Защо Вертикалният газов коридор няма да достигне пълния си потенциал

Газопроводът Рупча – Ветрино намалява, но не премахва основното ограничение пред транзитния потенциал на България

Много от процесите около проектите на „Булгартрансгаз“ остават неразбираеми не само за широката публика, но и за немалка част от наблюдателите на енергийната политика. Причината е проста – в енергетиката малко неща са такива, каквито изглеждат на пръв поглед.

Това важи с особена сила за Югоизточна Европа, където официалните обяснения често прикриват по-дълбоки икономически, политически и геополитически зависимости.

Когато залогът е пренареждането на европейските газови потоци след руската инвазия в Украйна, дебатът отдавна не е само за инфраструктура и търговски интереси. Става дума за влияние, сигурност и бъдещия баланс на силите на европейския енергиен пазар.

В основата си въпросът е прост: ще успее ли руският газ да запази доминиращите си позиции – пряко или косвено, чрез смесване, препродажба и алтернативни маршрути – или неруските доставки постепенно ще го изместят от пазарите на Централна и Източна Европа?

Не е случайно, че през последните месеци разговорите между американски представители и българското политическо ръководство все по-често се фокусират върху транзитната роля на България. Страната ни остава ключово поле в конкуренцията между руския и неруския газ за достъп до европейските пазари.

Какво представлява Вертикалният газов коридор?

Вертикалният газов коридор е проект от стратегическо значение както за Европейския съюз, така и за Съединените щати.

Неговата цел е да осигури надежден маршрут за неруски природен газ – основно втечнен природен газ (LNG), доставян през Гърция – към Румъния, Молдова, Украйна, Словакия, Унгария и останалите държави от Централна и Източна Европа.

Стратегическата логика е ясна: да се създаде реална алтернатива на руските доставки и постепенно да бъде отслабен един от най-ефективните инструменти за политическо влияние на Кремъл в Европа.

Ето защо всеки проект, представян като част от Вертикалния газов коридор, трябва да бъде оценяван по един прост критерий: увеличава ли реално възможностите за пренос на неруски газ към Централна и Източна Европа?

Подкрепете независимия анализ!

Помогнете ни да продължим да предоставяме безплатни, обективни и задълбочени анализи, като подкрепите нашата работа. Вашето дарение гарантира, че ще останем независими, прозрачни и достъпни за всички. Присъединете се към мисията ни—дарете днес!

Къде беше основната пречка или „тапа“?

До неотдавна коридорът се сблъскваше с две основни препятствия.

Първото беше икономическо. Високите транзитни тарифи по трасето значително намаляваха търговската привлекателност на доставките за крайните пазари.

Второто беше физическо. Недостатъчният капацитет за реверсивен пренос по Трансбалканския газопровод създаваше сериозно инфраструктурно ограничение.

Именно тук България се превърна в най-сериозната пречка по маршрута.

След изграждането на „Турски поток“ „Булгартрансгаз“ пренасочи части от съществуващата инфраструктура на Трансбалканския газопровод между компресорните станции „Странджа“ и „Провадия“ за обслужване на новото направление към Сърбия или Турски-Балкански поток.

В резултат значителна част от капацитета на трасетата Кардам – Негру вода 2 и 3 стана практически недостъпна за алтернативни доставки към Румъния и по-нататък към Централна Европа.

Докато руският газ разполага с над 57 милиона кубически метра дневен входящ капацитет през Странджа 2, конкурентните неруски доставки от Гърция и Турция продължават да се сблъскват със сериозни ограничения.

Отговорът на Брюксел

След въвеждането в експлоатация на „Турски поток“ Европейската комисия потърси начини да компенсира възникналия дисбаланс.

Именно в този контекст се появи проектът за лупинга Рупча – Ветрино.

Той получи силна политическа подкрепа от Брюксел и беше включен сред проектите, за които България кандидатства за финансиране по Модернизационния фонд на ЕС като част от развитието на Вертикалния газов коридор.

Целта беше ясна – да се възстанови част от капацитета, изгубен вследствие на конфигурацията на „Турски поток“, и да се увеличат северните потоци на неруски газ. Но проектът умишлено се бавеше и реално започна едва през 2025 година. И когато повече не можеха да го бавят, намалиха проектния капацитет два пъти.

Защо сегашният проект Рупча – Ветрино не решава проблема?

Според публичните изявления на ръководството на „Булгартрансгаз“, след завършването на лупинга Рупча – Ветрино ще бъдат осигурени приблизително 27 милиона кубически метра дневен капацитет към Румъния през Кардам – Негру вода 1.

