IES ENERGY BRIEF: Франция рискува недостиг на газ

Andreas Walstad, May 2020, admin.petroleum-economist.com

Необходимостта от гъвкави резерви за подкрепа за възобновяемите енергийни източници и атомните централи може да означава, че страната се нуждае от повече газ, отколкото смята

Франция е в меча позиция  по отношение на търсенето на газ, въпреки че през последните 15 години е изградила едни от най-модерните газови турбини с комбиниран  цикъл (CCGT) на континента. Нейният 10-годишен план за енергия и климат, който наскоро беше представен на Европейската комисия, поставя цел да намали потреблението на първичен газ с 10 pc до 2023 г. и 22 pc до 2028 г. в сравнение с нивата от 2012 г.

Текущото годишно потребление на газ в страната е около 470TWh (45.4 млрд. m³). Енергийната ефективност в сградния фонд на Франция ще бъде основният двигател за намаляване на търсенето в прогнозите на плана.

По-голямата част от газовите капацитети с мощност от 12 GW не са натоварени, поради сривът на търсенето заради Covid-19. Миналата година обаче, производството на електроенергия във Франция се увеличи с 24 % спрямо същия период на миналата година, тъй като евтиният газ и сравнително високите цени на квотите за въглерод в ЕС унищожиха използването на въглища. Дори тогава, електроцентралите в страната са използвали само 37% от капацитета си. Газът все още представлява само около 7% от производство на електроенергия в сравнение със 70-те % за ядрена, 10pc за възобновяеми енергийни източници и 11pc за помпено съхранение и за водноелектиречски централи  с течаща вода,  показват данни на оператора на мрежата RTE.

Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи.
Подкрепете ни.

Франция има за цел до 2030 г. най-малко 40pc производство на електроенергия от възобновяеми източници, което ще дойде най-вече от хидро, вятър и слънчева енергия. Ядреният флот на страната ще продължи да играе важна роля, въпреки че се очаква този дял да намалее от 70% до 50%, до 2035 г., когато старите реактори се извеждат от експлоатация.

Ядрени съмнения

Въпреки това, ще има моменти, когато производството на енергия от вятър и слънце  е слабо, особено през тъмните зимни месеци и във все още студените дни. Производството на ядрена енергия може също да стане по-ненадеждно, тъй като при липса на мащабна програма за ново строителство съществуващите съоръжения стават по-стари и ненадеждни – и евентуално по-уязвими към променящото се обществено мнение. По-младото поколение може би е по-малко ентусиазирано от ядрените централи, отколкото възрастните граждани на Франция.

Всъщност френските ядрени централи  от години са станали символ за несигурност при предлагането на пазарите на електроенергия, търгувани в северозападна Европа. Множеството превишения на поддръжката и неочакваните прекъсвания, наблюдавани през последната зима, са повече от правило, отколкото изключение. И тъй като изменението на климата потенциално прави летните горещи вълни по-чести и интензивни, крайбрежните ядрени централи стават по-податливи на затваряне, поради невъзможност да изхвърлят охлаждащата си вода в реки, страдащи от ниски нива и високи температури.

Нетен износител на мощност

Пътната карта на Франция за енергия също не трябва да се разглежда изолирано, тъй като страната е нетен износител на електроенергия за своите съседи. През 2019 г. тя достави като цяло електроенергия на Испания, Великобритания, Италия и Швейцария, показват данни на RTE. Белгия беше изключение, когато добрата ядрена наличност я направи нетен износител за Франция. Очаква се обаче, Белгия до 2025г. да прекрати производството на ядрената енергия – която представлява 50 pc от производството на електроенергия, което означава, че отново може да разчита на френския внос.

Франция също така изгражда нови взаимовръзки с Великобритания, Ирландия, Испания и Италия. И тъй като става въпрос за още по-регионална свързаност, стойността на предвидимото гъвкаво поколение енергия ще се увеличи още повече. Водни централи с помпено съхранение ще предложат част от това – много повече от тези в речни инсталации, които са по-чувствителни към колебанията в нивата на водите.

Но CCGT ще бъдат основният източник на тази гъвкавост и Франция се ангажира да разчита до голяма степен единствено на съществуващия си съоръжения. Десетгодишният план гласи, че няма да бъде изградена нова газова инфраструктура. Това обаче, изключва проектите в  строеж, като например 450 MW инсталация Landivisiau CCGT в Бретан – изграждана от филиал на Total – Total Direct Energie, и Siemens и трябва да бъде пусната в експлоатация през 2021 г.

По ирония на съдбата Франция е в добра позиция да се възползва от гъвкавостта на световния газов пазар, тъй като може да се похвали с четири терминала за внос на втечнен природен газ, които получават доставки от най-много 10 дискретни доставчици през четвъртото тримесечие на 2019 г., според последния доклад на Европейската комисия за газовия пазар. Страната също така може да се похвали с 19 млрд. m³ капацитет за съхранение.

Така че, вероятно през следващото десетилетие газът ще играе важна роля в сместа на електричество във Франция. И нейният мораториум върху новите CCGT може да се окаже нещо, което да поиска да преразгледа в сравнително близо бъдеще.

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940