България Между Гонзо и Пеевски: Портрет на Застоя и Посредствеността

Апатията като Национален Пейзаж

За да уловите „вятъра“ в платната на политическите процеси у нас, не е достатъчно да следите само партиите. Най-важното е да се измерват настроенията в умовете и сърцата на хората. Днес обществото е в състояние на социална апатия и леност, което прави улавянето на сигнали за потенциално събуждане изключително трудно – като предсказване на земетресение.

Днешна България може да бъде разбрана чрез два привидно несвързани казуса, които обаче отразяват едно и също: задънената улица, в която се намираме. Усещането е като във времената на застоя преди падането на Берлинската стена: липсва искра надежда, политиците пазят своето, няма диалог, а перспективите са от ден за ден. Никакъв взор отвъд текущата тривиалност.

Българският Футбол – Падението на Гонзо

Първият казус е състоянието на българския футбол и управлението на БФС. Поколението от 1994 г. може да бяха добри футболисти, но се оказаха слаби ръководители. Вместо да изградят нови победители, те се заеха със себеустройване.

След тях дойде „осмокласникът Гонзо“ – пълно копие на Борисов и Пеевски, той е прекрасен архетип на управляващата класа. Посредствен човек, изтласкан от съдбата на повърхността, без знания, без визия. Резултатът е катастрофален: сринахме се толкова ниско, че вече няма как да измерим падението. Ситуацията е по Данте: „Надежда всяка тука оставете“. Вече не пускаме телевизорите си, защото гледането на националите се превърна в ритуал по национален мазохизъм.

Държавното Управление – Спойката на Посредствеността

Същото е и в държавното управление. Единственото, което обединява партиите и политиците, е желанието да останат на власт и да разпределят пари. Няма идея за развитие, няма стратегия, няма стремеж към иновативен растеж. От време някакви плахи опити за „правене на разлика“ с въвеждането на предмет по „Добродетели и Религия“, което предполага, че религията не е добродетел.

Подкрепете независимия анализ!

Помогнете ни да продължим да предоставяме безплатни, обективни и задълбочени анализи, като подкрепите нашата работа. Вашето дарение гарантира, че ще останем независими, прозрачни и достъпни за всички. Присъединете се към мисията ни—дарете днес!

Тревожната истина е, че за сегашното „по-добро“ живеене правителствата нямат особен принос. Живеем по-добре, защото имаме валутен борд и защото сме в ЕС и носим външна усмирителна риза. Нашето самочувствие е измерено спрямо миналата ни бедност, а не спрямо другите народи, спрямо които все още сме на последно място. Ако търсите обяснение, защото нямаме като народ шампионска психика, което намира отражение във всичко, включително в примирението за състоянието и на държавата и на футбола. Най-много някой да въздъхне: „ами толкова си можем“.

Паразитната Връзка: Хазартът и Властта

И тук идва връзката между двата казуса: всичко се управлява с парите от хазарта – и футболът, и спортът, и медиите. Над 60 процента от приходите на централните телевизии идват от хазарт, който се контролира от една комисия, подвластна на същите тези лица – Борисов и Пеевски. И се чудите защото няма професионализъм и плурализъм в екраните ви.

Да се твърди, че без тези пари футболът ще изчезне, е мислене в един такт. То не задава въпроса от кого хазартните компании вземат тези пари и няма ли друг начин за финансиране на спорта.

Посредствените срещу Таланта

Ръководството на БФС и управляващата коалиция са обединени от едно и също мислене: да не се допусне алтернатива, да няма истинска конкуренция и хората да могат да избират. БФС не иска Бербатов, а властта не иска проевропейски и антикорупционни управленци.

Тяхната спойка е съзнанието, че са посредствени, и затова взаимно се подкрепят в неможенето си. В тази картина отлично се вписва и случаят с Карлос Насар и федерацията по вдигане на тежести – един феодал, издигнат благодарение на политическата протекция на Борисов и Пеевски. Имаме изключителен талант, но той не може да вирее в среда, в която властта на посредствените задушава труда на способните. Индиректното послание към всеки, който не се съгласява, е: „Не ти харесва? Емигрирай.“

От Агитки към Народ

Държавата ни днес се управлява от все повече паразити – непроизводителни хора, които живеят от труда на другите.

Всичко е свързано. Ако хората, които милеят за футбола, свалят Гонзо, това ще повлече и Стефан Ботев, и техните политически покровители.

Но всичко започва от осъзнаването: да се огледаме къде сме като футбол, като общество, като държава. И да признаем, че вината е и наша. Трябва да се превърнем от агитки в народ.

Илиян Василев