Голямата сила на партиите на Статуквото е, че познават психологията на избирателите си

Неслучайно започвам с новината, че Международният наказателен съд обяви Путин и шефката му на Агенцията за работа с деца във военни престъпления, защото това е един от начините да се видят хората, запазили моралния си компас, т. е. хората, на които тази новина им се струва макар и малка стъпка в положителна посока. Голямото престъпление на Русия, на което сме свидетели през изтеклата година, е срещу международното право, нарушавайки за втори път международните граници. Норвегия, поради факта, че се явява както търговски конкурент на Русия, така и член на НАТО, беше основната мишена в безумната очерняща кампания с отнемането на деца с източник, изцяло намиращ се в Русия. Политическата кампания у нас тече вяло не за първи път. При предишното ми участие при вас предвидих, че ще е съзнателно кална и мръсна и се оказах права. Водейки негативна кампания срещу противника на практика отклоняваш вниманието от собствените си проблеми. Никоя кампания под мотото “всички са маскари” не цели да накара хората да гласуват, а да идат за гъби. Изказаните лъжи съответстват на четиримесечния живот на предходния парламент. Онова, което сякаш не стига като сила на обратната страна, е да тушира незабавно ефекта от негативната кампания. Не е мръсна кампания и не е компромат да кажеш истината за някого. Това коментира в студиото на Алтернативата политическият анализатор Весислава Танчева.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Изборният закон забранява на практика на медиите по време на кампания да излъчват безплатна информация за случващото се с партиите. Например каквото и добро да направи една партия в кампания, ако не си плати влизането в новинарските емисии, то няма да бъде отразено, ако ще член на партията да е спасил 200 деца от удавяне. Социологическите агенции не могат да измерят няколко неща: 1) т.нар. непрестижен вот, защото хората не си признават, когато смятат да гласуват за някой непрестижен като ГЕРБ например, 2) не могат и не искат да се научат да мерят вота в Турция, защото нямат интервюиращи там и 3) няма как в изборния ден да измерят величината на купения вот в България. Всичко това прави резултатите от проучванията преди изборите крайно недостоверни. Доказали са, че могат да доведат до разлики в предварителните прогнози в размери извън статистическата грешка, т. е. извън 4% в посока подценяване на конкретни партии и надценяване на други. Така беше, когато всички очакваха да спечели ГЕРБ, но спечели ИТН.

Същото беше и когато ПП спечелиха за пръв път. Съдейки по доклада, публикуван от Антикорупционния фонд, хартиената бюлетина води до едно брокерство – раздаване на гласове на подчинени избиратели на партията, която може да си плати. 450 хил. гласа в момента означава цяла парламентарна група с размерите на ПП от предишните избори. В последните две години най-важните избори са тези, които предстоят през октомври, защото местните избори дават гарантирана власт за четиригодишен период и не могат да се отменят. Не мога да допусна, че която и да е партия, участваща в тези избори, независимо от резултатите ще си позволи т.нар. имиджови щети, способни да навредят на ефекта, т.е. на резултата от предстоящите местни избори. Възможно е да се предизвика някаква форма на криза във време, в което вече няма възможност да се организират избори 2 в 1 – да речем, слагаме правителството на малцинството на ПП-ДБ, обявяваме, че сме много “за”, защото трябва да махнем Радев, и дръпваме черджето през август, когато няма време да се организират избори 2 в 1. Силен привърженик съм на айкидо политиката – да се възползваш от слабостта на противника е лесно, но да се възползваш от силата му е истинско майсторство. В тая държава за да завладееш прекалено много власт, не е нужно да си особено умен и иновативен, а просто да си нагъл, арогантен и да я искаш. Голямата сила на партии като ГЕРБ и ДПС е, че познават психологията на избирателите си. За съжаление ДБ, която вече е стара политическа формация, сякаш не познава избирателя си. За да го опознаеш, трябва да се сблъскаш с него. Сталинистки похват е да се заобиколиш от хора, които те гледат с такова обожание. Същевременно Борисов от години не смее да се покаже сред непознати или да се яви на дебат, а Добрев като че ли е пуснат, за да изгори в някакъв момент, посочи в заключение Танчева.