България

Без промяна в Конституцията не можем да променим нищо устойчиво в частта „Съдебна власт“

За голямо съжаление НС често бива оценявано с много ниски рейтинги. В крайна сметка имаме основен закон – Конституция, който е уредил как се изменя включително основният закон и това става през НС. Въпросът е по-скоро политически. От формално-правна гледна точка няма проблем настоящото обикновено НС да престъпи към изменения на основния закон. На 8 декември депутатите ще проведат т.нар. второ първо четене на Закона за изменение и допълнение на Конституцията и това се налага, защото на първото първо четене не се събра необходимият брой от 180 народни представители, които да подкрепят проекта. Ако не са се събрали 180, но поне 160 са подкрепили, се насрочва второ първо четене в срок не по-кратък от два месеца и не по-дълъг от пет месеца. В случая НС избра двумесечния срок. Приемането на законопроект на първо четене означава приемането му в цялост. Още не знаем какъв ще бъде срокът, в който ще може да се правят предложенията между първо и второ четене. Появи се информация, че ще е тридневен, т.е. ще изтече в понеделник. Това означава, че ще видим предложенията в последния ден на срока. Изразявам несъгласие с този подход. Трябва да се върви малко по-дълъг срок от три до четири седмици, който да позволи трезва преценка за направените предложения и да има възможност за обсъждането им. Това няма да е добра атестацията за НС, коментира в студиото на Алтернативата адв. Емил Георгиев от инициатива „Правосъдие за всеки“.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

ВСС в момента е разделен на две колегии. Едва ли ще се стигне до пълното му разделяне, както е предложено, макар Венецианската комисия да подкрепя това. По-скоро има консенсус да се запази Пленума, за да остане някакъв съвместен орган, в който съдии и прокурори да обсъждат общи за съдебната власт въпроси. Но това, което в никакъв случай не трябва да е общо за двата съвета, са дисциплинарните въпроси и избора на председателите на двете върховни съдилища. Това трябва да се случва в Съдебния съвет. Изглежда, че гл. прокурор ще бъде запазен. Обратно, изборът му би трябвало да се осъществява от общия орган.
Предложено е в 10-членния прокурорски съвет шестима от членовете да са парламентарна квота и тук се предвижда възможна политизация на тези шестима членове. Решаването на проблема минава през цялостното намаляване на парламентарната квота. Има притеснения темата за намаляване на парламентарната квота да се вкара в дневния ред, защото се приема, че по този начин се извършва изменение на Конституцията, което НС не може да прави. Позицията на „Правосъдие за всеки“ е, че парламентарната квота трябва да бъде намалена. По скоро няма такава готовност. Има предложения самата процедура по номиниране на парламентарната квота да е специфична – с изслушвания. През 2017 г. процедурата беше непрозрачна, което създава предпоставки да се смята, че е политически обвързана.
В настоящия Антикорупционен закон има механизъм с номинационна комисия, външна за НС. Моделът е обсъждан, но по-скоро няма съгласие, защото това означава народните представители да отстъпят от властта си. Чисто процедурно трябва така да изсветлим избора, че за обществото да е ясно кои хора ще влязат през парламентарната квота в съдийския и прокурорския съвет. Венецианската комисия казва, че гл. прокурор в момента е превърнат в административен ръководител и че той трябва да е повече от това. За постигане на това сякаш има консенсус но е нужна ясна регламентация на т. нар. методическо ръководство на гл. прокурор над дейността на всички прокурори и по възможност изваждането му от едноличната власт на гл. прокурор.
Колкото до мандатите на шефовете на съдилищата, не трябва да има право на преизбиране. На този фон по-добре да останат веднъж по седем, но имаме подозрението, че въвеждането на това право на преизбиране се прави за конкретна личност, а именно председателят на ВАС, чийто мандат изтича догодина.

Темата са служебните правителства е извън глава „Съдебна власт“. Трябва да има механизъм, който да ограничи президентската власт в сл. правителства, тъй като видяхме, че едно изключение се превърна в правило и тогава се оказа, че не работи толкова добре. Индивидуалната конституционна жалба ще я има под някаква форма. Има много предложения и възражения как точно да изглежда тя, но има консенсус механизмът да съществува и да се превърне в работещ такъв.
Темата за националния празник изисква сериозна обществена дискусия, провеждане на дебат, а върви и референдум. Има достатъчно дати в българската история, които могат да заместят 3 март.
Смятаме, че така по-силната независимост на съда и принципа за вземане на решения с мнозинство на съдии, избрани от съдии, би се гарантирала и, че достъпът до съдийската професия ще създаде предпоставки за прекъсване на отрицателната селекция от последните години, но това няма да е решение от днес за утре. Без да променим Конституцията, не можем да променим нищо устойчиво в частта „Съдебна власт“, посочи в заключение адв. Георгиев.

Product Image
Абонирайте се за Daily Brief A&A

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *