Местните ресурси като опора на националната енергийна сигурност
Първоначалният ентусиазъм към ускорения преход към безвъглеродна икономика започна да придобива по-реалистични измерения, което намира израз и в оценките за възприемане на по-умерена линия към зелените политики на ЕС. Има доста набрана инерция, но суровите факти неизбежно водят до отрезвяване. Постепенно започнаха да изплуват прогнозните оценки за това, колко ще струва енергийният преход, като разходите удариха астрономически равнища, по оценки на банка Барклейс между 100 и 300 трилиона (!?) долара. Как ще се разпределят щетите (тук особено желаещи не се намират и по-голяма част от споровете са за това кой друг, трети, извън спорещите, ще трябва да изтегли късата клечка. За това и колкото и да споделят значимостта от климатични политики, както САЩ, така и ЕС търсят самостоятелен път, включително собствени мерки за стимулиране на инвестициите в зелен преход.
Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
Войната подейства като шок и също допринесе за отрезвяването. Тук неизменно иде реч за смяна на приоритети – очевидно климатичната сигурност ще трябва да отстъпи пред националната сигурност, тоест борбата за опазване на климата на нашата планета, неминуемо ще трябва отстъпи пред нуждата да оцелеем в битката между демокрациите и тиранията. Има и още по-практична причина – трябва да осигурим суровини, горива, енергия, оръжия, да съхраним жизнения си стандарт, което стои в челото на дневния ред на всяко правителство. Това без реиндустриализация и без натоварване на съществуващите мощности, включително тези, които бяха предвидени да бъдат изведени от строя, без откриването на нови източници на суровини и енергия, не може да се реализира. Формулата на успеха не е сложна – за да има повече оръжия – трябва повече индустрия – повече суровини – повече технологии – повече хора – повече енергия, а това произтича повече благоденствие и по-голяма сигурност.
Колкото и да разчитаме на енергоефективност и на оптимизация на енергийното потребление, войната и новите технологии изисква все повече енергия – тепърва в енергийните баланси ще включваме прогнозното потребление на центровете за съхранение и обработка на данни. Приложенията за изкуствен интелект, особено моделите за дълбоко обучение, изискват значителни изчислителни ресурси за обучение и натрупване на знания. Това води до повишено търсене на високопроизводителни графични процесори и капацитет на центрове за данни, които консумират значителни количества електроенергия. Разбира се, изкуственият интелект дава и възможност за оптимизация на енергопотреблението, но нетният баланс не в полза на по-малко потребление. Навлизането на ИИ във военната сфера само добавя извънредност и спешност.
Каквото да ви говорят за „национален интерес“, България не може да съхрани независимостта си сама и извън съюзите в които членува. Украйна е предния общ фронт на защитата на суверенитета на страните от ЕС и НАТО и подкрепата и остава най-добрата инвестиция в собствената ни отбрана. И това важи за всички страни в ЕС и НАТО, дори Орбан има нужда от „буфера“ Украйна срещу Русия. Днес Украйна има нужда не само от оръжия, но и от енергия, от горива, от суровини, от капитали – изобщо от всичко, което може да и помогне да мобилизира собствените си ресурси за да отблъсне врага. И това не са само нейни нужди, но и наши общи. Не случайно на все по-висок тон Киев отправя призиви за инвестиции в енергопреносната и енергоразпределителна мрежа на страната, но това означава и повече внос на електроенергия. Тези 9 ГВт мощности, които бяха изведени от строя от целенасочени удари на руските въоръжени сили през тази година, трябва да бъдат заместени от внос на електроенергия от съседните страни, в това число и от България и от всички страни с излишък от електрогенериращи мощности, в това число и фосилни горива. Това е невъзможно без отслабване на примката около тях от страна на ЕК
Всъщност най-важната причина Украйна да издържа на бруталния руски натиск и да устои като икономика и общество, бе собствената и ресурсна и индустриална база, в това число особено собствения добив на природен газ и снабдителните вериги за внос на горива, след като след началото на войната бяха извадени от строя всички украински рафинерии. Въпреки масираните атаки на Москва, топлината и светлината продължаваха да влизат в домовете именно благодарение на местните ресурси. Това дава сили на войните на предните линии – усещането, че в тила и в домовете им има топло и светло, има достатъчно храна.
