Алтернативи & Анализи: Булгаргаз – последната реликва на „соца“ в енергетиката на Борисов

На всичко отгоре държавния търговец не разполага с кадрови капацитет за борсова и спот търговия, нито практика да поддържат активни позиции на наши и чужди борси през брокери, както у нас, така и в региона. Дългите години на договори с Газпром го превърнаха от компания в администрация, която осчетоводява и плаща пристигащите фактури от монополния продавач, съответно издава и чака плащане към себе си от своите клиенти. На практика компанията е лишена от контрол върху веригата на стойността, която започва от находището – не участва в проучвания и добив, няма операции зад границ, свързани с търговия с газ – изобщо докато света отиде хиляди мили напред в тази сфера, Булгаргаз си остана в „соца“.

Известно е, че начело на борда на Булгаргаз, който сега ще одобрява договорите е бившия шеф на БЕХ Петьо Иванов. Другите двама са изпълнителния директор Николай Павлов и станалия известен с мрежата от фирми, които пряко или косвено управлява и контролира като мажоритарен или контролиращ собственик – Илиян Дуков. Неговата единствена експертиза е че е основател на ГЕРБ. И тримата са част от „дрийм тийма“ на бившия енергиен министър и активен фактор в ГЕРБ Делян Добрев.

За толкова години на монополно поведение, ръководството на Булгаргаз така и не направи необходимото да обучи или наеме активни търговци, които да са равностойни на конкурентите при различните опции за търговия с природен газ, включително форуръдни и суапови сделки, спот търговията, да не говорим за различните видове хеджиране на валутните рискове. За това днес мениджърите на компанията с такава неохота посрещат вестта за договори извън зоната на собствения им комфорт, с азерски и втечнен природен газ. Проблемът им е, че на балансите на компанията ще се формират излишъци, които трябва да се продават извън дългосрочните договори. Този функционален бъг в конкурентноспособността не може да се компенсира за кратко време, но правителството продължава да не прави нищо.

Уж имаме борса, през която трябваше да минава търгувания у нас газ, но тя не касае най-големия вносител – Газекспорт. Много от другите вносители на газ правят формални сделки, които се договарят извън борсата и се сключват през нея за няколко минути. Досегашната практика на „скрити“ сделки, през условни търгове с предпоставени печеливши, продължава. С важното уточнение, че БЕХ и министерството вече няма да следят сделките на Булгаргаз.

Доказателствата са очевидни, включително „преки“ сделки за покупка на природен газ, докато Боташ бе спрял „за профилактика и ремонт“ Турски поток на турска територия.

Търговската тайна остава дежурното прикритие на некомпетентност и корупция, която би трябвало да бъде заменена с редовна информираност на публика и клиенти, които са типични за листвани на борсата компании.

До две – три години, още преди да изтече договора с Газекспорт, е много вероятно държавният ни търговец да претърпи сериозни загуби на пазарен дял на българския пазар, на който ще навлязат големи играчи, включително от региона, и да приключва години със значително по-слаби продажби и нарастващи количества „излишен“ руски и азерски газ по договори за задължително изкупуване. Съкращаването на прогнозите за бъдещите приходи ще свие капитализацията на компанията и хазната и данъкоплатците ще изгубят няколко стотин милиона евро. Тези 21 милиона лева „печалба“, които дружеството декларира в отчетите са за полугодието на 2020 година са нерелевантни, защото са реализирани в условията на монополно положение и регулаторен комфорт, а не в условията на остра конкуренция.

Вместо да нагнети допълнителни количества от евтин газ /близо два пъти по-ниски цени/ в ниския сезон след месец май тази година, Булгаргаз е нагнетил с близо една трета по-малко количества газ в ПГХ „Чирен“ отколкото миналата година. Никаква идея от оптимизация на ценови политики и управление на резерви. И сега като природният газ естествено поскъпва заедно с приближаването на есента, клиентите са принудени да купуват по-скъпия „нов“ газ от Газпром през Булгаргаз. Скандалното оттегляне на искането за повишение на цената на природния газ от 1 септември, след натиск от премиера Борисов, за да не се усилва енергията на протеста, на практика премахва дори последната илюзия, че компанията се управлява и съобразява с правилата на пазара. Всеки който работи с борсите ще ви каже, че през последни два-три дни цените на европейските борси скочиха с цяло евро на МВтча и вече минаха 11 евро/МВтч, което де факто покрива 20 процента увеличение, които Булгаргаз иска. Само това обаждане ще струва на компанията няколко десетки милиона лева загуби. Но шефовете на компанията предпочитат да си запазят постовете си и изпълняват прищявките на премиера, отколкото да запазят компанията.

Цялото време на прехода от монополен към либерализиран пазар бе проспано и последствията не закъсняват.  И главната отговорност на политиците и на премиера Борисов.