Al-monitor.com: Започват да се показват пукнатини в турско-руските връзки
(Дез)информация/Анализи
Днес турско-руските отношения следват различна траектория от тази, която имаха преди година, когато президентът Реджеп Тайип Ердоган пропагандираше идеята за стратегически съюз в процес на създаване.
Развитията в Близкия изток, Северна Африка, Източното Средиземноморие и Кавказ разбиха тази илюзия.
Руският външен министър Сергей Лавров постави въпроса миналата седмица, когато заяви, че Турция не е стратегически съюзник на Русия.
„Никога не сме квалифицирали Турция като наш стратегически съюзник“, каза той по време на радиоинтервю.
„Турция е много близък партньор; в много области това партньорство е стратегическо “, добави той.
Въпросните „стратегически области“ са свързани с икономическо сътрудничество на стойност милиарди долари, което също включва сътрудничество в ядрената енергетика и отбранителната индустрия.
Това обаче все още не достига нивото на стратегическите политически връзки, които Ердоган търси не само като противовес на Запада, но и като средство за улесняване на регионалните амбиции на Турция.
Турската общественост все повече осъзнава, че именно Русия в крайна сметка е ограничила военните операции на Турция в Сирия и Либия, например, оставяйки на Анкара много по-малко от това, на което се е надявала.
На среща с Ердоган в Москва през март Путин начерта ефективно линията в Северна Сирия на стратегическата магистрала М4 – турските сили не трябваше да я пресичат.
Турция можеше да осъществи пълен контрол над провинция Идлиб на север и юг от магистрала М4, но не успя да осигури това поради руската намеса.
Турция ще продължи да се сблъсква под една или друга форма с натиск от Русия в Идлиб, където наблюдателите твърдят, че ситуацията продължава да става все по-нестабилна.
Анкара също следи със загриженост връзките на Русия с кюрдски групи в североизточната част на Сирия, особено с Отрядите за защита на населението – People’s Protection Units (YPG), които според нея са терористична организация, свързана с забранената Кюрдска работническа партия.
Москва изненада всички в Анкара през август, когато беше домакин на делегация от сирийски кюрди, която включваше и имена, свързани с YPG.
Очаква се кюрдският въпрос да остане трън в очите на турско-руските отношения.
Турция и Русия също така са в конфликт около Либия, където подкрепят противоположни лагери.
Съперникът на Халифа Хафтар, Либийската национална армия все още контролира по-голямата част от страната и нейните петролни запаси. Междувременно се водят мирни преговори с посредничеството на Египет, които също се поддържат от Русия, без забележим принос от страна на Турция.
В зависимост от хода на събитията в Либия, планът на Турция да използва тази страна като трамплин в спора й с Гърция и Кипър за енергийните права в Източното Средиземноморие също може да бъде застрашен, отчасти благодарение на Русия.
Междувременно войната между Азербайджан и Армения заради Нагорни Карабах налива масло в огъня, тъй като това е още един спор, по който Анкара и Москва са в конфликт.
Руският експерт Хакан Аксай заяви, че вярва, че Москва ще гледа на предизвикателствата, поставени от Турция в Кавказ, по съвсем различен начин от ситуацията в Сирия или Либия.
„Това е задният двор на Русия. Спорната ситуация между Анкара и Москва заради конфликта в Нагорни Карабах може да доведе до прекъсване на всякакви взаимоотношения“, каза Аксай в интервю за новинарския портал T24.
Москва ясно изрази недоволството си, след като Ердоган обеща да предостави цялата военна помощ, от която Баку може да се нуждае, докато Нагорни Карабах бъде изтръгнат от арменския контрол.
„Не сме съгласни с позицията, която Турция изрази. … Не е тайна, не можем да споделим твърдението, че има … военно решение на конфликта,“ каза Лавров по време на радиоинтервюто си.
Лавров също така отхвърли призивите Турция да участва в преговорите, насочени към разрешаване на спора за Нагорни Карабах.
