаваме „евтин“ руски газ, а съседите го получават по-евтино. Уж щяхме да бъдем гарантирани и като сигурност на доставките, но „Газпром“ изобщо не се поколеба да ни прекъсне доставките и да ни изненада „по братски“ през април 2022 година.

Ние обаче не престанахме да действаме „по братски“ и да пренасяме руски газ. Да, получаваме приходи от транзита, но асиметрията на рискове и ползи е стряскаща.

Ако спрем транзита, „Булгартрансгаз“ фалира, а дългът остава.

България – газов хъб?!

Помните ли другата опорна точка – че ще станем „хъб на хъбовете“ в света и ще търгуваме огромни количества руски газ?

В Турция говорят за хъб, в Гърция говорят за хъб, в Румъния, в Унгария – изобщо всички са „хъбове“. Кой реално е такъв, се определя от ликвидността и цената на природния газ на съответната борса. Да не ви разстройвам с подробности защо всяка една от изброените страни може да претендира за хъб повече от нас – само ще маркирам.

• Турция разви цялата верига на стойността при природния газ – закупи кораби, с които проучва и сондира, увеличи самостоятелния си добив, внася газ от Русия, Азербайджан и Иран, сключи стратегически договори за втечнен природен газ (LNG) с „Ексън Мобил“, „Шел“ и най-вече разшири инфраструктурата – като пренос и съхранение. В момента може да балансира не само вътрешното си потребление, но и има нарастващи излишъци, които продава през България с дългосрочни договори за доставка в Централна Европа.
• Румъния има традиции в проучване и добив, търговия, съхранение и напоследък в преноса. Румънските и чуждестранни компании работят и търгуват от Румъния зад граница.
• Унгария също проучва и добива, както в страната, така и зад граница. Няколко нейни компании работят и търгуват на международните пазари.

А с какво можем да се „похвалим“?

Ние сме с кръгла нула в сферата на проучването и добива, а това е основата на всеки газов хъб. Местният добив винаги играе определяща роля в претенцията на дадена страна да бъде хъб, защото всяко находище е газохранилище и ресурс за покриване на пазарни дисбаланси. Но у нас преследваме всеки, който дръзне да проучва и добива.

Българските газови компании нямат позиции на външни пазари, а и не участват в добив на находища зад граница. Това е важно за създаването на предпоставки на нашата борса да се предлагат и търгуват по-големи количества газ.

От повече от 20 години се каним да разширим газохранилището в Чирен – и още не го правим. Тоталната доминация на руския газ в нашите тръби убива конкурентоспособността на родните компании, които не го получават директно, а през Турция (като тръбен газ) или през Гърция (като втечнен природен газ).

България – „най-добра поддържаща роля“

Стигаме до тъжното прозрение – макар от нас да зависи дали изобщо руският газ ще влезе в Европейския съюз, и макар да сме единствената входна врата на „Газпром“, от това печелят всички по трасето на „Турски поток“ – но не и ние. В сезона на „Оскарите“ това си е награда за „най-добра поддържаща роля“.

Не Орбан, не Ердоган, не Вучич – при тях „Газпром“ инвестира в новите тръби. Ние взехме кредити през държавната „Булгартрансгаз“, за да построим Турски-Балкански поток, затънахме „до гуша“ в дългове и зависимост, като разчитаме на приходи от един-единствен клиент – „Газпром“, държавната компания на страна, която ни определи като „неприятелска държава“. Каквото и да ви говорят – това е невъзможен за управление геополитически риск. И затъваме все повече в тази зависимост.

Германия, Полша, Украйна – спряха руския тръбен газ. Ние продължихме, именно заради тази наркотична зависимост от транзита на руски газ, и оттук нататък всяко правителство на „строителите“ на Турски поток ще се бори против налагането на всякакви европейски санкции срещу „Газпром“.

Какво получаваме в замяна за рисковете, които сме поели?

Ако сравните тарифите на „Булгартрансгаз“ от преноса на газ с тарифите в Гърция, Румъния, Молдова, ще видите разликата. Ако ги сравните с тези в Сърбия и Унгария, разликата става още по-видима. Не е чудно, че „Вертикалният газов коридор“ не е конкурентоспособен спрямо „Турски поток“. В крайна сметка, финансираните от Европейския съюз и САЩ проекти уж за диверсификация на газа у нас, накрая се оказват нови капацитети за пренос на руски газ.

