По-високи разходи за отбрана: Хаосът на Тръмп: катализатор за Европа: Възпиращ фактор за САЩ

Европа все още търси правилната стратегия, за да се противопостави на опротюнизма на Тръмп за „шок и ужас“. Бързите и хаотични промени в политиката на Белия дом затрудняват континента да премине отвъд управлението на кризи към по-всеобхватен, проактивен подход – такъв, който намалява краткосрочните рискове, като същевременно превръща уязвимостите в стратегически предимства.

Стратегически инвестиции в отбраната: Превръщане на външния натиск в икономически ръст

Ако се управляват разумно и се координират на целия континент, по-високите разходи за отбрана могат да стимулират икономическия растеж, вместо да се превърнат в хаотично бреме за отделните държави. Съвместните инвестиции в отбранителната промишленост, научните изследвания и производството биха:

• създават работни места и стимулират иновациите, като укрепат индустриалната база на Европа
• укрепват стратегическата автономност на Европа,
• намалят зависимостта от непредсказуемите политики на САЩ

В същото време непредсказуемостта на Тръмп рискува обратното за САЩ – икономическа стагнация, компрометирани съюзи с класиката „приятелите не вярват, а нови приятели няма“ и неизбежни вътрешни сътресения. Историята предлага урок: политиките на републиканеца президент Хърбърт Хувър (1929-1934) спомогнаха за предизвикването на Голямата депресия. Както се е изразил Карл Маркс, историята се повтаря – първо като трагедия, а след това като фарс. И все пак този фарс има реални последици: милиони хора са изправени пред смърт, бедност, нестабилност и изолация – всичко това заради капризите на един човек.

Подкрепете независимия анализ!

Помогнете ни да продължим да предоставяме безплатни, обективни и задълбочени анализи, като подкрепите нашата работа. Вашето дарение гарантира, че ще останем независими, прозрачни и достъпни за всички. Присъединете се към мисията ни—дарете днес!

Достатъчно е да погледнем как реагираха пазарите, след като Тръмп влезе в Белия дом. Това е истинско ръководство за това как Европа трябва да чете бъдещето и да насочва политиките си към САЩ на Тръмп.

Приносът на Европа за военното присъствие на САЩ

Европа трябва също така да разсее фалшивия разказ, че се радва на безплатна гаранция за сигурност от американските сили, разположени на континента. Германия, Полша и Румъния допринасят за разходите по приемането на американските войски чрез споразумения за подкрепа на страната домакин (HNS), които покриват инфраструктурата, логистиката и непреките разходи:

• Германия предоставя около 1 млрд. долара годишно, и допълнително финансира бази, жилища и тренировъчни райони.
• Полша значително е увеличила разходите си от 2019 г. насам, като е отделила над 2 млрд. долара за военна инфраструктура за настаняване на американските сили.
• Румъния, макар и в по-малък мащаб, е инвестирала в модернизации като военновъздушната база „Михаил Когълничану“, въпреки че САЩ все още покриват повечето оперативни разходи.

Въпреки че САЩ правят значителни разходи, това далеч не е безплатен чек за сигурността.

Европа не може да си позволи да толерира двойните стандарти – особено в условията на война в Украйна и открит стремеж на Путин да подчини Източна Европа.

САЩ трябва да вземат решение: Дали наистина са съюзник, или предпочитат да правят бизнес с противника на Европа – Русия?

Така или иначе, Европа може и ще се адаптира.

Как да реагираме на Тръмп и Мъск

Както Тръмп, така и Мъск се огъват при твърда съпротива. Те се страхуват от ответна реакция – особено от страна на собствените си избиратели и от Републиканската партия.

Вземете вчерашния провал на Мъск със заплахата, че може да изключи Starlink, без който украйнската армия е обречена. Веднага бе рязко осъден от полския външен министър Радослав Сикорски, дори Марко Рубио бе принуден да се намеси с половинчата защита на Мъск. До края на деня Мъск направи крачките назад: Не, никога не съм имал намерение да прекъсвам Starlink. Разбира се, че не – само един идиот отблъсква платежоспособните си клиенти, особено когато Полша плаща част от сметката на Украйна.