Междувременно съобщенията, че Турция транспортира сирийски наемници до Нагорни Карабах, също допринасят за търканията между Анкара и Москва, въпреки че турската страна отрича тези твърдения.
Според съобщенията Путин е повдигнал темата по време на телефонния си разговор с Ердоган миналата седмица, който се фокусира върху развитието в Кавказ.
В изявлението на Кремъл се казва, че Путин „е изразил сериозна загриженост във връзка с участието на бойци от Близкия изток във военните действия“.
Турската страна не спомена за това в изявлението си относно този разговор.
Междувременно системите за противовъздушна отбрана С-400, закупени на висока цена от Русия и тествани миналата седмица – предизвикващи гневен отговор от Вашингтон – са изправени пред заплаха от остаряване дори преди да започнат да функционират.
Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи.
Подкрепете ни
Тази противоречива покупка може да е била начинът на Анкара да покаже на Запада, че има алтернативи по отношение на набавянето на военен хардуер, но къде и как те трябва да бъдат използвани, остава загадка.
Бурханетин Дюран, който оглавява финансирания от правителството мозъчен тръст SETA и съветва Ердоган по външнополитическите въпроси, очаква регионалните геополитически съперничества да се увеличат след изборите в САЩ.
„Фактът, че Турция става все по-силна, ще затрудни отношенията не само със Запада, но и с Русия“, аргументира се Дюран в статия за “Sabah”.
Той подчерта, че участието на Анкара в Либия и Нагорни Карабах е особено неудобно за Москва.
Москва изглежда по-близка до Гърция и Кипър в спора на Турция с тези страни за правата за проучване на енергия.
Руското външно министерство публикува туит тази седмица в чест на 193-ата годишнина от победата срещу османския флот в Наварино през 1827 г. В туита се казва: „Преди 193 години комбинираната ескадра на Русия, Великобритания и Франция победи турско-египетския флот в залива Наварино. Триумфът на съюзническия флот се превърна в една от предпоставките за независимостта на Гърция. „
Като се има предвид времето му, този туит беше приет в Анкара като враждебно послание, свързано с настоящото противопоставяне в Източното Средиземноморие, където турските военноморски сили демонстрират мускули срещу Гърция в опит да подчертаят турските претенции.
Изненадващото съобщение, че Русия и Египет ще проведат безпрецедентно военноморско учение в Черно море, беше посрещнато с тревога и в Анкара, където мнозина поставиха под въпрос целта на това учение.
Ердоган реагира на тези негативни сигнали от Москва, когато подчерта миналата седмица, че Турция никога няма да признае незаконното анексиране на Крим от Русия.
„Ние сме и винаги ще подкрепяме суверенитета и териториалната цялост на Украйна, включително и над Крим“, каза Ердоган пред украинския президент Владимир Зеленски в Анкара на 16 октомври.
Крим, с население на татари, които са свързани с турци, остава друга гореща точка в турско-руските връзки, която може да стане активна за една нощ в зависимост от развитията, подобно на сегашната ситуация в Кавказ.
„Беше невъзможно да не разберем от самото начало, че за Русия е трудно да смята Турция за приятел, съюзник или партньор“, каза политическият коментатор Мустафа Караалиоглу в рубриката си за всекидневник „Карар“.
„Връзките с Русия първоначално се разглеждаха като коз срещу Европа и САЩ, но това вече се превърна в безполезен проект“, добави той.
Пенсионираният посланик Юсуф Булуч посочи, че доминиращата историческа черта на турско-руските отношения по време на имперските и съвременните времена винаги е била „конкуренцията“, а не „допълването“.
Булук каза пред Al-Monitor, че основният интерес на Русия за развитие на връзките си с Турция е да наруши интеграцията и с НАТО.
„В руската перспектива Турция, която остава член на НАТО на хартия, но която е постепенно изолирана, е стратегически много по-важна от необвързана Турция, която търси партньори в структури като Организацията на договора за колективна сигурност или Шанхайската организация за сътрудничество,“ Каза Булук.
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
Подкрепете и проекта Алтернативата на alternativata.bg