Със съгласието си да се ангажира с „Турски поток“, правителството на ГЕРБ и президентът Радев приеха националният ни интерес да се определя не от интересите на българските граждани и фиска, които зависят пряко или непряко от цените и доставките на природен газ, а от интересите на транзитиращите през България държави по трасето на „Турски поток“ – от Русия, през Турция до Унгария, тоест от приходите и желанията на оператора „Булгартрансгаз“.

От гледна точка на държавния бюджет преките и особено косвените приходи от шест пъти по-малкото количество газ, потребяван в България, в сравнение с транзитирания, са просто несъизмерими. Разликата е като небе и земя.

Подкрепете независимия анализ!

Помогнете ни да продължим да предоставяме безплатни, обективни и задълбочени анализи, като подкрепите нашата работа. Вашето дарение гарантира, че ще останем независими, прозрачни и достъпни за всички. Присъединете се към мисията ни—дарете днес!

България като спонсор на войната на Путин

Рязко увеличените обеми на транзитиран руски газ през България вече се отразяват на нарастващите приходи от нефт и газ в руския бюджет, които пък покриват увеличените текущи разходи за войната в Украйна.

По данни на руското Министерство на финансите приходите от нефт и газ през януари 2025 г. са се увеличили с 16,9% на годишна база, достигайки 789,1 млрд. рубли (8,6 млрд. долара). Основната причина за този ръст са по-високите постъпления от данъци върху добива. По-конкретно, приходите от данъка върху добива на полезни изкопаеми от природен газ възлизат на 143,8 млрд. рубли (1,4 млрд. долара), което представлява увеличение от 26,5% спрямо януари 2024 г.

Единствената точка на увеличен поток от руски тръбен газ са двете входни точки „Странджа“ на българската газопреносна система.

Освен това митата за износ на природен газ възлизат на 72,6 млрд. рубли (757 млн. долара), като отбелязват годишен ръст от 20,6%. Забележете – руската държава увеличава приходите си чрез данъци и мита, а българската държава и законотворците ѝ се срамуват да вземат дължимото си чрез допълнителен акциз!?

Отражението върху „Булгартрансгаз“

Да разгледаме бизнес ползите от изграждането на „Турски поток“ за оператора „Булгартрансгаз“ чрез печалбата преди данъци.

Според отчетите, през 2019 г. (годината преди „Балкански поток“ да влезе в експлоатация) компанията е реализирала печалба преди данъци от 210,4 млн. лв. През 2023 г. (последната година с публикуван отчет) тази печалба е 235 млн. лв. Това е обективен измерител на „изгодата“. Стратегическите ползи са въпрос на политическа преценка, силно податлива на промени във времето.

След инвестиция от 3 млрд. лв. сме получили допълнителна печалба от 25 млн. лв. Съгласете се, че такава „изгода“ никога не би ви накарала да направите подобна инвестиция със семейния си бюджет.

За да отговори на европейските регламенти, „Булгартрансгаз“ обяви „отворен сезон“ и търг за отдаване на твърд капацитет с един-единствен участник – „Газпром“ (чрез „МЕТ“, които са руско-унгарско продължение). Тарифата трябваше да отрази минимално допустима рентабилност, съответно нива на тарифи и приходи. Но на търг с един кандидат няма много лостове за въздействие.

Историята продължава с още по-тъжни констатации. Професионалистите в „Булгартрансгаз“ са изчислили, че минимално изискуемата цена за достъп и пренос, която би осигурила минимална рентабилност на инвестицията в „Балкански поток“, е 31,66 лв./МВтч за 1000 куб. метра газ по новото трасе от Провадия до сръбската граница (Киреево).

„Газпром“ напълно игнорира тази минимална цена и връща ултиматум – максимум 20 лв./МВтч, което отговаря на тарифите през вече амортизирания Трансбалкански газопровод. Под натиска на геополитическите аргументи за „стратегическото положение“ и личните дългове на Борисов и Пеевски към Путин за нереализирания „Южен поток“, „Булгартрансгаз“ се съгласява да работи под себестойност.

