Дългото мелене на руски опорки не доведе до любов към Русия, а имиджът ѝ рязко се срина
Идеята на книгата ми за София (2010 г.) бе да се помисли как е възможна социалната промяна, защото тя не е нещо лесно, не е просто политическа промяна. Как неща до вчера незабелязвани от днес стават нетърпими? Как измисляме нови имена на нещата? А и в най-простите ни думи е вложен ангажимента към света, чрез тях поемаме ценностни ангажименти. Така се озовах в екипа, изследващ силата на думите, която никак не е ефимерна – тя е масивна, тежка, раняваща хора и цели общности. Този екип с ръководител проф. Вацов от НБУ се занимава с антидемократичната или проруска пропаганда в България. Първите ни резултати показаха, че се използват кремълски опорни точки, напр. определенията „соросоиди“ и „толерасти“. И сега наблюдаваме страстта официална Русия да се идентифицира. Цитира се професор по политически науки от Московския университет, предводител на група за проучване на традиционните им ценности, които, според него, са едновременно духовни и политически. Например държавата е духовна ценност, а семейството – политическа. Оттам и готовността да си жертват главите, за да остане царят метафизично благо. Друг руски академик твърди, че Русия трябва да придобие „по-плътна идентичност“, като скъса със западните политически технологии и че „правата на човека са маска на новото западно колониално господство“, коментира в студиото на Алтернативата проф. Милена Якимова от СУ.
Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
Дългото мелене на руските опорки очевидно не доведе до любов към Русия и имиджът ѝ рязко се срина. Тежко е рухването на одобрението към Путин, демитологизира се образът ѝ на сила. Затова сега антидемократичната пропаганда работи по друга линия – залага на търсенето на национал-консервативна идентификация. Тревожността, в конкурентни общества расте. И пропагандата се прицели в солидарността, като атакува атлантизма. Наричат международното право „нови форми на колониализъм“. Подобни гласове се чуха и в нашето общество покрай демонтажа на ПСА. Това действително е опасно.
Използват се отработени, простички повторителни технологии. Слабостта е сила, казва Гьобелс, и ние сме юмрукът. Българското общество обаче още не се отказало от западната политическа технология на многопартийните избори, все още действат противоотрови. 60% от младите у нас възприемат либералната демокрация като форма на управление. Конкуренция има и очакваме да видим какво ще се случи с нея след неделя, посочи в заключение проф. Якимова.
