Петрол от епохата на войната
Русия е намерила начин да доставя суровини на САЩ, заобикаляйки санкциите
На 3 март 2022 г., малко след избухването на войната в Украйна, хонконгският танкер Beijing Spirit навлиза в Колския залив. Плавателният съд от клас Suezmax прекара три дни в док с друг танкер – Kola, който изпълнява ролята на плаващ съд за съхранение. Beijing Spirit е натоварен с 81 000 тона петрол от Кола. Съдейки по митническите декларации, с които разполага Dosje, танкерът е трябвало да достави петрол в рамките на девет споразумения на стойност 60 млн. долара, подписани от ЛУКОЙЛ и дъщерното му дружество Litasco. Крайният купувач не е известен, но данните на FCS показват, че страната на местоназначение е САЩ. Информацията на MarineTraffic показва, че Beijing Spirit е трябвало да се разтовари в пристанището на Филаделфия.
Корабът не успява да стигне до Съединените щати. На 8 март президентът Джо Байдън забрани вноса на руски петрол и петролни продукти, втечнен природен газ и въглища в Америка. Въпреки че Beijing Spirit имаше 45 дни за приключване на доставките по вече подписаните договори, той рязко промени курса си и на 18 март, малко след като напусна Ламанша, се насочи към Италия. На 1 април корабът пристигна в сицилианското пристанище Санта Панагия, където се намира рафинерията ISAB на LUKOIL.
Тази рафинерия се превърна в едно от ключовите съоръжения за заобикаляне на американските санкции. Руският петрол продължава да се доставя в САЩ, установи The Dossier Center съвместно с The Wall Street Journal.
Италианска схема
Ограниченията, приети в САЩ, означават, че стоки с руски произход не могат да бъдат изпращани в страната, освен ако не са били „съществено трансформирани в стоки с чуждестранен произход“. Търговците на петрол се възползват от тази вратичка в закона: например Индия купува руски петрол, който се рафинира в нейни рафинерии, а след това индийските петролни продукти се изпращат в САЩ. Но данните на Федералната митническа служба на Русия /ФТС/, получени от Dossier, показват, че нефтът може да постъпва от Русия в САЩ без преработка.
Данните за ФТС обхващат периода от 1 януари до 28 август 2022 г. включително. Общо 5 390 превоза на суров петрол (код по номенклатурата на стоките за външноикономическа дейност 2709009009). Всяка пратка се описва в декларацията по 90 параметъра, включително доставчик, купувач, марка, държава на производство и доставка, тегло и цена. „Dossier“ потвърди автентичността на данните, като сравни информацията от ФТС с информацията от няколко десетки коносамента – документи, които удостоверяват сключването на договор за международен морски транспорт. Коносаментите бяха получени от капитаните на петролните танкери.
От митническите декларации става ясно, че от началото на войната в Украйна по силата на 52 споразумения Русия е доставила на САЩ почти 1578,5 хил. тона суров петрол на стойност 980 млн. долара. Производители са ЛУКОЙЛ и Газпром нефт, а търговци – съответно Литаско и ExxonMobil. В материалите на Федералната митническа служба (ФТС) се посочва, че страната на местоназначение на този нефт са Съединените американски щати.
Топ 10 на най-големите руски компании, които изнасят петрол след началото на войната в Украйна. Източник: данни от ФТС
LUKOIL доставя сместа Varandey. Този нефт се добива в нефтената и газовата провинция Тиман-Печора и се транспортира до кораби в селището Варандей на брега на Баренцово море. Корабите не могат да се доближат до брега поради плитката вода, затова се зареждат директно в морето, като се използва стационарен ледоустойчив кей, който е свързан с наземната част на терминала с два петролопровода.
Фиксираният в морето ледоустойчив кей за разтоварване Varandey и петролният танкер Captain Gotsky. Източник: wikimapia.org
Данните от службата MarineTraffic и руския регистър на корабите показват, че освен дежурните ледоразбивач и влекач наблизо, към кея постоянно се приближават само три кораба – танкерите „Тимофей Гуженко“, „Капитан Гоцки“ и „Василий Динков“, които принадлежат на структурата „Совкомфлот“. След това корабите се насочват към Мурманск и пускат котва в Колския залив срещу Североморск. Друг танкер, плаващият нефтовоз „Кола“, е постоянно закотвен там. Според документите на кораба, с които разполага Dossier, петролът Varandey се претоварва именно на Кола.
