За да сдържите Путин, атакувайте корупцията
Снимка: Vasily Fedosenko/AFP/Getty Images
Санкционирането на български олигарси
По-добре късно отколкото никога. Изпълнителната заповед на президента на САЩ Джо Байдън (EO) 13181 от миналата седмица означава, че Западът най-накрая предприема действия срещу отдавна признатите и отдавна доминиращи своенравни и корумпирани елементи в българския елит. Въз основа на изпълнителната заповед на американския президент бяха наложени санкции по „Глобалния закон Магнитски“ срещу двама известни български олигарси – Васил („Черепът“) Божков и Делян Пеевски – срещу няколко настоящи или бивши държавни служители, техни приближени, и срещу не по-малко от 64 бизнес субекта, свързани с тях.
България е третата държава от ЕС, чиито граждани са обект на санкции по Закона на Магнитски, след Словакия и Латвия. Но в прессъобщението на Министерството на финансите на САЩ се отбелязва, че обозначенията на SDN (списъкък със специално определени граждани) на 2 юни представляват „най-мащабното глобално действие по закона Магнитски, предприето за един ден в историята на програмата“. Което предполага нежеланото обособяване на България: всъщност тя е обявена за страната, която е най-засегната от действията на агентите на Кремъл и е европейски шампион по корупция.
Москва пази мълчание
И така, как реагира Москва? С нехарактерна тишина. Обикновено човек би очаквал протест. В края на краищата България е държава, която – Кремъл не се уморява да ни напомня – е „в задния двор на Русия“. И тези, които са санкционирани, са хора, очевидно близки до Русия.
Но няма реакция. Нищо от руското посолство в София. Дори Мария Захарова – обикновено много приказливата говорителка на руския външен министър Сергей Лавров – стиска устни.
Като се замислим, тази объркваща тишина издава очевидна дилема. В момента, в който Русия започне да критикува правителството на САЩ за налагане на санкции срещу олигарси и корумпирани държавни служители в държава, която е и в НАТО, и в ЕС, тя незабавно ще освети ролята си на опора за корупция и пазител на корумпираните. Следователно най-добрата опция е мълчанието, въпреки че агентите на влияние и симпатизантите на Русия напразно чакат указания от Центъра.
Глобалното предизвикателство на корупцията и олигархизацията
Олигархизацията е глобален проблем. Тя осигурява най-добрата възможна хранителна среда и условия за процъфтяване на корупцията, този любим експортен продукт на грижовния и стопанин Владимир Путин от неговия политически разсадник, който e най-важния износ на Русия. Капитализмът с публични пари процъфтява както в „новата“ Източна, така и в „старата“ Западна Европа, достигайки глобални висоти. Той работи в рамките на верига от добавени и натрупани дефицити, които променят политически и икономически баланси, като генерират въздействия далеч отвъд финансовите и икономическите специфики на сделките с произход или с участието на Русия.
В играта са включени два вида корупция. Има първична или базова корупция, която произхожда от или е свързана с директния износ на руски енергийни ресурси или свързани проекти. Има и индуцирана или производна корупция, която включва генерираните в хода на първичната финансови парични потоци. Между тях двете са „заключени“ българските институции и управляващ елит, което го прави особено податлив на корупционната стратегия на г-н Путин.
Процесът в България има дълга история, а кулминацията настъпи миналата година при изпълнение на обещанието на българския премиер Бойко Борисов да предаде тръбопровода „Турски поток-2“, който олицетворява най-значимата геополитическа цел на Кремъл и споделя „ползите“ между български и руски олигарси и политици. Завършването на проекта беше най-видимата точка в продължителната двойна игра, играна от хитрия Бойко Борисов, което всъщност го издигна в очите на Кремъл дори над германския канцлер Ангела Меркел. Последната все още се бори да довърши „Северен поток-2“, отдавна обещан на г-н Путин – и, който ще бъде и нейната политическа лебедова песен.
Нещата в България тръгнаха зле за г-н Путин от самото начало. Преди повече от десет години той започна да се договаря с управляващото тогава трио, което се състоеше от г-н Борисов, енигматичния етнически турски лидер Ахмед Доган и левия президент Георги Първанов. Кремъл се опита да ги подкупи,като наля средства в проекта „Южен поток“, за да могат тримата директно да се ангажират с руския стратегически газов проект. Но се провали, въпреки похарчените 800 милиона евро около тъй наречени подготвителни работи, голяма част от които „потънаха“ в руски и български джобове. Когато след време Бойко Борисов посети Москва, гневът на г-н Путин беше в стила на гангстерите от криминални филми: „парите взехте, обещанието не спазихте“.
Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи. Подкрепете ни.
За това през следващите години Москва възприе по-комплексен подход. С помощта на правителството на Борисов руските политици и тайни служби инжектираха огромни дози корупция, задвижвана от олигарси, които „заразиха“ цялата управленска класа. Засегнати бяха всички нива на управление, държавни служители, олигархичен бизнес, специализирани съдебни органи и прокурори, специалните служби, медии и други брокери на властта. Резултатът : имунната система на публичното управление до голяма степен беше сериозно компрометирана, обществото анестезирано.
