Предложението на Радев за референдум и сянката на Кремъл
Предложението на президента Румен Радев за провеждане на референдум относно членството на България в еврозоната е внимателно пресметнат опит за дестабилизиране на страната и консолидиране на проруски и анти-европейски сили под негово ръководство. Този ход представлява български вариант на румънския „сценарий Симион“ – стратегия, базирана на агресивна антиевропейска и антиукраинска реторика, целяща да се възползва от нарастващото популистко недоволство преди ключови избори – президентски и евентуално предсрочни парламентарни.
Инициативата е синхронизирана с планирания от „Възраждане“ бунт срещу приемането на еврото, обявен за 16 май 2025 г. – кампания, която се гради върху разпалването на икономически страхове, националистическа мобилизация и дезинформация, вероятно с мълчаливата подкрепа на руски и унгарски политически кръгове. Целта е да се повиши общественото напрежение до точка на кипене, блокирайки способността на правителството да предприеме решителни стъпки към реално приемане на еврото.
Точното време на предложението – непосредствено преди критичния доклад на Европейската комисия за готовността на България за присъединяване към еврозоната – е избрано неслучайно. Създавайки усещане за разрастваща се вътрешнополитическа криза, Радев очевидно цели да подкопае усилията за европейска интеграция на страната и да укрепи имиджа си на популистки силен лидер, способен да се изправи срещу „европейския диктат“.
Политически ход без правни основания
Оставката на секретаря по правните въпроси на Радев, Крум Зарков, в знак на протест срещу предложението за референдум ясно подчертава липсата на правна основа за този ход. Българският Конституционен съд вече е постановил, че подобни референдуми са противоконституционни, което обрича инициативата на правен провал. Това не е юридическа битка, а по-скоро тактическа маневра, насочена към укрепване на отслабващите позиции на Радев в условията на новата политическа реалност. След период на доминиращо влияние чрез служебни правителства, президентът очевидно трудно свиква с ограниченията на конституционно определените си правомощия.
Основната му цел е да позиционира вицепрезидента Илияна Йотова като свой наследник на президентските избори през 2026 г., като предварително обедини проруски и националистически сили под своя егида. Референдумът не е просто тактически ход, а средство за мобилизиране на идеологически мотивирана база, която Радев планира да използва в бъдещи политически битки.
Подкрепете независимия анализ!
Помогнете ни да продължим да предоставяме безплатни, обективни и задълбочени анализи, като подкрепите нашата работа. Вашето дарение гарантира, че ще останем независими, прозрачни и достъпни за всички. Присъединете се към мисията ни—дарете днес!
За разлика от фрагментираното пространство на парламентарната политика, където той би се сблъскал с дълбоко вкоренени партии като ГЕРБ, БСП или ДПС, мажоритарният характер на президентските избори му дава по-голямо поле за лична политическа игра. Чрез формулиране на референдума като националистическа кауза, Радев се опитва да утвърди ролята си на лидер на проруското твърдо ядро в България, надявайки се, че тази група ще подкрепи неговия кандидат за президент.
След провала на плана „Тръмп“ Кремъл зове за война с Европа
Предложението за референдум изглежда като резервен план, подкрепен от Кремъл, възникнал в резултат на неуспехите на други проруски стратегии за създаване и налагане на „български Симион“. Крахът на надеждите за проруска администрация в САЩ при Доналд Тръмп, съчетан с неспособността на „Възраждане“ да осигури парламентарна подкрепа за вота на недоверие относно присъединяването към еврозоната, наложи президентът Румен Радев да поеме инициативата.
Осъзнавайки ограничения си политически капитал за изграждане на доминираща партия и неблагоприятните тенденции в очертаващото се политическо статукво, Радев се стреми да предизвика промени чрез външен натиск и политическа криза. Неговата цел е да се утвърди като символичен лидер на проруските фракции в България, изграждайки по-широка антиевропейска и антиукраинска платформа.
Като използва вицепрезидента Илияна Йотова, Радев се стреми да запази проруското си влияние в президентската институция, като по този начин гарантира на Москва контрол върху най-високия държавен пост в България.