Претоварването на нефт и нефтопродукти от танкер на танкер, а не през терминала, е рутинна процедура. От една страна, той се използва, ако няма фиксиран терминал, ако инфраструктурата е претоварена или ако доставката се извършва по море, а не по железница или тръбопровод. От друга страна, претоварването между два кораба, особено ако се извършва в открито море, далеч от брега, където е по-трудно да се проследи местоположението на корабите, позволява да се скрие произходът на нефта. Този метод се използва, когато трябва да се продават продукти от страни, на които са наложени санкции.
Танкерите „Кола“ и „Капитан Гоцки“ в Колския залив. Източник: fleetphoto.ru / Alex_Y
От полуостров Кола петролът се прехвърля в други танкери. От началото на войната това са корабите Delta Tolmi, Delta Hellas, George S., Euro, Tahiti, Pserimos, Mikela P., Tahoe Spirit и Beijing Spirit, според MarineTraffic. От септември 2021 г. те се превозват от залива Кола до Малта, Ротердам, Хавър, Фоли (Обединеното кралство), Санта Панагия и Филаделфия. След избухването на войната и влизането в сила на американските санкции единствената дестинация за тези кораби е заводът ISAB на LUKOIL в Италия.
ISAB е една от най-големите петролни рафинерии в Италия. На нея се пада една пета от произведените в страната петролни продукти. В рафинерията работят около хиляда души, а заедно с фирмите подизпълнители около 10 000 души в Сицилия зависят от рафинерията. ЛУКОЙЛ не е засегнат от санкциите, но от началото на войната международните банки отказват да отпускат кредити на рафинерията, а ISAB вече купува само руски и казахстански петрол. През декември ще влезе в сила забрана за внос на суровини от Русия и рафинерията може да спре работа, затова италианските власти разрешиха национализацията на компанията или нейната продажба.
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
Подобна схема се използва за транспортиране на петрола на „Газпром нефт“. Суровият петрол се транспортира до Приморск и оттам с танкери до няколко европейски пристанища, където се намират рафинериите на ExxonMobil (търговецът е посочен като купувач на суровия петрол в митническите документи), и до рафинерията ISAB в Санта Панагия.
В ISAB суровият петрол се преработва в петролни продукти и след това се изпраща в Съединените щати, според коносаментите, с които разполага Dossier. Източникът на Dossier, който работи за голям търговец на петрол, твърди, че напоследък американските власти проверяват особено внимателно танкерите, които пристигат в САЩ от Санта Панаджи. Длъжностните лица подозират, че ЛУКОЙЛ може да добавя руски петрол към петрол, произведен в други държави, и по този начин да прикрива произхода на суровия петрол и да изпраща сместа в САЩ. Подобна схема може да обясни защо в митническите документи се посочва, че страната на местоназначение на руския суров петрол не е Италия или друга страна от ЕС, където се намират рафинериите, а САЩ.
Военни доставки
Износът на въглеводороди е от решаващо значение за Русия: приходите от нефт и газ съставляват 44,4% от бюджета (през 2019-2021 г. този дял е бил под 40%). Статистическите данни на Федералната митническа служба, прегледани от центъра Dossier, показват, че между 24 февруари и 31 август Русия е продала газ (включително втечнен природен газ) на стойност 130,7 млрд. долара, суров петрол на стойност 106,4 млрд. долара и петролни продукти на стойност 57,5 млрд. долара.
Европа е основната дестинация за доставките на компанията. Независимата международна организация CREA (Център за изследвания в областта на енергетиката и чистия въздух) изчислява, че страните от ЕС са платили на Русия над 100 млрд. евро за въглеводороди от началото на военните действия. Но санкциите на Европейския съюз означават, че вносът на руски петрол по море в страните от ЕС ще бъде напълно забранен от 5 декември, а подобна забрана ще влезе в сила на 5 февруари 2023 г. за петролните продукти. Морските доставки са основният канал за транспортиране на суровини, така че в резултат на наложените ограничения ЕС ще откаже 90% от руския петрол.