Тази трансплантация на руския олигархичен модел в българската политическа система успя да постигне целта си и да довърши „Турски поток-2“, при това без да се задейства политическия радар на НАТО и да предизвика вето. Но всичко си има цена. Олигархията предизвика небивало социално разделение, разрушения и мизерия, които хронифицираха статута на „вечния изоставащ“ за България в рамките на ЕС. Недоволството се натрупваше в цялото обществото, дори сред твърдите русофили, естествени поддръжници на Путин. Последните, макар и обръгнали в епични идеологически противоборства между Изтока и Запада, между лявото и дясното, бяха силно засегнати, след като станаха жертва на безскрупулните олигарси, действащи под закрилата на техния руски покровител.
Корупцията и олигархизацията нараниха прекалено много хора твърде бързо. Резултатът бе нарастване гнева и окуражаване на протестните сили през последната година, което с нарастваща вероятност ще доведе до пълен разпад на режима на Борисов и на вдъхновената от Путин система на власт през олигархия.
Заедно с вътрешнополитическите промени и оздравителен ефект, санкциите на САЩ може да се дадат начало на нещо истински ново. Те представляват анонс, че са необходими радикални и координирани действия с ЕС и в световен мащаб в рамките на Глобалния акт на Магнитски, в рамките на консолидиран стремеж за справяне с последиците от олигархизацията.
Защо ЕС мълчи, когато Вашингтон говори?
Не само Москва обаче мълчи след санкциите на САЩ срещу България. Мълчат и в Брюксел и други големи европейски столици относно заплахата от корупцията и олигархизация. Това не е изненада. Корупционният отпечатък върху ЕС едва ли е за пренебрегване, тъй като европейските фондове и програми за финансиране често попадат в корупционните мрежи на доминиращите политически и олигархични кръгове в България и други държави-членки. Брюксел е наясно с това, но приема, че политиките и финансирането на ниво ЕС са от съществено значение за привеждането в съответствие и сближаването на националните политики, осигурявайки така необходимото чувство за призвание на своите институции.
Проблемът всъщност не е само в това, че финансирането от ЕС понякога се използва за да корумпира. В много случаи еврофинансите конкурират и подчиняват действията на компаниите за кредитни и финансови услуги – като ги изтласкват от пазара. Така парите на ЕС в крайна сметка поддържат банките на олигарсите в държавите-членки на ЕС с високи индекси на корупция, насочвайки парите към бизнес, свързан с подставени политици и длъжностни лица. С други думи, парите на ЕС подхранват корупцията и „дълбоката държава“ на олигарсите, към която са насочени санкциите по закона „Магнитски“ от САЩ.
Тъй като е съучастник или сънаблюдател в корупцията, е напълно логично Брюксел да мълчи за тези санкции, особено след като корупцията в България е определена от САЩ като „ендемична“ именно поради 12-годишното управление на Бойко Борисов, фаворит на канцлера Меркел и нейните колеги в Европейската народна партия (ЕНП). Струва да се отбележи, че дори след налагането на санкциите, лидерът на ЕНП Манфред Вебер продължи да сипе похвали към партията ГЕРБ на Борисов като „надежден партньор“.
Говорейки за корупция, може да се отиде по-далеч и да се твърди, че тя не се ограничава само до олигарси и корумпирани служители, а цъфти на най-високото държавно ниво, прикрита като „държавна политика“ или „стратегически съображения“.
Проектът на канцлер Меркел „Северен поток-2“ трябва да се счита за „политическа корупция“ по същия начин, както Турски поток-2 на г-н Борисов. Докато „Северен поток-1“ беше оправдан от правото на Германия да решава нуждите на своята енергийна сигурност – т.е. чрез осигуряване на руски газ за вътрешно потребление на Германия, втората тръба е с предимно реекспортен или геостратегически характер. Думите на г-н Путин на икономическия форум в Санкт Петербург миналия петък (4 юни), малко след като отбеляза, че „Северен поток-2″ почти е завършен, са знаменателни: „Украйна трябва да покаже добра воля, ако иска транзит на руски газ за Европа.“ Транзитът на газ отдавна не е просто източник на значителни доходи за Украйна, а е най-мощният възпиращ фактор срещу руската инвазия. Очевидно г-н Путин не губи време, напомняйки на Европа за сегашните си разширени възможности.
А свързана с това корупцията е доста буквална. Германия ще получава 3 милиарда евро годишно – сумата, която Русия плаща на Украйна за транзит – като брокерски такси от продажбите на руски газ за трети страни в ЕС. Германските, австрийските и други европейски компании, които ще спечелят в процеса, се радват на вниманието на германското правителство и открито лобират за интересите на Газпром.
Така че, от една страна, имаме източноевропейски политици и олигарси, които печелят пари от руския газ, корумпирайки политическите институции и съдебната система на техните страни. От друга страна, имаме германски политици, които се договарят на държавно ниво с Кремъл, че германските компании трябва да посредничат за газ Газпром – вземайки за себе си дори повече отколко прибират олигарсите в Източна Европа.
Къде точно е разликата?
Ако се използва правилно и решително – което сега изглежда вероятно – глобалният закон „Магнитски“ неизбежно ще постави въпросите за олигархизацията и корупцията там, където им е мястото, точно на върха на дневния ред в ЕС и НАТО. Това не само ще помогне за консолидирането на база от споделени ценности, но ще разкрие двуличието при справяне с предизвикателствата от Русия – и от Китай – в областта на сигурността и развитието.
Ще отнеме време, но това двуличие е нашата ахилесова пета.
Накратко: за да сдържаме Путин, НАТО трябва да ограничи корупцията. Да го направим.
Илиян Василев
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
Подкрепете и проекта Алтернативата на alternativata.bg