Свели сме политиката до това ще има ли правителство, а партиите – до харизматично лидерство

Ситуацията с тези избори е по-различна, имайки предвид, че в 47 НС кабинетът Петков беше съборен от ИТН и имахме взривяване на диалога и коалиционните отношения. Сега се наблюдава консолидиране в лицето на ПП и ДБ, които направиха необходимия компромис да се явят заедно на избори и да поискат доверието на гражданите. Но заявките за 121 са меко казано невъзможни. Редно е да започнем с разломите – отношението към войната в Украйна и външнополитическите ни партньори; корупция –антикорупция; статукво – промяна. На базата на тези три разделителни линии не виждам пресечни точки. Остава въпросът за постигане на базов консенсус. В хода на кампанията виждам олекотяване на тона на разговорите. На 2 април предстои да видим каква ще е следващата коалиция и дали въобще ще имаме такава. Ако ПП и ДБ са първа политическа сила, остава въпросът с кого ще се коалират, защото нямат потенциален партньор. Реденето на листите е стъпка, която предполага недоволство. Александър Дунчев има своите обструкции към ПП, но това не е печеливш ход от гл. т. на политическото му бъдеще заради консолидацията. Виждаме същото и в левите формации, което им дава гаранция, че никой няма да навлезе в политическото им пространство. Новата левица е чудесна заявка за формиране на ляв проект, който да консолидира около себе си някакво ядро и да бъде заявка за последващи избори, да са част от нещо по-голямо. Това коментира за Алтернативата политологът Атанас Радев.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Фактът, че в рамките на 47 НС Лена Бориславова не беше в парламента и допълнително беше компрометирана от страна на ИТН дава гражданска енергия и подкрепа за това, което тя преживя. Самият Борисов ще води две листи и, съответно, остава лидер на ГЕРБ. А ГЕРБ е Борисов. До момента партиите на се показали нагласа за промяна. В ГЕРБ виждаме старите лица, познатите фигури с малки изключения. Борисов заяви, че е старото куче, което пази партията и гарантира стабилността ѝ. Той твърди: „Аз съм ви превел през много кризи и в момента имате нужда от мен!“. Остава въпросът как България да излезе от кризите и как да постигнем промяна.
Предстои да видим дали Възраждане ще достигнат пика си от 300 хил. гласа. БСП е в отчаяна ситуация – решиха да не останат назад във вълната за напълно неоснователни референдуми. Не съм чувал в партийни програми да се обръща внимание на трудещите се, а това би следвало да е част от програмата на БСП. Нинова днес е била на съвещание на съюза на читалищата, за да гарантира запазването им, но ние нямаме проблем с това. Имаме проблем с цени, с влизането в Еврозоната и Шенген, със Съдебната реформа и т.н. Критиката важи за всички. Не виждаме приказката за България в рамките на някакъв хоризонт. Свели сме политиката до това дали ще има правителство или не; свели сме партиите до харизматично лидерство. БСП е сведена до малка и незначителна партия без никаква тежест и освобождава пространство, в което Левицата се опитва да навлезе. Друг е въпросът каква ще е избирателната активност.
Президентът по принцип се занимава с по-висш тип политика – постигане на консенсус, национални приоритети, визии. Радев не се ангажира с тези проблеми. В качеството си на държавен глава той критикува политическите партии. Ако си национално отговорен и отъждествяваш единството на нацията, няма как да оставяш партиите да тласкат страната в политическа криза. Ролята му е да бъде балансьор и мост и фактът, че той връчи мандата и замина в Брюксел му отне възможността да е активна страна. Можеше да свика поредни консултации за третия мандат и ГЕРБ, ДПС и БВ да реализират, да кажем, кабинет на малцинството. Държавата седи на автопилот от две години. Кабинетът Донев е най-дълго управлявалият до момента и може да се окаже, че ще управлява по-дълго от кабинета Петков. Радев можеше да свика няколко пъти КСНС, но не го направи, нито свика партиите при себе си. В тази ситуация президентът е безконтролен и партиите имат основания да го критикуват.
Омразата и ненавистта към изборния процес не води до нищо ползотворно. Всички имаме правния достъп да участваме и уравниловката ни дава възможност да генерираме дадена концепция и приоритети. Няма как да седим отстрани и да чакаме да падне тавана. Ако аз не си изчистя къщата, няма кой да го направи, посочи в заключение политологът.