Черно море – руски полигон за стрес тестове срещу НАТО

Москва може да тества не военната мощ на Алианса, а готовността му да защитава своите черноморски съюзници, когато заплахата се развива под прага на открит военен сблъсък. България и Румъния са особено уязвими за подобен натиск.

От военноморско поражение към контрол чрез заплаха

Украйна успя да нанесе тежки загуби на руския Черноморски флот и да принуди значителна част от корабите му да се изтеглят от Крим към Новоросийск. Това ограничи свободата на действие на Москва, но не премахна способността ѝ да заплашва корабоплаването в Черно море.

Тук е стратегическият парадокс. Русия загуби част от възможностите си за непосредствен военноморски контрол, но запази възможността да въздейства върху търговските маршрути чрез дронове, изстрелвани от контролирана територия. Така вместо да контролира морето чрез постоянно присъствие на флота, тя може да се опитва да контролира достъпа до него чрез страх и несигурност. По формула заимствана от Иран за Ормузкия проток.

Последните атаки срещу търговски кораби край България показват опасността от подобен модел. Според публикуваната информация от 13 октомври 2026 г. HS Dignity е потънал, докато е плавал към румънското пристанище Браила с частичен товар, а Chelsea-3 също е бил поразен. Украйна обвини Русия, докато българските власти все още не са обявили окончателно установен извършител. Целта е да се спечели време и в търсене на доказателства да се ограничи натиска за мерки и контрадействия.

Стратегическият въпрос обаче е по-широк от конкретната отговорност: защо гражданското корабоплаване в близост до територията на държави от НАТО се превръща в зона на непосредствен риск?

Защо Черно море еа подходящо за натиск върху НАТО през България

Три особености правят региона особено удобен за избор от страна на Русия за главна цел за подобни стрес тестове.

Първо, географията. От Крим Русия може да заплашва значителна част от черноморското пространство. Не е необходимо да възстанови господството си на море, за да направи търговските маршрути опасни. Докато има ясни измерения на сигурността на територията на всяка страна членка, то в акваторията на Черно море действа правото на силата, на хулигана, който разчита да удари по тъмно и да остане безнаказан.

Второ, асиметрията на разходите. Относително евтин дрон може да наложи скъпи мерки за наблюдение, прихващане и защита. Дори ограничен брой атаки могат да повишат застрахователните премии, вече са над 10 пъти !? по-скъпи, да променят маршрутите и да накарат корабособствениците да избягват определени райони. Така икономическият ефект може да надхвърли многократно непосредствените щети. И това касае всичко – износ и внос – от суров нефт до зърно.

Трето, ограниченията и неопределеността на съюзническия отговор. Конвенцията от Монтрьо ограничава преминаването и присъствието на определени категории военни кораби през турските проливи. Тя обаче не забранява на НАТО да засилва наблюдението, противовъздушната отбрана и защитата на корабоплаването. Реалното предизвикателство е оперативно: да се откриват и неутрализират малки, подвижни цели в голямо морско пространство, без да се разчита на гаранцията, че всеки дрон може да бъде прихванат.

За Москва това създава възможност да проверява колко далеч може да стигне, преди Алиансът да предприеме координирани и съразмерни действия. Целта може да не е пряк сблъсък с НАТО, а постепенно да се разшири зоната на несигурност и да се установи доколко съюзниците са готови да приемат повтарящи се атаки като неизбежна цена на войната.

Подкрепете независимия анализ!

Помогнете ни да продължим да предоставяме безплатни, обективни и задълбочени анализи, като подкрепите нашата работа. Вашето дарение гарантира, че ще останем независими, прозрачни и достъпни за всички. Присъединете се към мисията ни—дарете днес!

България и Румъния – уязвимото звено

България и Румъния са особено изложени на този риск, защото съчетават географска близост до военните действия с пряка зависимост от сигурността на черноморските маршрути, които те самостоятелно не могат да обезпечат. Ако търговски кораби бъдат системно атакувани край техните брегове, въпросът вече не е само за сигурността на Украйна, а за способността на НАТО да защитава интересите на собствените си членове. Която способност се ограничава от Конвенцията в Монтрьо.

Допълнителна уязвимост може да произтича от слабостите в контраразузнаването и противодействието на чуждестранни мрежи за влияние. Ако правителството не може надеждно да установява произхода на заплахите, да обменя своевременно информация със съюзниците и да противодейства на опити за манипулиране на обществената и политическата реакция, разходите и рисковете за Москва намаляват.

България е особено привлекателна като цел на руските атаки, защото представлява най-изгодно съотношение между разходи и ползи, в контекста на политиката на омилостивяване на Путин от страна на президент и премиер. Това обяснява и колебанията в присъждането на отговорността за атаките на Русия както на сушата – палежа на комуникационния център на Старлинк, който дори не беше докладван, и особено в морето.

Това не означава, че всяко институционално бездействие е резултат от руска намеса. Означава, че способността за откриване и неутрализиране на подобни заплахи е част от националната сигурност, а не второстепенна политическа тема.

Какъв трябва да бъде отговорът

Нужен е общ механизъм на България, Румъния и съюзниците за наблюдение на морското пространство, обмен на разузнавателни данни, ранно предупреждение и защита срещу дронове. Необходимо е и предварително съгласуване на реакцията при повторни атаки, така че всяка нова провокация да не започва от нулата политическия дебат за това какво трябва да се направи.

Също толкова важно е установяване на извършителя, но търсенето на доказателства не трябва да поставя под съмнение факта, че единствено Русия има полза от тях. България трябва да работи със съюзниците за изясняване на фактите и да съобщава ясно какво е установено, какво остава неизвестно и какви мерки се предприемат.

Наличните факти не доказват, че всяка атака край България и Румъния е част от единен руски план за стрес тестове срещу НАТО. Но географията, асиметрията на средствата и възможните последици за търговското корабоплаване обясняват защо подобна стратегия би имала логика от гледна точка на Москва.

Не е необходимо Русия да контролира Черно море, за да ограничава свободата на корабоплаването. Достатъчно е да убеди корабособствениците, застрахователите и екипажите, че всеки следващ плавателен съд може да бъде мишена.

И България – нейната икономическа зона и териториални води са най-удобната за това цел.

Истинският тест за НАТО е дали ще успее да защити сигурността на своите черноморски съюзници и свободата на корабоплаването, преди повтарящите се атаки да превърнат несигурността в недоверие.

Илиян Василев