Толкова за „изгодата“.

Както виждате от сравнението на отчетите за печалбата преди данъци на „Булгартрансгаз“ за 2019 и 2023 г., предупрежденията на експертите са били напълно обосновани.

„Газпром“ настоява да се заровят тръбите на Трансбалканския газопровод

Още по-фрапантни са другите отстъпки, които правим, само и само за да се реализира „Турски поток“ (Балкански поток). Погледнете на страницата на „Булгартрансгаз“ какви количества природен газ преминават сега през двете тръби на Трансбалканския газопровод в участъка Кардам – Негру Вода 2 и 3, които имат общ капацитет от 12 милиарда кубически метра. Ще видите кръгли нули – и то във времена, когато тези тръби са важна част от Вертикалния газов коридор, на който се разчита да пренесе по-големи количества неруски газ към Украйна, Молдова, Унгария и Словакия.

Обяснението е, че частта от Трансбалканския газопровод между КС Лозенец и КС Провадия е блокирана от „Турски поток“, а „Булгартрансгаз“ вече четири години не прави нищо, за да реализира разширение именно в този тесен участък. И нулите продължават да си стоят.

Излиза, че за да получим приходи от транзита на руски газ по тръбата на „Турски поток“, сме се лишили от сравними приходи по трасето на Трансбалканския газопровод към Румъния? Слава Богу, че е имало разумни хора в „Булгартрансгаз“, които са възроптали, когато „Газекспорт“ е настоявал – като условие за строителството на „Турски поток“ – да заровим втората и третата тръба между Кардам и Негру Вода.

Отново в името на „Турски поток“ се отказахме от 1 милиард долара приходи по договора с „Газекспорт“ за транзит по Трансбалканския газопровод до 2030 година. В този договор имаше клауза „транзитирай или плащай“, което означаваше, че приходите бяха гарантирани, независимо дали „Газекспорт“ реално използва капацитета.

Да обобщим сметката:

• Инвестираме 3 милиарда лева чрез дълг.
• В замяна получаваме едва 25 милиона лева повече приходи, което е под 1% възвръщаемост.
• Съгласили сме се да работим под минимални нива на рентабилност, с което скрито субсидираме „Газпром“.
• Никой друг не ползва такива условия, каквито има „Газекспорт“.
• Междувременно сме се отказали от 2 милиарда лева приходи по договора за транзит по напълно изплатения Трансбалкански газопровод с клауза „пренасяй или плати“.
• В допълнение, блокирали сме Трансбалканския газопровод, за да не може никой конкурент на „Газпром“ да го използва, с което сме се лишили от равностойни на „Турски поток“ приходи.

Все пак това са 12 милиарда кубически метра преносен капацитет – който би носил толкова приходи, колкото в момента носи „Турски поток“.

Накрая, на авансцената излизат Борисов и Малинов и ни уверяват, че това е „супер сделка“, а те са „супер управленци“.

---

Маневри за прикриване на щетите

За да прикрият щетите, ръководството на „Булгартрансгаз“ решава да затрудни разкриването на схемите за кроссубсидиране на транзита през „Турски поток“ с приходи от други клиенти и от вътрешния пренос. Затова обединява всички приходи от различни клиенти в пренос и транзит в един общ кюп.

За да покрие недостатъчните приходи от „Газекспорт“, „Булгартрансгаз“ повишава таксите за пренос по националната мрежа и от всички други направления.

Асоциацията на европейските енергийни регулатори (ACER), а не българският регулатор КЕВР, разкри манипулациите с методологията за изчисляване на входно-изходните тарифи и кроссубсидирането между преносната и транзитната мрежа.

Това най-лесно се измерва на точки от мрежата, които едновременно са част както от националната, така и от транзитната мрежа – например пункта „Вълчи дол“ в Североизточния експлоатационен район. Ръководството на „Булгартрансгаз“ по свое усмотрение е решило да разпредели разходите си приблизително поравно между националната мрежа и транзита („Балкански поток“).