И тук идваме до най-важната поука за нас – за ролята на местните ресурси при обезпечаване на националната енергийна сигурност. У нас засега това са въглищата и местната индустрия със затворени в страната вериги на стойността, защото те единствено могат да покрият високите изискванията към уязвимостта на страната към международните вериги за доставка на суровини, стоки и услуги. Единственият друг алтернативен енергоресурс са нефта и природния газ, но за съжаление за България това не е местен, а вносен ресурс. Наследство от съветските времена, когато от Москва ни забраняваха да проучваме и добиваме нефт и газ, за да не компрометираме доставките на съветски нефт и газ. За разлика от Румъния, например, която има изключителни традиции в сферата на добива на нефт и газ. След 1990 година ние напълно зарязахме както концесиите си за добив на суровини в чужбина, така и проучванията и добива в страната. Всеки път, когато се появеше и малък шанс за собствен добив, веднага в ход бяха пускани агентурната мрежа на Кремъл и изглеждащи добросъвестни борци за чиста природа и климатичен мир в целия свят. Така изгонихме Шеврон, още на ниво намерения, защото току виж бяха открили нефт и газ и бяхме спрели вноса от чужбина и хората се бяха убедили, че нито Добруджа е пострадала, нито реките, нито водите, още по-малко въздуха. За това беше истерията – за да не стигне до истината.
Особено осезаема бе липсата на собствен добив на нефт и газ при взрива в цените им след началото на руската агресия в Украйна. Буквално за няколко месеца годишните сметки за внос на енергийни суровини – руски нефт и руски газ в България скочиха от обичайните 3,5 милиарда долара на година до стратосферните близо 10 милиарда долара. Тогава никой от борците срещу проучванията и добива не излезе на преден план за да поеме отговорност. Едни излязоха с аргумента, че не са могли да предвидят нападението на Путин, други, че има по-важна цел световния климатичен мир, трети започнаха да се молят всичко да приключи по-бързо и да винят дежурния виновник – Запада.
Истината е, че навлизаме в непознати за целия свят нива на геополитически риск и на неопределеност, включително по отношение на сигурност – достъпност, достатъчност и непрекъсваемост на веригите за доставки на суровини, стоки и услуги. При подобна ситуация – единственото, с което можем да разполагаме и до което имаме достъп са местните ресурси. Сега много се спекулира с единната европейска и регионална електроенергийна мрежа, която позволя да се омекоти прехода към зелена енергия. Но пропускат най-важното – за границите на външното балансиране, защото винаги когато има дисбаланси в енергийните ни системи, всеки национален оператор приоритизира собствените си нужди. Това важи както за съседите, така и за нас. Попитайте ЕСО.
По същия начин реагираме и когато има дисбаланс на пазара на горива – всичко, с което можем да реагираме е в рамките на веригите за доставка на суров нефт, преработка, и стратегическите резерви. Имах възможност да се занимавам с тази тема, и мога да ви уверя, че за двадесет години след приватизацията на Лукойл нивата на самодостатъчност и възможност за управление на кризи на пазара на горива, породени от злонамерени действия на външни фактори, просто бяха се изпарили. За да ви дам пример за вселените разлика в мислене – мнозина не разбират защо администрацията на Байдън безстрашно използва суров нефт от стратегическите резерви на САЩ до критично ниски нива. Много просто – защото доказаните и достъпни резерви на суров нефт в недрата на САЩ са най-сигурния стратегически резерв, особено на фона на рекордно високите равнища на добив. Всяко находище – дори по-малките – за милиард или два могат да изиграят значителна роля при овладяване на кризи, защото те винаги имат времеви хоризонт, в който могат да се задействат алтернативни решения.
