България трябва да си постави цел до 2030 г. енергийно бедните да са под 10%
Кристиян Димитров:
Темата “Либерализация на пазара за домакинства” буди интерес. Информационният вакуум беше мотивът да потърсим мнението на хората – възможно ли е с помощта на собствено генерирана енергия от ВИ да смекчим предстоящия шок. Търсихме отговорите с енергийните експерти – Симеон Белорешки и Мартин Владимиров.
Имаме дефиниция, но никой не е готов да менажира какво правим с хората и как ще им помагаме. 187 млн. се дават за този отоплителен сезон за енергийни помощи, от които 90% отиват за твърди горива. Общо за последните пет години са дадени 870 млн. Тези пари вместо да бъдат инвестирани в ЕЕ или в мощности, които да генерират електричество година след година, сочат липса на стратегия.
Мартин Владимиров:
Създава се митология, че именно заради повишението на цените на електроенергията на регулирания пазар през 2013 г. Падна кабинетът Борисов, което не е вярно. В съзнанието на хората е останало впечатлението, че всяка промяна на статуквото означава по-високи цени. Либерализация означава, че цената на електроенергията за битовите потребители ще се определя на пазарен принцип. Всички домакинства имаме възможност да изберем доставчик, различен от ЕРП-тата, но домакинствата, избрали да се възползват от това, са под 1%. Либерализацията не означава непременно вдигане на цените и нещата не са апокалиптични. Дори уж експертите в сектора живеят в балон. А хората ги интересува най-вече каква е ползата за тях и донякъде се плашат от неизвестното. Либерализацията е вид шокова терапия.
Подкрепете независимия анализ!
Помогнете ни да продължим да предоставяме безплатни, обективни и задълбочени анализи, като подкрепите нашата работа. Вашето дарение гарантира, че ще останем независими, прозрачни и достъпни за всички. Присъединете се към мисията ни—дарете днес!
Зависими сме от най-скъпите източници на електроенергия – въглища в България и газовите централи от Гърция. Либерализацията се бави, защото сегашният регулаторен модел позволява да се субсидират въглищните централи. Либерализацията ще отключи паралелно много различни процеси на микрониво, то и системата цялостно ще се промени. Домакинствата трябва да разберат, че няма безплатен обяд – това, че някъде плащат ниска сметка за ток, означава, че следващата зима е възможно изобщо да нямат ток. Справянето от последствията на либерализацията трябва да се случва от държавата, т.е. когато нечия сметка е твърде висока спрямо доходите му, той е компенсиран. Смятам че от 1 януари само ще се имитира либерализация и моделът ще се запази. Крайните снабдители ще продължат да купуват от въглищните централи.
Енергийната помощ трябва да бъде обвързана с мерки. В София вече има работеща програма за приблизително 10 хил. Домакинства, които получиха нови климатици, заменили печките им на дърва. Енергийно бедните в момента са 22%. България трябва да си постави цел до 2030 г. те да са под 10%. Ако уязвимите групи бъдат защитени, и останалите ще си кажат, “Имам спестени пари, защо да не направя бизнес модел за себе си.” Ролята на регулаторите е да следят дали няма злоупотреба с пазара, защото при търговията на електроенергия той лесно може да се изкриви.
Симеон Белорешки:
Към момента говорим само за отлагане на либерализацията. Защо тя не се случва и защо хората са уплашени, защото няма добра идея накъде по света, която в български условия да работи. Енергийната борса е по-различна от останалите – всички, вързани към мрежата, трябва да отговарят на една и съща спецификация и не може да има вариации. Ако съм политик, също ще съм силно притеснен, защото не ясно колко независим ще бъде регулаторът, освен това не разполагаме с много гъвкави мощности.
Ако либерализацията е успешна, тя неминуемо ще доведе до спиране на Марица Изток-2. Освен, че хората ще загубят заплати, общините все повече ще усещат недостиг. Това са странични ефекти, но са много важни.
И сега има енергийно помощи под формата на пари на ръка, но хората харчат парите за други неща. Трудно е за администриране. Големият проблем е, че програмите са така направени, че да откажат всеки.
ЕРП-тата чрез търговските си дружества могат да предложат много по-добри условия. отколкото независими търговци. Трябва да бъде изградена инфраструктура и това са допълнителни пари.
