Алтернативи & Анализи: Живот в черния списък на Русия – 5 години по-късно

На 30 май се навършват точно 5 години откакто се събудих една сутрин и вече бях в черен списък на Русия, заедно с още 89 различни политици, държавници, журналисти, депутати, бивши министри, интелектуалци от Европейския съюз със забрана да влизаме на територията на Русия.

До този момент ходех на 2-3 години веднъж да се срещам с познати и приятели за по няколко дни.

Тази „ответна“ стъпка на европейските санкции срещу руски граждани на държавна служба, бе съобщена през Европейската комисия и Службата за външна дейност – Европейското външно министерство, не през външното министерство на съответните страни, които имаха граждани.

Вече руски приятели ми бяха казали, че руските дипломатически представителства са получили депеша от Центъра с инструкции да подготвят списък, в отговор на санкциите наложени срещу Русия след анексията на Крим.

В изпълнение на получената грама от Москва посолството в София се обръща към русофилските организации да предложат имена за „списъка“. Не към всички, а само към най-приближените до посолството. Питат и политици и бизнесмени. Получават различни предложения, но не са уверени, че включването на българин няма да изпрати грешен сигнал като стане признание за провал на съответното посолство, което е допуснало да има подобен казус.

Не мога да зная защо точно спират избора си върху мен, но имам просветена догадка. С времето се научих да разбирам както механизма на вземане на решения, така и приоритетната скала на руската дипломация.

Въпросът е с какво хора като мен, които не заемат отдавна официален държавен пост са подразнили руското лоби у нас и посолството? Все пак не от всички страни членки на ЕС има включени в списъка, има страни от ЦИЕ в които са по-няколко души, а у нас съм само аз.

Да започна анализа с това, че самият списък е просто признание за слабост от страна на Москва, а в моя конкретен случай на някакъв пропуснат шанс за назидание. И го свързвам основно с моята позиция по ключови за руските интереси енергийни проекти като Южния поток и АЕЦ „Белене“ – двата прекратени. Както и по преговорите за природния газ от 2006 година, когато открито критикувах сделките зад кадър на тогавашния президент Първанов, премиер Станишев и енергиен министър Овчаров. Бях прав на сто процента, защото загубите в края на изтичането на този договор бяха над един милиард долара за това че се съгласихме без компенсации да променим формулата и обвръзката с транзита.

Не получих като български гражданин и като дипломат нужната защита от страна на българското външно министерство, както направиха други страни. Зная кухнята и какво да очаквам. Ако постигнеш нещо, бащите на успеха са всички от премиера до шефа на отдела във ведомство, ако си нападнат се оправяй сам. Имах късмета в началото на 80-те години да познавам хора, които са си рискували живота, за да изпълняват заповеди на началници в София, и са получили повече разбиране от „врага“, отколкото от Центъра.

Още след руския пуч от 2013 година у нас, неуспеха на Южния поток и анексията на Крим, Москва даде да се разбере че ще наложи силово своите интереси у нас. Специални пратеници на Кремъл започнаха инкогнито да сноват между Москва и София и да бъде приемани на най-високо равнище.

Така се оформиха контурите на плана „Решетников“ за България, по името на главния координатор на действията на всички руски спецслужби на Балканите от това време. Факт е, че не бях официално лице, но благодарение на много си „факултети“ в различни сфери и факта, мнението ми по темите Русия и енергетика се чуваха в обществото, въпреки че бях изолиран от централните медии и от позиции в държавната администрация.

Трябва да призная на БТВ и на Светослав Иванов че бяха единствената централна медия, която ме покани за да обсъдим това събитие без прецедент в най-новата ни история – Русия да забранява достъп до територията си на бивш посланик на България в Руската федерация.

Станах неприемлив и заплаха за реализацията на основния стратегически цели на Русия след приемането ни в Европейския съюз. Вместо разностранни, балансирани и взаимоизгодни отношения, 95 процента от българо-руските отношения, по настояване на Москва, са сведени до няколко руски енергийни проекта на територията на България. Нито дума за насрещни български интереси и бизнес в самата Русия. Просто игра на нашата врата, техния вратар можеше спокойно да гледа отстрани.

Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи.
Подкрепете ни.

Съгласете се, че трудно можеха да ме критикуват за подобна позиция, защото тя реално отразява интереса на моята страна, на българските бизнесмени, на търговците, на потребителите, защото в Русия буквално нищо не става без намеса на държавата. За това именно беше нужно в двустранните ни отношения да има баланс на внимание по време на срещи на високо и най-високо равнище, а не да говорим само за реализация на руски проекти и то само у нас и с това да се изчерпват националните ни интереси.

Фиксирането ми в този черен списък цели просто да сложат „черен печат“ върху моите анализи и съвети като официално неприемливи за Русия и да посочат че моите съвети към правителството не трябва да се вземат пред вид.  

В руското външно министерство и особено в съвременния „Азиатски департамент“, ме смятам за недопустим прецедент за български посланик в Руската федерация. По принцип ролята на всеки дипломат е да сближава страните и народите, да улеснява комуникацията между правителствата и институциите. Огромната част от моите предшественици и наследници са хора или от дипломатическата кариера, които по дефиниция не заемат обществена позиция, или са традиционно дипломатични към Русия, и не реагират при остри ситуации след като се върнат от мандат.

Идеята да бъда изпратен за пръв път ми бе споделена от покойния Сашо Божков /светла му памет/, който каза че правителството на ОДС обмисля да даде знак в Москва, като изпрати за посланик човек, който да представи новото лице на страната като член на НАТО и ЕС и да не бъде от традиционния пул от дипломати, випусници на руското МГИМО. По стечение на обстоятелството бях от първия випуск от българската дипломатическа школа. Но не попаднах в МВнР, там имаш място предимно за завършили руската школа.

В представите на руската дипломация, българския посланик е представител на страна от руската орбита на влияние, поради което възприемането на стандарти за поведение на европейската дипломация не е по подразбиране. Но ние се държахме като дипломати на страна която е или предстои да бъде член на НАТО и след това на ЕС.

За да не оставим съмнения че промяната е истинска, посолството стана домакин на информационното събитие на посолствата на седемте страни, които станаха нови членки на НАТО  през 2004. В Москва и у нас го възприеха като показен ход. Наистина, беше демонстрация на излизане на руската орбита на зависимост. Поне така мислехме.

Помня как се опитаха да ме унизят в предаването на Владимир Познер по централната телевизия, в което ме поставиха в публиката, а не са основната маса с поканени гости, и ме засипаха с купища въпроси и обвинение за липса на признателност, за предателство и прочие. Някои колеги ме упрекваха, че изобщо съм се съгласил да участвам при тези условия, да спориш с руски пропагандисти на руски език по руска телевизия. Не помня точно думите, но те бяха в смисъл, че България е независима страна и е добре руската общественост да признае правото ни на избор, както и да го оценяват. Помня една фраза, която използвах „все начинается в умах“ в смисъл и уважението, и признанието, и приятелството и враждата.

Не зная дали си давате сметка какво е да предизвикаш руската политика по централната им телевизия.

След това предизвиках доста хора, като от името на посланици на НАТО и ЕС поканих шеф на ЮКОС Михаил Ходорковски на вечеря в българското посолство, с когото се бях срещал, както и с други шефове на руски енергийни компании. Михаил имаше големи планове за инвестиции на Балканите, но най-вече неговото мнение за ситуацията в енергийния сектор на Русия беше ценно. Не мислете, че руската имперска политика е лична политика на всеки руски политик или бизнесмен. И в Газпром и в Лукойл има много професионалисти, които гледат през призмата на бизнес интереса, не на геополитиката на Кремъл.

Ходорковски бе важен защото инвестираше най-много в гражданско общество, по покана на негова организация в Москва бяха висши представители на БСП, СДС и НДСВ. Повечето посланици на страните от НАТО и ЕС бяха разтревожени от перспективата неговите правозащитни и граждански организации да бъдат затворени, а това беше знак за стратегически поврат в развитието на Русия, за който бяхме длъжни да известим нашите страни.