У нас целият буфер на стабилност при горивата се изчерпва с наличния в страната стратегически резерв от суров нефт и горива, които от това, което знам не ми дава никакво спокойствие в мирни времена, да не говорим при война. Нищо че Агенцията се води по „военновременни запаси“. Не зная дали сте запознати с различните сценарий за водене на война с участието на Русия, САЩ и Китай, включително в Черно море, но във всеки един от тях се разчита на прекъсване на веригите на доставки на енергия и суровини на вероятния „противник“. Само САЩ и Русия са самодостатъчни в това отношение. В Европа нивата на резистентност към външни кризи на Румъния, на Турция и Гърция са в порядък по-високи от нашите.
Същото е при природния газ. Зависим на 100 процента от внос от Турция и Гърция. Местен добив на практика нямаме, но за това сме блокирали всякаква възможност за проучване, да не говорим за добив. Малцина знаят този факт, но и сега, ако съдбата на Северен поток сполети съдбата на Турски и Син поток – бъде нанесена повреда на някой от подводните газопроводи, защото те се намират в район на военни действия и атаките срещу газовата инфраструктура на Украйна станаха ежедневие, ние ще изпитаме болезнени сътресения в доставките на природен газ, най-малкото защото организацията на заместващи ВПГ доставки изисква време, да не говорим за повече пари.
Тази уязвимост отдавна се отчита в стратегиите за национална сигурност на всички наши съседи – Турция, Гърция, Румъния, дори Сърбия. Всяка една от тези страни хвърли огромни усилия за да проучи и открие местен нефт и газ, и други суровини, именно за да има буфери за трудни времена. А такива предстоят. При това не само в офшорните икономически зони, но и на сушата. Особено активно дейност се развива в района на Черно море – в румънския шелф има три отделни добивни блока, в турския два. За да не изпадате в тотална депресия ще кажа само, че дори в условията на война в самата Украйна се наблюдава рязък скок както по отношение на привличането на инвестиции, така и собствените инвестиции – държавни и частни.
При това търсенето на нефт и газ не се ограничава само до икономическата зона на съответните държави, но и в Близкия изток, Каспийския регион, Африка, навсякъде където националните компании могат да имат шанс да проучват и добиват.
Ще кажат някои от вас – късно е, това е бизнес за големи. И да, и не. Действително, рисковете са високи и българските компании, както поради липсата на история и опит в този специфичен бизнес, така и поради размера на достъпния рисков капитал трудно могат сами да реализират пълния обем от проучвания, още по-малко добив. За това разчитаме почти изцяло на чужди компании, в това число и за морските ни блокове – Хан Аспарух, Хан Тервел. Проблемът е, че при изостряне на геополитическите рискове всяка една от националните компании ще гледа първо да удовлетвори нуждите на собствената си икономика – турските компании на Турция, работещите в Румъния на румънската или на австрийската – ОМВ Петром. Докато стигнат до нашите блокове и нашите интереси ще мине доста време, а ние не можем да чакаме. Трябва ни решение час по-скоро, именно в рамките на военновременната извънредност, трябва да се ускори работата по привличането на компании за всички блокове на сушата и в морето, както и да се премахнат явните и скрити ограничения върху добива от вече разкрити находища, включително с идеята, че те могат да се използват като стратегически и военновременен резерв.
Има два модела за реализация на тези дейност – през държавни компании и техни инвестиции, защото само държавата може да рискува в името на националната енергийна сигурност десетки и стотици милиони за проучвателни работи, включително за сондажни работи. Пак за съжаление и за разлика от съседите – българският бизнес трудно се обединява за решаването на национални задачи. Всеки бяга по своята писта на индивидуалния успех. Както посочих има и обективни причини – липсата на достъп до рисков капитал или на държавна подкрепа. Да напомня, че за всяко находище на нефт и газ държавата получава добивна такса /роялти/, почти за всяка дейност се плаща някакъв вид такса от сондажа до потребителя – така, че има логика държавата да търси начин да сподели и намали риска, при положение че тя е първата с ползите. Разбира се, трябва да бъда пълен наивник, че индустриалците у нас могат да се надяват на вида гаранции и покритие на бизнес риска, които банките и банкерите получават.
