Хибридът Радев: Между цинизъм, партизанщина и морална слепота
Ударът, изключително прецизен в своята жестокост, отне живота на 16 души, сред които 6 деца, оставяйки зад себе си сцени на разруха и отчаяние. В същия този ден нашият „още по-изключителен“ роден стратег, президентът Румен Радев, за пореден път се обяви против военната помощ за Украйна. С други думи, той се противопостави на единствения реален начин Украйна да се защити от подобни атаки и да съхрани живота на своите деца, жени и старци. Това не е случайно съвпадение, а огледален образ на мислене, което разкрива дълбоки пукнатини в моралния и политически компас на българския държавен глава.
Радев не е невежа или откъснат от реалността. Като президент той получава пълния поток от разузнавателна информация, с която разполагат българските служби – анализи, доклади, сателитни данни. Той знае кои са движещите сили на тази война: агресията на Кремъл, систематичното унищожаване на украинската инфраструктура, хилядите цивилни жертви. Знае и какво означава мир – не абстрактни призиви за „диалог“, а реална способност на жертвите да се защитят от агресора. И въпреки това избира да повтаря тезата, че военната помощ за защита от руските удари „удължава конфликта“. Защо? Обясненията са две, всяко по-обезпокоително от другото, а истината вероятно лежи в комбинация между тях.
Първо обяснение: Затворник на съветската матрица
Едната възможност е, че Радев просто не може да възприеме реалността заради дълбоко вкоренени, почти матрично изкривени рецептори в съзнанието си. Представете си човек, чиято мисловна рамка е замръзнала в съветската епоха – време, когато моралът и фактите са подчинени на идеологията, а единственият дълг е да се повтаря „линията на Партията“. В тази рамка няма място за нюанси, за страданието на украинските деца или за правото на една нация да се защити от геноцид. Има само мантри: „НАТО е агресор“, „Русия е жертва“, „мирът идва от Москва“. Казано по-просто: родил се е в едно време, индоктринирали са го с определени догми, вари го, печи го – той си знае едно: „Кат Русия втора няма.“
Подкрепете независимия анализ!
Помогнете ни да продължим да предоставяме безплатни, обективни и задълбочени анализи, като подкрепите нашата работа. Вашето дарение гарантира, че ще останем независими, прозрачни и достъпни за всички. Присъединете се към мисията ни—дарете днес!
Това обяснение го рисува като косвена жертва на историята. Като военен пилот, израснал в годините на социализма, Радев е продукт на система, която възпитава лоялност към Москва и подозрение към Запада. Дори след 1989 г., когато България пое по пътя към НАТО и ЕС, той сякаш остана закотвен в миналото – нещо, което пролича в изказванията му още от първия му мандат. Спомнете си 2017 г., когато критикуваше санкциите срещу Русия, или 2022 г., когато нарече Крим „руски“ в разгара на войната. Това е мислене, което не се поддава на факти – то е емоционално и идеологическо, почти религиозно в своята упоритост.
Второ обяснение: Циничен играч с личен интерес
Втората хипотеза е по-мрачна и цинична. Радев знае прекалено добре какво се случва, но има интерес – политически, а може би и материален – да се придържа към тази позиция. Какъв интерес? Първо, поддържането на проруски наратив му осигурява подкрепа от определени електорални кръгове в България – онези, които носталгират по СССР или виждат в Русия противовес на „западния империализъм“. Второ, не можем да изключим и по-скрити мотиви – връзки с руски енергийни интереси или политически мрежи, които остават непрозрачни за обществото. Доказателства за това няма, но подозренията не са нови – още от 2021 г. се говори за близостта му с фигури като Николай Малинов, лидер на „Русофили“.
Към този цинизъм се добавя и личен елемент – комплекс за малоценност спрямо украинския президент Володимир Зеленски. Помните посещението на Зеленски в София през юли 2023 г. Тогава Радев се опита да го поучава с клишетата си за „дипломация вместо оръжия“, но срещна човек, който идва от фронта – с кал по ботушите и кръв в очите от видяното. Зеленски не само отхвърли лекциите му, но и публично го постави в неловко положение, като поиска конкретна помощ – боеприпаси, ПВО системи – вместо празни думи. На фона на този жив лидер, борещ се за оцеляването на народа си, Радев изглеждаше като кабинетен теоретик, чийто „миролюбив“ репертоар звучи кухо и неадекватно. Този сблъсък сякаш засили антипатията му към украинската кауза – нещо лично, примесено с политическото.
Хибридът: Циник и партизанин в едно
Истината вероятно е в някаква комбинация от двете. Радев е хибрид между циник, който съзнателно обслужва определени интереси, и политически партизанин, за когото Москва остава единственият източник на „истината“. Второто го прави играч в геополитическа схема, първото – заложник на собствените си убеждения. И двете са опасни, защото резултатът е един: той застава срещу правото на Украйна да защити децата си от касапницата на Путин. В деня, когато дронове избиват на детска !?! площадка шест деца в Кривой Рог, Радев не намира думи за осъждане на агресията, а за пореден път критикува помощта, която може да спре следващия удар срещу други деца. Това не е просто несъгласие – това е позиция, която индиректно легитимира терора.
Как да наречем човек, който дори когато уж говори за примирие, отрича правото на жертвите да се защитят? Човек, който в ден на кървава атака срещу цивилни избира да громи тези, които искат да спрат агресора? Това не е само морална слепота или политическа наивност. Това е нещо по-лошо: съучастие чрез бездействие, облечено в пози на „принципност“. Радев може да си мисли, че играе ролята на миротворец, но на практика става рупор на тези, които убиват – и то с пълно знание за последствията. Ако това не е предателство към човешките ценности, които България уж отстоява в ЕС и НАТО, то какво е?
И докато той повтаря мантрите си, децата в Украйна умират. Шест на 3 април. Колко утре? Радев няма да отговори – той е твърде зает да защитава „мира“ на Путин.
Илиян Василев
