Echo.msk.ru: Диктатурата отблизо: кой предаде Навални?
Кирил Рогов – политически наблюдател на Ехото на Москва
Затварянето на Алексей Навални и преместването му в колония номер 2 за изтезания, където според много отзиви човек не само излежава присъда, но е подложен на системно унижение и подигравки, разбира се, е преди всичко, личното отмъщение на Владимир Путин. Лично отмъщение за неуспешния опит за покушение, разкрит от Навални и лично отмъщение за филм за двореца в Геленджик.
Мотивът за лично отмъщение играе огромна роля в руската политика днес. Но това не е някаква дислокация и неразбиране, това е системна характеристика на диктатурите, където достойнството на една държава обикновено се заменя с достойнството на диктатор. А страхът и опасението са обявени за истинска форма на патриотизъм. В този случай личното отмъщение е фактор за бързия преход на страната към доста крайни форми на диктатура, изпълвайки лека форма на сталинизма със съвсем реално съдържание и репресивен контекст.
Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи. Подкрепете ни.
Преместването на Навални в колония за изтезания е не само следствие от недостатъчно широкия протест срещу ареста му, а и резултатът от дипломатично срамната мисия на Джозеп Борел и ЕС като цяло, които буквално признаха неспособността си да превърнат въпросите на правата на човека в дипломатически и международен фактор.
Въпросът тук не е, че те непременно трябваше да защитават правата на човека в Русия. А, че след като публично обявиха намерението си да поемат по този път, трябваше да имат с какво да подкрепят думите си. В резултат на това те заиграха заедно с Путин, позволявайки му да се чувства пълен победител не само по отношение на протестиращите, но и при опитите за външен натиск. Всъщност, в отговор на заплахата от санкции, Путин заплаши ЕС с по-сериозни санкции (оттегляне от европейските институции – Съвета на Европа и ЕСПЧ /АА) и заплахите му имаха ефект за разлика от европейските.
Тоест, ако целта на политиката на ЕС беше да поддържа самочувствието на Лукашенко, Путин и тяхната клиентела, то тогава се справиха брилянтно.
Е, има, разбира се, и още една знаменита роля, за която рядко говорим. Това са руските елити – в широкия смисъл на думата. И на първо място, не политическата класа, а мениджърите-специалисти са тези, които „си вършат работата“. Политическата динамика е подредена по такъв начин, че тяхната позиция не се превръща често в обществен фактор, но е много важна, тъй като е своеобразна връзка между политическата класа и „обикновените граждани“. Именно тези професионални елити демонстрират на лаиците моделите на опортюнизъм или съпротива и противопоставянето, към които тежнеят „професионалните елити“. И това е тяхната важна поучителна роля.
Въпреки факта, че тези елити се характеризират с „технократична“ арогантност по отношение на политически активните граждани, в действителност именно те са един вид „смазка“ в механизма на авторитарната деградация. Поради специфичната роля, описана по-горе в системата на социалните взаимодействия. Тези елити в Русия, може би днес, са дори по-социално безпомощни от гражданските активисти и са ангажирани предимно с отрязването на фалангите на пръстите си един по един с дебели ножици.
https://echo.msk.ru/blog/rogov_k/2798000-echo/
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
Подкрепете и проекта Алтернативата на alternativata.bg
След съдебната саморазправа на Путин с Навални всеки опит за критичен анализ на поведението на лидера на Фонда за Борба с Корупцията се посреща на нож.
И въпреки това, тъй като Вашето мнение е важно за мен, ще си позволя да посоча въпросите, които най-често са задавани и на които, от гледна точка на тактиката на политическата борба, на мен ми липсва разумен отговор:
Защо според Вас Навални избра да се завърне в РФ през зимата, когато в съраната, заради студовете, са невъзможни продължителни, масови, протести?
Тъй като незабавното му арестуване, осъждане и затваряне беше повече от сигурно, не трябваше ли Навални да избере сам датата за позорния процес така, че тя да е непосредствено преди изборите?
Не е ли абсурдно да се предлага „умно“ участие в едни предизвестено нечестни и предварително опорочени „избори“ – главната опозиционна сила е обезглавена и лишена от равноправно участие в предизборната борба, а кандидатите на „системната опозиция“ са доказани колаборационисти?
Не би ли била по-правилно в такъв случай Навални да призове привържениците си за всенароден бойкот на „изборите“? Масовото участие в избори, проведени по правилата на властта на практика би се обърнала в аргумент за легитимирането им.