Проблемът е, че количествата газ, които се пренасят по националната мрежа, са многократно по-малки от тези, които преминават през транзитната мрежа. Това води до кроссубсидиране, при което потребителите и бизнесът в България плащат по-високи такси, за да покриват загубите от неизгодните договори за транзит.

Бъдещето като миналото

Ако си мислите, че всички неудачи по „Турски поток“ (Балкански поток) са останали в миналото, дълбоко се лъжете. Капаните са така заложени, че ще има да си плащаме дълги години напред.

Достатъчно е да погледнем какво се случва с разходите по гаранционната поддръжка на „Балкански поток“ през следващите десет години. Според законовите изисквания (чл. 160, ал. 4 от Закона за устройство на територията), при възлагането на изграждането на газопровод изпълнителят трябва неотменимо да предостави 10-годишна гаранция и в този срок да отстранява за своя сметка всички възникнали повреди (чл. 163а от ЗУТ).

Обединението „Консорциум Аркад“ действително учредява гаранция, за да получи договора, но вместо банкова гаранция предоставя гаранционна застраховка на стойност 254 милиона лева. Тази застраховка е издадена от ОЗК „Застраховане“ – компания на Христо Ковачки, чийто собствен капитал е едва 20 милиона лева. Никой не извършва проверка дали застрахователната полица е достоверна и дали реално покрива разходите по отстраняване на повреди в гаранционния период.

Игрите със застраховката лъсват още в първите години, когато – заради бързането по време на строителството – се налагат ремонтни и довършителни работи в няколко участъка. Тогава възниква въпросът кой ще поеме разходите. Оказва се, че не е застрахователят. Вместо да предяви претенция по полицата, „Булгартрансгаз“ поема разходите, които възлизат на близо 400 000 лева, и на практика се отказва от правата си по застраховката.

Остава открит въпросът защо изобщо е приета застраховка от дружество, което няма нито капитал, нито резерви, нито договори за презастраховане, за да обезпечи подобни разходи.

Доброволният отказ от претенции по застраховката и гаранционната поддръжка не е прецедент в историята на „Булгартрансгаз“, но никога не се е случвал за толкова мащабен проект. По същество това е престъпление по служба.

Нарушенията продължават, защото разходите, които „Булгартрансгаз“ прави за „гаранционни“ ремонти, изобщо не би трябвало да бъдат признати от одиторите на компанията. Гаранционната поддръжка е законово изискване и трябва да бъде изцяло за сметка на изпълнителя.

А сега си представете какво ще стане при по-голяма авария в гаранционния срок. Още повече, че заради бързото и некачествено строителство рискът от аварии е значително по-висок.

И пак да попитаме – предвид всичко това, което е неопровержим факт, как точно „Турски поток“ е успешен бизнес проект?!

Няма да ви давам готови отговори – стигнете сами до тях.

И все пак – кой има полза? Ясно е, че ние с вас нямаме. Нито „Булгартрансгаз“, нито държавата, нито потребителите. Класиката – Cui bono?

Отговорът е в онази пресконференция на Владимир Путин, когато стана дума за 800 милиона евро, които „изчезнаха“ през фирми, свързани с български топполитици и олигарси.

---

Общата оценка на ползите

Нека разгледаме ползите от „Турски поток“ извън „Булгартрансгаз“ – за българските потребители, за българските компании и за българската хазна, в сравнение с ползите, които получават Русия, Турция и Унгария.

---

Бедите на „Булгаргаз“

„Благословията“ на „Турски поток“ застигна и държавния ни газов търговец – „Булгаргаз“. Тя засегна оперативната му дейност, рязко влоши финансовите му показатели и намали конкурентоспособността му спрямо другите компании, които използват преноса на руски газ през България.

Ако „Булгаргаз“ реши най-накрая да разшири дейността си извън страната и да търси нови клиенти, за да компенсира намаляващия си дял на българския пазар, например като продава излишъци в Сърбия, още на входа на сръбската система ще бъде натоварен със загуби. Причината – неравностойните стартови позиции спрямо „Газекспорт“ и турската „Боташ“.