Според тогавашния президент Първанов, който се опита да ми държи сметка през външно, това било опасна провокация към Путин. А в същност беше разумен и нужен разговор и един ден, като се вдигнат грифовете от грамите, ще можете да се запознаете с тяхното съдържание.  

Никой от присъстващите посланици на тази вечеря на ключови държави в НАТО и ЕС не е предполагал, че след месец и нещо ще бъде арестуван, но беше важно, поне за мен, като българският посланик да бъде част от семейството на НАТО и ЕС и заедно да дадем знак, че ако подобни срещи до този момент бяха ставали в повечето западни посолства, то е логично да се очаква да стават и в българското.

Срещал съм се с много дисиденти и опоненти на Путин, и което е интересно винаги съм имал добро разбирателство с кръг около Путин и с МИД. Защото винаги отпред е уважителното отношение, а не заяждането на дребно. Ако нещо се промени, то това не беше позицията на ЕС и НАТО, а политиката на Кремъл и то пред очите ми. Просто руския президент се промени тотално към края на мандата ми през лютото на 2006.

Най-важното послание, което Русия отправи с включването ми в „черния“ списък – не съм приемлив модел за български посланик, който следващите правителства и посланици трябва да следват. Ако си бил в Москва, не трябва да критикуваш ходовете на Кремъл спрямо твоята страна – примерно енергийните проекти, ограбването чрез по-високите цени на енергийните ресурси, грубото потъпкване на човешки права.

Колко често според вас българското външно министерство да е повдигало въпрос за човешките права в Русия? Примерно да излезе с декларация по убийството на Сергей Махаткин, правозащитникът който беше пребиван от милиционери и затворнически власти, само защото дръзнал да защити друг невинен руски граждани от саморазправа на властите? Изобщо да сте чували  примерно българския премиер или президент, или Външно министерство, да включват тази тема в своите публични изяви? Или темата за едни 48 милиона долара от ликвидационния дял на СИВ, които така и не си поискахме? Списъкът с въпроси, които не смеем да повдигнем е дълъг.

Вижте какво правят американски, британски, френски, немски и прочие бивши посланици – когато трябва критикуват руските власти и защитава националните си интереси. У нас се очаква бившите ни пратеници в Русия да бъдат симпатизанти на руската политика у нас.  

Имат и друг вариант – да се включат в бизнес проекти с руски компании, или в обслужване на енергийните потоци. И тогава „симпатията“ им е сигурна.

За това съм с етикет „русофоб“.

Пет години по-късно – аз съм същия, и намирам присъствието с този черен списък за източник на гордост и признание за правилния, не винаги лек път единствено възможно поведение. Руските ми приятели и познати останаха, поддържаме прекрасни контакти – срещаме си или тук или в Европа.

Кремъл е все така уверен в своята непогрешимост и заблудата че като отрича закономерността на появата на нов тип независима и горда българска дипломация, която не се бои да отиде в МИД за да получи нота за възмездна екстрадиция на български дипломати, и открито да поддържа контакти с опозицията на властта в Кремъл, ще си гарантира че няма да има следващи български посланици като мен.

Уверен съм в едно. Русия е важен наш партньор, но поради непредсказуемостта във вътрешното и развитие и ентропията, която тя създава около себе си, е задължително поддържането на здравословна дистанция и балансиране на емоциите от историята с рационална преценка за текущ баланс на разходи и ползи.

Политиката на Кремъл не може да бъде модел за подражание нито за българския политически елит, защото предполага агресия навътре и навън, нито в българската икономика, да не говорим в демократичното устройство, в правораздаването или социално-културната сфера.

И това е логично, защото ценностна и база е изградена за да обслужва една империя, която е завладяла и поддържа с насилие властта си над много народи, за това насилието и надменността са неотменима нейна черта. За това и днешните управници твърдят, че щом в духовно отношения Русия няма граници, значи те не съществуват и във физическите им измерения и намесата във вътрешните работи на други страни е право и задължение.

Пиша тези редове не за себе си, а с надеждата и вярата, че никога повече българските дипломати няма да се страхуват да попаднат в следващите „черни“ списъци на руските власти, ако защитават български интереси.

Илиян Василев

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940