Това безспорно е подобрение. Но не е решение.

Повече от 57 милиона кубически метра дневен капацитет бяха извадени от системата и пренасочени за нуждите на „Турски поток“ и отклонени от поток към Румъния през риверс на Транс-Балканския. Новият проект възстановява едва около 27 милиона кубически метра дневно, което означава ограничено увеличение на възможностите за износ към Румъния.

Освен това проектът вече търпи забавяне. Първоначално планираният срок за завършване през първото тримесечие на 2026 г. беше изместен за третото тримесечие.

Резултатът е очевиден – по-малко капацитет и по-късно въвеждане в експлоатация от първоначално обещаното. От което има изгода единствено Газекспорт.

Най-същественото е, че проектът не предвижда изобщо възстановяване на търговската експлоатация на Кардам – Негру вода 2 и 3. Именно това остава основното ограничение в настоящия му вид.

Следователно тапата не се премахва. Тя просто става по-малка.

Защо този дефицит на капацитет продължава да има значение?

Значението на този проблем става очевидно, когато бъде разгледан в по-широк регионален контекст.

Преди пренастройването на системата за нуждите на „Турски поток“ коридорът Кардам – Негру вода разполагаше с капацитет, сравним с този, който днес е резервиран за руския газ през Странджа 2 – над 57 милиона кубически метра дневно.

Проектът Рупча – Ветрино възстановява по-малко от половината от този обем.

В същото време потребностите на Украйна, Молдова, Румъния и Централна Европа продължават да надвишават значително допълнителния капацитет, който се създава. Дори след намаляването на потреблението вследствие на войната Украйна остава един от най-големите газови пазари в региона.

На практика новата инфраструктура подобрява гъвкавостта на системата, но не осигурява мащаба, необходим на Вертикалния газов коридор, за да се превърне в напълно конкурентна алтернатива на руските маршрути.

Именно затова бъдещето на Кардам – Негру вода 2 и 3 е толкова важно. Възстановяването на тяхната търговска експлоатация не би добавило просто допълнителен капацитет. То би променило фундаментално икономиката на коридора чрез по-големи обеми, повече конкуренция между доставчиците, по-добро използване на LNG инфраструктурата в Гърция и по-надежден маршрут за диверсификация на доставките към Украйна и Централна Европа.

От тази гледна точка Рупча – Ветрино не трябва да се разглежда като завършек на Вертикалния газов коридор, а само като една стъпка към неговото реализиране.

Въпросите, които остават без отговор

Тук възникват няколко въпроса, които все още не получават убедителен отговор.

Защо проект, представян като стратегически важен за европейската диверсификация, не възстановява пълния капацитет, пренасочен за нуждите на „Турски поток“, въпреки държавните гаранции за близо 500 милиона евро и допълнителните искания за финансиране от Модернизационния фонд на ЕС и американски финансови институции?

Защо почти не се води публичен дебат за реалния потенциал на Кардам – Негру вода 2 и 3, чието възстановяване би променило съществено мащаба и икономиката на Вертикалния газов коридор?

Защо руският газ продължава да се ползва с практически неограничен достъп до съществуващата инфраструктура, докато алтернативните маршрути се развиват по-бавно и при по-неблагоприятни търговски условия?

Това не са просто инженерни въпроси.

Това са въпроси за това дали Европа провежда реална диверсификация или само създава впечатление за такава.

За да бъде неруският газ конкурентоспособен, той трябва да разполага със сравним преносен капацитет, равен достъп до пазара, конкурентни тарифи и достатъчно време да се утвърди.

Без тези условия диверсификацията рискува да остане предимно политически лозунг.

Истинският тест

Основният въпрос е дали България реално може да изпълни заявената си роля на ключов транзитен център за Румъния, Молдова, Украйна и Централна Европа, ако значителна част от инфраструктурните ограничения останат в сила дори след завършването на Рупча – Ветрино.

Диверсификацията не се постига с декларации.

Тя изисква наличен, конкурентен и търговски достъпен преносен капацитет.

Ако значителна част от потенциала на Кардам – Негру вода 2 и 3 остане неизползвана и след приключването на проекта, основното ограничение пред Вертикалния газов коридор ще продължи да съществува.

Тогава политиците, регулаторите и пазарните участници ще трябва да си отговорят на един неудобен въпрос:

Наблюдаваме ли действително ускоряване на диверсификацията или внимателно управляван процес, който създава впечатление за промяна, без да засяга съществено доминиращото положение на руския газ в региона?

Илиян Василев