Не мечтаем за усъвършенстване на банковата ни система, а се фокусираме върху еврото

С голям интерес гледах интервюто на г-н Радев веднага след избора му. От него научих две неща: 1) че ще подкрепя въвеждането на еврото и 2) номинацията му на очакваните и предизвестени подуправители Гюров и Чобанов. Гледах с известно разочарование затова, че като студент мой ръководител беше покойният проф. Вълчев. За 30 години стигнахме от управител на БНБ като Тодор Вълчев до втори мандат на г-н Радев. Той не е виновен за фалита на КТБ, но ние като общество сякаш не се научихме да мечтаем за нещо по-добро. Такива фалити стават навсякъде по света, но разликата с по-развитите банкови системи е, че те правят анализ на причините и се опитват да си развият регулативните и надзорни механизми, а и обръщат внимание на спомогналите за фалита. Когато говорим за голямо събитие във финансовата система, а в нашата то беше голяма загуба, обикновено регулаторите се насочват към тези, които са помагали. Едно финансово престъпление не може да се извърши от един-единствен извършител, а от голям брой хора и институции. Нашата история беше, че едва ли не Цветан Василев си е натоварил едни пари в чували и ги е качил в един самолет, което е наивно. В това време г-н Радев си седеше в кабинета и не разбрах какво направи по въпроса. Проблем е, че обществото не е виждало г-н Радев особено – освен чрез няколко програмни интервюта от офиса му в БНБ общественото му присъствие не е било силно. Да, централните банкери не говорят много, но във важни моменти казват важни неща. Ако говорим за въвеждане на еврото, комуникационната функция е изключително важна и това трябваше да е основният критерий за отсяване на кандидатите, коментира с пряко включване за Алтернативата финансистът Веселин Данев.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

През годините съм работил с г-н Каримански и с времето той стана много добър комуникатор. Не казвам, че е добър за избор на гуверньор, но ако говорим за комуникатор, той можеше да свърши тази работа много по-добре.
Ние не мечтаем за усъвършенстване на банковата ни система, а се фокусираме върху въпроса за еврото. А смисълът на БНБ не е само да обслужва банките и да чува тяхното и на финансовите институции мнение по отношение на това кой ще ги регулира. Трябва да гледаме доколко ефективна е нашата финансова система, за да върши основната си функция в обществото, а именно да опосредява поставянето на големите спестявания – през последните години имаме сериозен ръст на влоговете и това е огромен потенциал за българската икономика. Функцията на банковата система е да насочва тези средства в продуктивни инвестиции. В момента тя не е най-добрата – сериозен проблем, защото това има потенциала да донесе процент по-голям ръст на БВП. Те са центрирани в жилищното строителство напоследък, тъй като то доведе до висок интерес на вложителите в запазването на техните спестявания, т.е. инвестиция в реални активи, за да не загубят от инфлацията. Говори се, че 30% от жилищата в София са необитаеми. Интересът е свързан и с това, че банките не плащат почти никакви лихви върху спестяванията. Функцията на посредник между спестителите и използващите кредитите им, не се изпълнява много ефективно. Посредникът са банките, но Централната банка трябва да регулира пазара, да позволява реалната конкуренция между банките и да има надзорно качество над техните кредити. Стигнахме до ръст на жилищното кредитиране, който е с подвеждащо ниска цена. При въвеждането на еврото това няма как да не се конвергира до едни средноевропейски нива. И това ще е голям стрес за хората, взели кредити на едни все по-високи нива. Големият проблем от гл. т. на икономиката е, че нашите спестявания преимуществено се насочват към жилища или към непродуктивен сектор. Това отнема от дългосрочния потенциал за растеж на българската икономика и се получи като ефект при това ръководство на БНБ. И след като няма чувствителност към тези процеси, най-вероятно тенденцията ще продължи.

Когато лихвите започнаха да стават отрицателни, феноменът с по-високите такси се появи не само у нас, но и в Европа. Според регулаторите това вреди на потенциала на икономиката да се развива, тъй като практически се явява данък върху оборота, който е вреден. Но когато в развитите страни лихвите дойдоха на едни по-нормални нива, тия такси по линия на конкуренцията започнаха доста да спадат. Не виждам това като тенденция при нас. Ако имахме конкурентен банков сектор, би трябвало да очакваме, че някоя банка ще тръгне да намалява таксите и така да привлича клиенти. Не виждам конкуренцията като агресивно поведение на пазара на някоя от банките. Едно от нещата, които БНБ трябва да преосмисли, е политиката да не се дават нови банкови лицензи, за да се въведе някаква конкурентност. Това удобно за банките състояние на пазара е вредно и за самите тях, тъй като рано или късно хората и бизнесите ще се преориентират към алтернативни продукти, които БНБ не счита за свой ангажимент, посочи в заключение финансистът.