Как реагират съюзниците ни и как реагира Румен Радев на една и съща информация за ескалация на руските хибридни атаки?

На 17 септември информационната агенция Блумбърг, цитирайки източник близък до Кремъл, предупрежди, че Москва възнамерява да направи живота на Европа „ад“ заради подкрепата ѝ за Украйна, чрез асиметрични хибридни операции.

Същият ден полският премиер Доналд Туск заяви пред полския парламент, че според разузнавателни оценки, получени от НАТО, Украйна и САЩ, Русия може да предприеме хибридни удари с дронове и ракети срещу държави от източния фланг, включително Полша. Той предупреди и за възможността такива атаки да бъдат представяни като „инциденти“, за да се тества готовността на НАТО да приложи член 5.

На 18 септември в Елисейския дворец Макрон запозна лидерите на основните политически сили с оценките на френските служби за засилването на руската хибридна заплаха. Френските служби представиха информация за кибератаки, дронове, чуждестранна намеса и действия срещу критична инфраструктура. Макрон разпореди подготовка на план за защита на стратегическите обекти.

След срещата настъпи интересна промяна и в тона на Марин льо Пен и Жордан Бардела. Льо Пен не присъства лично, но Rassemblement National беше представен от Бардела, а двамата излязоха със съвместно изявление.

Подкрепете независимия анализ!

Помогнете ни да продължим да предоставяме безплатни, обективни и задълбочени анализи, като подкрепите нашата работа. Вашето дарение гарантира, че ще останем независими, прозрачни и достъпни за всички. Присъединете се към мисията ни—дарете днес!

Посланието им е категорично:

„Никаква провокация, тайна операция или дестабилизиращо действие няма да принуди Франция да улеснява постигането на руските военни цели в Украйна.“

Те заявяват, че френската външна политика се определя в Париж и според френските национални интереси, а не под натиска на Москва. Осъждат и руското поставяне под временен контрол на активи на френски и европейски компании.

Тоест – дори Льо Пен и Бардела признават, че руската хибридна заплаха е реална и че тя изисква реакция. И това не е само френска оценка.

На същия фон Джорджа Мелони предупреди за стремеж на Путин да провокира ескалация с Европа.

Това вече не изглежда като отделни национални оценки. Изглежда като обща оценка на риска в съюзническите столици.

Как реагира България?

На 18 септември – точно в този контекст – премиерът Румен Радев свика Съвета по сигурността към Министерския съвет. Официално съобщената тема е защитата на стратегически и критични обекти, сигурността на критичната инфраструктура и защитата на обектите за производство и съхранение на взривни вещества и боеприпаси.

Тоест държавата очевидно също разглежда ситуацията като проблем за националната сигурност.

Но има един голям въпрос. Защо обществото не беше информирано за характера на заплахата? Защо виждаме заседание, проверки и общи уверения, но не и публична оценка на риска?

И още по-важният въпрос е към президента Илияна Йотова.

На 12 септември тя заяви, че обмисля свикването на КСНС именно заради зачестилите взривове в складове за боеприпаси и ескалацията на войната в Украйна и Близкия изток.

КСНС обаче не беше свикан, докато на 18 септември правителственият Съвет по сигурността заседава по темата за защитата на стратегически и критични обекти. И явно няма да бъде свикан.

Защо?

Това е въпрос, на който Йотова и Радев дължат отговор. Защото разликата между подхода на съюзниците и българския подход е съществена. Освен да се информират в контролирана среда, и Йотова и Радев дължат да информират цялото общество, защото то именно ще носи рисковете на техните решения.

Франция събира политическите сили, представя им оценката на службите и започва подготовка за защита на критичната инфраструктура.

Полша публично говори за конкретния характер на възможната заплаха и за необходимостта да се укрепи източният фланг.

А България заседава при закрити врати и след това получаваме общото: „ще бъдат предприети мерки“. Но мерки срещу какво? И срещу кого?

Защото ако съюзническите служби действително предупреждават за възможна ескалация на руските хибридни действия, България трябва да има не само антидрон системи, проверки и охрана.

Тя трябва да има ясна национална позиция и ясна политика като съюзник.

Тук вече идва и въпросът за член 5. Само ден преди това Роберт Фицо заяви, че не иска Словакия да бъде въвлечена във въоръжен конфликт „заради някакъв член 5“, макар да призна, че членството в НАТО е важно за страната му.

Това е позиция на държава от НАТО. И затова въпросът към българското ръководство е съвсем прост:

Ако Русия предприеме въоръжена провокация или нападение срещу държава от НАТО, ще изпълни ли България задълженията си по член 5?

Не общо. Не с призиви за мир. Не с „да не допускаме ескалация“.

А конкретно.

Ще застане ли България зад своя съюзник?

Защото именно това е смисълът на съюзническата солидарност.

И ако днес получаваме предупреждение за възможна ескалация, най-важният въпрос не е дали да плашим обществото.

Въпросът е дали държавата се подготвя.

Защото при хибридната война най-опасният момент не е когато атаката вече е започнала.

Най-опасният момент е когато държавата е получила предупреждението – и вместо да подготви обществото и съюзниците си, решава да го превърне в тайна.

Илиян Василев