Трябва да има международен принцип кой и при какви условия може да конфискува имущество
В България все още нямаме такъв закон, по силата на който да замразим активи на санкционирани лица, но чуваме, че се работи в тая посока. Тоест замразяването е по-лесното нещо – отнема се активът от руския собственик и не му се позволява да го ползва, докато е под санкции. Има замразени активи не само на Руската държава, но и на частни лица. От морална и икономическа гледна точка това е най-нормалното нещо и добър стимул – да вземеш активите на агресора и да ги дадеш на нападнатия. Русия така или иначе отне активите на западните компании – бирени, тютюневи, автомобилни, да не говорим за газови и петролни. Въпросът е ние защо не правим обратното. Юридически трябва да има международен принцип кой и при какви условия може да конфискува имущество. Трудното е така да го напишеш, че и за в бъдеще да работи добре. За мен най-чистият начин е Украйна да осъди Русия и тези активи да ги получи като компенсация за това, че е разрушена инфраструктурата и са убити хора, коментира в студиото на Алтернативата икономистът Георги Ангелов.
Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
Въпросът е по какъв начин тези пари да отидат в момента за Украйна. Един от обсъжданите начини е да ги обложим с данък и да превеждаме приходите от данъка. САЩ говорят за директна конфискация и предаване на Украйна до излизане на съдебно решение. Те казват, че който е агресор, трябва да страда веднага. Законът се обсъжда от Сената.
ЕС върви по-скоро към управление на активите, а доходът от тях да се облага с данък и да отива всяка година към Украйна, т.е. ежегоден приход. Говорим за 15 млрд. годишно. Това обаче не може да замести необходимата подкрепа сега. Според Световната банка загубите вече са за поне 400 млрд.
Банковата система не може да се срути, защото активите са инвестирани в държавни ценни книжа, а не са директно депозирани в банки. В момента различията между американския и европейския подход са твърде големи. Не е казано, че трябва да има унифициран подход в целия свят.
По данъчни проблеми е най-лесно да се действа. Лесен подход би бил да има по-високо данъчно облагане за компании от неприятелски държави. Русия преди няколко месеца денонсира двустранното споразумение с всички неприятелски държави за избягване на двойното данъчно облагане и въведе едностранен данък 15% върху всички преводи към тези страни. Ние защо да не направим нещо подобно?
За мен основното нещо при Лукойл е монополът на складовете на едро, където 90% от складовете са на Лукойл и съответно нито една компания не може да купува и да продава без да зависи от Лукойл. Така контролът е пълен не само върху производството, но и върху пазара върху горивата. Въпросът е когато се продава, да е ясно на новия собственик, че той няма да получи разрешение от КЗК, ако не се раздели поне с половината складове на едро. Монополът не може да продължи, посочи в заключение Ангелов.