Ограниченията на Европейския съюз и САЩ принудиха Москва да търси нови пазари от началото на войната. Основната алтернатива са Китай и Индия, които рязко увеличиха покупките си на суровини. Предвид рисковете от санкции и увеличеното предлагане, купувачите търсят значителни отстъпки. Например според Bloomberg Русия е предложила на няколко държави да определят 30% отстъпка в дългосрочните договори.
Държави, които са купували руски петрол от началото на войната. Източник: данни от ФТС.
Търговията с руски петрол има една важна особеност: често търговецът, който купува суров петрол от производителите и след това го продава на крайния купувач, е свързан със собствениците на петролната компания. Тази схема е описана от Forbes още през 2004 г.: „Изнесеният продукт се купува евтино от офшорна компания и след това се препродава на пазарна цена на реални купувачи. Разликата се установява в морето. Офшорните собственици обикновено са тясно свързани със собствениците на самите дружества за добив.“ Ключовите фигури в руския петролен сектор обаче са Игор Сечин, ръководител на „Роснефт“, и Генадий Тимченко, основател на Gunvor, един от най-големите търговци на петрол в света. И двамата приятели на Владимир Путин са подложени на международни санкции. Другите петролни компании също са включени в черните списъци на ЕС и САЩ или са под строго наблюдение. Затова руският петрол често се търгува или от големи световни търговци, които не се страхуват от санкции, или от малки компании, регистрирани в затворени юрисдикции.
30-те най-големи купувачи на руски петрол от началото на войната. Източник: данни от ФТС
Най-голямата от тези фирми е Concept Oil Services, описана от Forbes като „тъмен кон“ сред купувачите на руски петрол (в същата група като Concept Oil Services е и естонската компания OÜ Centrobalt). От началото на войната Concept Oil Services е изнесла суров петрол на стойност почти 3,2 млрд. долара. Concept Oil Services не е свързана с големите играчи и търгува с продукти от по-малки производители – Irkutsk Oil Company на Николай Бубнов и Dulisma на Алексей Хотин. Историята на организацията е известна от решение на Върховния съд на Англия и Уелс от 2013 г. Материалите сочат, че основният бенефициент е роденият в Латвия Михаил Зелигман (в извлеченията от различни регистри на юридически лица той понякога фигурира като Mihails Zeligmans). Роден е през 1976 г., говори добре руски, учил е в Обединеното кралство, а сега живее в Монако. Зелигман създава компанията през 2003 г. с цел „закупуване и транспортиране на суров петрол и петролни продукти в Европа, Русия и страните от ОНД“. Уебсайтът на друга компания на Зелигман твърди, че приходите на Concept Oil Services надхвърлят 5 милиарда долара (без да се уточнява за какъв период от време).
Зелигман не е лишен от връзки: съдът посочва ЛУКОЙЛ и TNK-BP сред партньорите му (Зелигман преговаря с последната през 2008 г.; пет години по-късно TNK-BP преминава под контрола на Роснефт). Зелигман създава и фондация „Обединяване на историята“ в Латвия, сред чиито дарители са олигархът Роман Абрамович и съсобственикът на „Алфа груп“ Петр Авен.
Друг собственик на Concept Oil Services вероятно е Алексей Шаронов. В счетоводните отчети на кипърското дружество майка на Concept Oil Services неговата фирма е посочена като свързана страна. Роден през 1967 г., Шаронов работи в дъщерно дружество на TNK-BP в периода 2009-2013 г. и притежава дял в космическата компания Kosmotras, която участва в извеждането на космически апарати в орбита с помощта на ракети „Днепър“ на базата на балистичната ракета RS-20 (Satan) с подкрепата на Министерството на отбраната и Роскосмос.
Другите търговци, които неочаквано увеличиха покупките си на руски петрол, са свързани с две държави – Швейцария и Обединените арабски емирства. Сред швейцарските компании най-известна е Paramount Energy & Commodities (която има подразделение в ОАЕ). Общият обем на сделките от началото на войната с руски суровини е 657,7 млн. долара. Организацията се ръководи от търговците Нилс Троост и Морис Тейлър, познати на Генадий Тимченко. Руският бизнесмен приемаше предприемачи във вилата си в Женева, докато не загуби достъп до нея заради санкциите, и също така играеше тенис с Тейлър.
Тимченко е ключов играч в руската търговия с петрол и петролни продукти. Той се занимава с износ от 90-те години на миналия век; неговата компания Keenex става основен партньор на Surgutneftegaz. Според лондонските съдебни документи Тимченко е установил добри отношения и с Путин. В началото на 2000-те години Тимченко се скарва със съдружниците си от Kinex и основава компанията за търговия с петрол Gunvor, а негов съдружник е Питър Колбин, приятел от детството на Владимир Путин (Тимченко има 10% дял в Gunvor).
Базираният в Сингапур търговец Concord Energy (обща стойност на сделките: 639,5 млн. долара) също е свързан с името на Генадий Тимченко. Компанията е собственост на бившия топ мениджър на Gunvor Жулиен Ла Шон. Работи в петролния търговец до 2014 г., когато Тимченко напуска компанията заради санкциите. Concord Energy търгува основно с петрол от Surgutneftegaz, в която Генадий Тимченко е миноритарен акционер.
Кои други швейцарски търговци купуват руски петрол след началото на войната?
Амур Трейдинг (общ размер на транзакциите 1,55 млрд. долара), дъщерно дружество на един от най-големите търговци в света Витол (според швейцарския регистър на юридическите лица Амур Трейдинг се управлява от топ мениджъри на Витол). През април Vitol обеща да спре да купува руска суровина до края на годината. Доставките на компанията наистина намаляват: от войната насам Vitol е преместил петрол на стойност 571,2 млн. долара. Но Amur Trading само е увеличил покупките си.
CB Entreprises (общ обем на транзакциите 1,3 млрд. долара) е швейцарско дружество, което е собственост на едноименната фирма, базирана в Сингапур, и на базираната в Хонконг организация NordAxis. Тази компания купи дела на Trafigura в проекта Vostok Oil в Таймир. Собствениците на Nord Axis са неизвестни; делът се държи от номинално юридическо лице. Но сред собствениците вероятно има и турски бизнес: един от директорите на базираното в Хонконг юридическо лице е Адалат Казимли, директор на международната търговия в металургичната група Erdemir. Другият директор е Мурат Саин, основател на Sayin Law & Consulting, бивш юридически директор на SOCAR в Турция.
Energopole (общо транзакции на стойност 720,5 млн. долара) е швейцарско дружество на Роснефт, което наскоро беше пререгистрирано към базираната в Дубай Fossil Trading.
Euronova Energies (общ обем на сделките – 173,7 млн. долара) е партньор на руските Газпром нефт и Зарубежнефт и доставя руско гориво на Приднестровието. Групата компании е собственост на бизнесмена Стефан Йованович. Роден е в Сърбия, получава френско гражданство и живее в Обединените арабски емирства. Той е и съдружник на Душко Перович. Перович е съпруг на водещата на Channel One Катерина Андреева и ръководител на представителството на Република Сръбска в Русия.
От 89-те компании, закупили руски петрол след войната, 15 са регистрирани в Обединените арабски емирства или имат дъщерни дружества там. Регистърът на юридическите лица в ОАЕ предоставя минимална информация за субектите, така че често е невъзможно да се идентифицира бенефициентът. Но за няколко търговци има косвени доказателства за това с кого са свързани: тези фирми купуват суров петрол изключително от една петролна компания.
Купувачи на руски петрол от ОАЕ и техните доставчици. Източник: данни от ФТС
В Азия Русия има двама партньори сред по-малките и по-малко известни компании:
Coral Energy (общо сделки за 678,5 млн. долара) – арабско-сингапурска група, която чрез базираната в Дубай Vetus Investments е собственост на родения в Азербайджан Тахир Гараев. Роден през 1980 г. в Нижегородска област, Гараев учи в Оксфорд и е съдружник на Азад Бабаев, основател на компанията за нефтени услуги Ru-Energ Group.
Китайската компания Sunrise X Trading (регистрирана в Хонконг и Шанхай; собственик на хонконгското дружество е Сю Донг) купува петрол само от „Роснефт“, като общата ѝ доставка възлиза на 665,3 млн. долара.
От началото на войната износът на петрол, който преди беше изключително деликатен въпрос, вече се координира само на най-високо ниво, казва източник, близък до ръководството на руска петролна компания. Търговците се избират много предпазливо или измежду големи компании, с които има добри връзки, или измежду незабележими фирми с непрозрачна структура на собствеността. Връзките на последния с играчи като Генадий Тимченко или „Роснефт“ не са случайни, казва източникът.
Иля Рождественски