Не виждам нито една българска газова компания, която да е в състояние да се конкурира с:

• „Газекспорт“, който има субсидиран договор за транзит с „Булгартрансгаз“ и договори за продажба в Северна Македония, Гърция, Сърбия, Унгария, а отскоро и в Молдова и Словакия.
• Привилегированите от „Газпром“ компании – „МЕТ“ и „MVM“.
• Турската „Боташ“, която има договор за транзит с „Булгаргаз“ и договори за продажби в Централна Европа.

„Газ газим, бедни ходим“

Колкото повече транзит на руски газ реализираме, толкова повече ползи изтичат зад граница – към руски, гръцки, турски, унгарски, румънски и други фирми. Тези 20 милиарда кубически метра газ, които се очаква да влязат през 2025 година през входната точка „Странджа“ и „Странджа 2“, генерират приходи от около 12 милиарда долара по текущи цени, като основната част от тях отиват в „Газекспорт“, по-малка в посредниците. У нас остават едва 250 милиона долара под формата на транзитни такси (изчислението е приблизително, но достатъчно близко за илюстрация).

Орбан uber alles

Освен плащанията за пренос на руски газ, Русия продава на Унгария около 7 милиарда кубически метра газ с търговска отстъпка от 10 процента. Измерено по текущи цени, това е „полза“ с пазарна стойност от 400 милиона долара.

Цената на природния газ на унгарската борса почти винаги напоследък е по-ниска от тази на австрийската борса. Това позволява на унгарските търговци да навлизат на съседните пазари с конкурентни цени, докато унгарският премиер Виктор Орбан същевременно реализира и своята геополитика.

При нас ситуацията е коренно различна – нито геополитика, нито финансови ползи. „Булгаргаз“ получава кръгла нула, а неофициално на българския пазар се продават около 1,2 милиарда кубически метра руски газ на по-високи цени от тези в съседните страни – заради посредници. От регистрираните в България компании най-големи печалби генерира дъщерната компания на „Литаско“.

Ако се питате как, при всичко гореописано, регулираната цена на „Булгаргаз“ за февруари е 84 лева/МВтч, а на българската газова борса надвишава 100 лева/МВтч, отговорът е в нефтеноиндексирания договор за азерски газ. Именно той позволява на „Булгаргаз“, който все още държи 60 процента от пазара, да удържа дела си и балансира ценово вътрешния пазар, компенсирайки по-скъпия руски газ, влизащ в страната през „Турски поток“.

Абсурдите не свършват тук – част от евтиния азерски газ, който „Булгаргаз“ получава на редовни месечни равни порции, поради сезонни колебанията в търсене и отсъствие на възможност за съхранение, се препродава принудитено под пазарната цена на холандската борса. Основните купувачи на този газ отново са същите фирми, които му препродават руски газ, като „Митилинеос“.

Ако бяхме забранили изцяло руския газ и бяхме преминали постепенно на азерски и втечнен природен газ (ВПГ), с преки доставки от САЩ и Катар, цените у нас щяха да бъдат поне с 20 процента по-ниски от борсовите. ВПГ може да бъде конкурентен на руския тръбен газ, но само ако се доставя директно от Америка, а не чрез посредници. При сегашните цени в САЩ, втечненият газ, доставен до България с всички включени разходи, би струвал под 30 евро/МВтч. В момента борсовата цена е 60 евро/МВтч.

Обобщавайки – всички правят бизнес, политика и пари с руския газ през „Турски поток“. Ние правим политика, а от това страдат българските компании и потребителите. В този контекст трябва да се разглежда и предложението за допълнителна такса от 10 евро/МВтч за руския газ, който влиза в България.

Не съм сигурен, че това е най-доброто решение, тъй като ще удари прохождащата българска газова борса. Но със сигурност ще увеличи конкуренцията и ще стабилизира пазара, като улесни навлизането на неруски газ. Това би помогнало и за управлението на риска от свръхзависимост от руски газ, който е под постоянна заплаха от налагане на санкции.

Тази такса – или акциз – би могла да стимулира навлизането на конкурентен на „Газпром“ газ в Централна и Източна Европа, като се неутрализира дъмпинга в цената на руския газ и така повиши енергийната сигурност на страните в региона.

Но най-вече ще ни позволи да си вземем „своето“ от стратегическото ни положение на единствена врата на руския газ в ЕС.

Илиян Василев