Тръмп се държи по същия начин. Неговият политически мачовизъм е ярък, но крехък.
Може да заплашва с високи мита Европа, но в момента, в който се сблъска с реален отпор, ще отложи прилагането им. Защо? Защото икономическият отзвук ще засегне не само Белия дом, но и американските избиратели. „Стоте дни толеранс“ вече изтекоха.

Решителният ход на Европа: какво да се прави?

Една загатната заплаха на Европа да се откаже от американските оръжия ще удари в сърцето на американската отбранителна индустрия. Политическите рискове са неоспорими:

• Опасенията на Германия относно F-35 – Опасения на разузнаването относно уязвимостта на американските системи. Това се разпространява върху всички други европейски купувачи.
• Ограничения за F-16 – Вашингтон ограничава отбранителните способности на Украйна и съюзниците. Аналогично тревогите се разпространявате върху всички купувачи.
• Фалшив наратив че САЩ правят благотворителност, а не бизнес. При това сделките се одобряват от Конгреса.
• Ненадеждно лидерство на САЩ – Непредсказуемостта на Тръмп прави невъзможно дългосрочното планиране на отбраната на европейските страни.

Защо този подход би могъл да сработи:

1. Ако тенденциите се запазят, Европа ще надмине Близкия изток в рамките на едно десетилетие като номер едно купувач на американско оръжие.
2. Преминаването към европейски, японски или южнокорейски алтернативи ще предизвика шокови вълни в американската отбранителна индустрия.
3. Пентагонът и оръжейното лоби няма да се примирят със загубата на над 70 млрд. долара годишни продажби, които могат да се удвоят при новите отбранителни бюджети.

Три месеца сериозни сигнали и решително говорене от Европа и Белият дом ще направи крачка назад. Икономическата реалност е по-силна от блъфирането на Тръмп.

Енергийната карта

Енергийната политика предлага друг мощен лост. Европейската комисия може да предложи дългосрочна сделка за закупуване на 100 млрд. куб. м американски втечнен природен газ – 75 милиона метрични тона ВПГ на договорена цена. Това би:

1. Било лост на американската шистова индустрия срещу Тръмп – американските енергийни гиганти и изпълнители на отбранителни услуги биха оказали натиск върху Тръмп да поддържа стабилна търговия с Европа, вместо да саботира трансатлантическите връзки.
2. Предизвика наратива на Тръмп за Русия – Ако Тръмп възпрепятства износа на американски втечнен природен газ, той ще трябва да обясни защо на практика тласка Европа обратно към руския газ и лишава американските производители от приходи.
3. Осигуряване на енергийна сигурност – Заключването на стабилни доставки на втечнен природен газ на предвидими цени би намалило волатилността, ограничавайки способността на Русия да използва енергията като геополитическо оръжие.
4. Ще ускори отрезвяването и би принудило Тръмп да се ориентира във вътрешните конфликти между изолационистката си позиция и мощните корпоративни интереси на САЩ, които се възползват от трансатлантическата търговия.

Обръщане на тактиката на Тръмп срещу него

По същество използването на собствената икономическа логика на Тръмп срещу него – водено от печалба сключване на сделки – би могло да разкрие противоречията в неговите политики и да му попречи да използва уязвимостта на Европа в сферата на сигурността и енергийната зависимост.

Европа разполага с лостове за въздействие – тя просто трябва да ги използва. И най-големият лост са годините на растяща взаимозависимост между двете страни на Атлантика.

Трябва да обърнем тактика на Тръмп срещу него и да натиснем там, където го боли най-много – егото му и крайните му резултати в баланса ползи и щети, с който ще застане пред американския народ.

Илиян Василев

Абонирайте се за Daily Brief A&A