Възраждане и Радев, Джорджеску и Симион
Неотдавнашното посещение на полския президент Анджей Дуда в София открои нарастващия геополитически разлом между Румен Радев и мейнстрийма на европейските лидери. Докато Дуда демонстрира твърда подкрепа за Украйна и отбраната на европейските ценности, Радев остана необичайно мълчалив за руската агресия и продължи да избягва критиките към Владимир Путин. Тази сдържаност не само подкопава доверието в Радев като честен посредник между партиите в собствената му страна, но и ясно го поставя в лагера на „троянските коне“ на Путин в Европа – заедно с Унгария, Словакия и евентуално Румъния, ако националистическата кампания на Джордж Симион се увенчае с успех.
Радев има специфична роля в тази проруска мрежа, която го отличава от по-радикалните формации като „Възраждане“ – политическите аналози на германската „Алтернатива за Германия“ и румънския Джорджеску, които често преминават границите на приемливия политически дискурс и се самоизолират в крайни фракции. За разлика от тях, Симион изглежда е научил урока си и избягва открито антиевропейски послания, което му дава по-широка платформа и значително по-големи шансове за успех. Радев следва подобна линия, като предлага на Москва по-умерена, но далеч по-ефективна алтернатива на крайния национализъм – роля, която „Възраждане“ не може да изиграе без риск да загуби популярност и политическо влияние.
Тази „разумна алтернатива“ има стратегическо значение за Кремъл, тъй като потенциално обединява по-широк спектър от проруски и антизападни сили, способни да блокират ключови решения в ЕС. Без България, критично важна за преноса на руска енерия, като част от този блок – който може да включва Унгария, Сърбия, Словакия и евентуално Румъния – Русия ще бъде значително по-ограничена в опитите си да влияе върху европейската политика, особено в светлината на плановете на Европейската комисия за пълна забрана на вноса на руски газ след 2027 г.
В този контекст действията на Радев съвпадат и с неотдавнашните разкрития за подготовка на Унгария за война срещу съседи. Изтеклите записи на 8 май 2025 г., в които унгарският министър на отбраната Кристоф Салай-Бобровнички обсъжда потенциални военни действия извън рамките на НАТО, вероятно насочени към Закарпатието, само подчертават колко решаваща е ролята на България в тази сложна геополитическа игра. Последвалите арести на унгарски шпиони в Украйна, събиращи информация за потенциални реакции на украинското население на унгарска инвазия в региона, допълнително разкриват мащаба на координираните усилия за дестабилизация на Източна Европа, при които България играе ключова роля.
Поредният ден на изпитание за България
Румен Радев отлично знае, че е малко вероятно Народното събрание да приеме предложението за референдум за еврото, а дори и това да се случи, такъв референдум не може да блокира присъединяването на страната към еврозоната. Конституционният съд вече се е произнесъл по подобни въпроси, а процесът на интеграция е в напреднала фаза с планирано приемане на еврото през 2026 г.
Но истинската цел на Радев не е юридическа, а политическа – да се наложи като институционален лидер на анти-европейските и анти-украинските фракции, като същевременно радикализира тези групи и контролира съпротивата срещу въвеждането на еврото. Това включва съзнателно усилване на обществените разделения в ключов момент – преди публикуването на критичния доклад за сближаване с еврозоната, който трябва да потвърди готовността на България за този решаващ преход.
Тази стратегия представлява открит и целенасочен саботаж, който рискува да потопи страната в интензивен вътрешен конфликт, противопоставяйки проевропейски граждани на националистически и проруски групи. Всичко това се случва в контекста на сериозни икономически предизвикателства и нестабилност в регионалната сигурност, създавайки потенциал за продължителна политическа криза.
Голямата тревога за противниците на еврото, включително и за самия Радев, е че ако техните катастрофични сценарии не се сбъднат, това ще ги злепостави в очите на собствените им избиратели. Именно затова, от „Възраждане“ до президента, всички тези актьори имат една споделена цел – да направят така, че преходът към еврото да произведе максимални щети за българските граждани, което би оправдало техните мрачни предсказания. Техният подход напомня старото политическо мото – „след нас и потоп“. Това е класически пример на самоизпълняваща се злонамереност, при която лошият край е не просто възможност, а необходимост.
Илиян Василев