И пак за съжаление, българският бизнес пропусна „добрите времена“ да навлезе в тази сфера и да порасне стъпвайки върху мултипликаторите на международните стокови и капиталови пазари. Пример в това отношение е гръцко-израелската компания компания Енергеан, която бе основана през 2007 година и буквално за 15 години разви изключително бурна дейност, включително като придоби дялово участие в разкрити находища в икономическата зона на Израел, след това разви апетит за участие в други проекти за проучване и добив в Средиземно море и Близък изток. Беше листвана на Лондонската и Израелската борса и в момента работи в сферата на милиардните инвестиции. Разбира се е трудно да започнеш сам, за това трябват партньори, но дори и подходящи партньори не търсим.
Сравнете поведението на Булгаргаз – държавния ни газов търговец, който изглежда все по-обречен, защото откъдето и да вземе природен газ, все преди него ще бъде някой друг търговец или производител и така позицията му ще е по-слабо конкурентна. Допуснахме на българския газов пазар гръцки търговци да продават на Булгаргаз руски газ и се правим, че всичко е ОК, докато статистиката не отчете, че от 2,8 милиарда кубически метра продажби на година, в момента Булгаргаз е паднал под 1,7 милиарда кубически метра и тенденцията продължава да бъде низходяща. Защо да купуваш от Булгаргаз, когато на борсата цената е с 7-9 евро на МВтч по-ниска и това е само защото това е същия руски газ, който се внася у нас от Турция. Отдавна държавата и държавния търговец трябваше да се досетят, че единственият начин да си осигурят евтина суровина е да купят дял в находище или още по-добре да участват в търсенето и добива на нефт и газ в собствената ни икономическа зона.
Досега хранихме Газпром, сега към списъка от компании, към които се насочват парите на българските потребители на газ, ще се прибавят турски, гръцки, нищо чудно и унгарски компании, защото унгарската държавна газова компания МВМ купи 5 процента от находището Шах Дениз за близо 2 милиарда долара, разбира се с подкрепата на унгарската държава.
Идват тежки времена, не само и толкова с абсолютния размер на щетите, които могат да ни сполетят, а с непредсказуемостта и неуправляемостта на процеси и събития, които определят съществена част от жизнения стандарт и сигурността на българските граждани.
За това е крайно време за стратегия за стимулиране на проучването и добива на нефт и газ у нас, на минно-геоложките дейности, за премахването на всички пречки, включително на абсурдния мораториум върху отделна технология, както и за отстраняване на административните пречки, включително липсата на капацитет, както и за проактивна позиция на българската държава при стимулиране на участието на държавни и частни компании и банки при осигуряване на достъп до рисков капитал. Трябва да насърчим българския бизнес да се обединява за реализацията на национални задачи, там където очевидно, че държавният бизнес не е в състояние да прояви онази доза кураж и предприемчивост, която е нужна за преодоляване на гравитацията на скучното „това не е за мен“. Най-добре е да има разбира се публично-частно партньорство. Светът е пълен с възможности и България има нужда от нефтена и газова компания.
Ако не сте разбрали – войната няма да се води с електрически или на водород танкове, транспортьори, самолети или с оръжия с нисковъглероден отпечатък. Събудете се. Първо трябва да оцелеем, след това ще подобряваме околната среда и спасяваме климата. Именно за да го спасим, трябва първо да оцелеем, заедно с нашите ценности, заедно с нашите партньори в ЕС и НАТО. Заедно.
Като мислим и действаме достатъчно бързо и радикално за да отговорим на предизвикателствата.
Илиян Василев