Фантомната продажба: Как Кремъл защитава Лукойл чрез Gunvor

Сделка в която има малко пазарна, но много геополитическа логика

Внезапната поява на Gunvor като потенциален купувач на глобалните активи на Лукойл предизвика вълна от спекулации в света на енергетиката. Тази история не е за невидимата ръка на пазара. Тя е за оцеляване, за геополитика и за решимостта на Кремъл да запази един от най-мощните си инструменти за влияние зад граница.

Gunvor не е индустриален или т.н. стратегически инвеститор. Това е търговска къща – гъвкава, потайна и опортюнистична, но без финансовия или оперативния капацитет да управлява рафинерии или мрежи за продажба на горива на дребно. Особено с цена от 22 милиарда долара, спомената от Financial Times, която е далеч над реалните възможности на Gunvor, особено при настоящите санкции.

В продължение на години, когато се обсъждаше продажбата на активите на Лукойл в България или Румъния, името на Gunvor се появяваше само сред потенциалните доставчици на суров нефт, а не сред кандидатите за придобиване на самите рафинерии. Но само няколко дни след налагането на санкции от Вашингтон срещу Лукойл, компанията обяви, че е предоставила на Gunvor изключителни права за закупуване на всичките си активи.

Такъв ход противоречи на корпоративната логика. Изключителни споразумения от такъв мащаб не се сключват за една нощ; те изискват месеци на преговори, надлежна проверка и регулаторно одобрение – освен ако решението не идва отгоре, подкрепено от политическа воля и доверие. Като се има предвид мащабът на тази сделка, това доверие трябва да е по-дълбоко от бизнеса. И задължително трябва да включва одобрение от Кремъл и лично от Владимир Путин.

Маневра в отбрана, маскирана като продажба

Това, на което сме свидетели, не е продажба, а отбранителна маневра – начин за Лукойл да запази контрол над активите си, като същевременно създава илюзията, че спазва санкциите. Наративът е прост: ако сделката с западен купувач е „в процес на сключване“, компанията може да твърди, че се преструктурира и договаряне излизане от собственост.

Подкрепете независимия анализ!

Помогнете ни да продължим да предоставяме безплатни, обективни и задълбочени анализи, като подкрепите нашата работа. Вашето дарение гарантира, че ще останем независими, прозрачни и достъпни за всички. Присъединете се към мисията ни—дарете днес!

Лукойл не е предоставил никакви публични документи, оферти, проспекти – само неясната фраза „предварително договорени условия“ с Gunvor. Само това подсказва, че Gunvor е бил избран отдавна като резервен партньор, готов да се включи, ако санкциите влязат в сила.

Междувременно Габор Сендрой, унгарски инвестиционен банкер от Concorde MB Partners и дългогодишен сътрудник на Лукойл, беше натоварен от Лукойл да води официален, макар и дискретен, процес по продажбата месеци по-рано. Както се съобщава в медийни изтичания на информация за процеса на продажба, Gunvor не е бил в краткия списък, който е включвал KazMunayGas, SOCAR, Vitol, MOL и няколко турски компании. Докато Сендрой е търсел оферти и провеждал официални разговори с легитимни купувачи, търговското подразделение на Лукойл, Litasco, публично продължи да отрича всякакво намерение за продажба. На запитвания от страна на българското правителство, от Лукойл Москва също категорично отричат да продават рафинерията и другите активи.

Когато Кремъл пише сценария

Източници, близки до Кремъл, потвърждават това, което мнозина вече подозират: решенията за активите на Лукойл не се вземат от формалния мажоритарен собственик Вагит Алекперов, а от президентската администрация на Владимир Путин. Ръководството на Лукойл може да симулира пазарно поведение, но Кремъл пише сценария. „Спешният избор“ на Gunvor почти сигурно е бил одобрен от най-високо ниво, от самия Путин, като кризисна мярка.

Според информации в руските социални мрежи, президентът Путин е смятал, че след срещата си с Тръмп в Аляска санкциите скоро ще бъдат облекчени, което ще възстанови достъпа на Русия до западни кредити и ще отпадне необходимостта да се продават активите на Лукойл и Роснефт. Целта на Москва следователно е била да създаде видимост на продажба през спешната договореност с Gunvor, а не да продава действително.

Лукойл е много повече от частна петролна компания, затова продажбата му не е просто бизнес решение. Глобалните му активи и над 5000 бензиностанции по света служат като възли на влияние и логистика в международната мрежа на Кремъл. Руските енергийни гиганти – дали държавни или номинално частни – функционират като инструменти на външната политика и разузнаването. Принудителните продажби в Европа заплашват тази инфраструктура, особено на Балканите, където присъствието на Лукойл остава стратегически аванпост.

Прецедентът с Trafigura

Настоящата схема отразява по-ранни маневри. Когато Лукойл продаде италианската си рафинерия ISAB под натиска на санкциите, посредник беше набързо сформиран консорциум с търговеца Trafigura. Новият собственик на рафинерията скоро стана зависим от Trafigura за доставките, като маржовете от рафинирането се сринаха, а печалбите на търговците останаха незасегнати.

Същата логика важи и тук. Рафинериите, които преработват руски суров нефт на по-ниски цени, могат да произвеждат по-евтино гориво, но рафиниращите маржове са малки, а политическите рискове са високи. Сериозните западни инвеститори избягват такива активи, особено на фона на нарастващия внос на евтино гориво от Индия, Турция и Египет.

Ако използваме сделката с ISAB като пример, и тук, в сделката с Гунвор, особено на фона на много по-големия и мащаб, съответно риск, отсъства най-важното доказателство за управленския капацитет на Gunvor – как да се управляват активите – и инфраструктурата, и рафинериите, и бензиностанциите. Най-вероятният и в много отношение единствен вариант е да се използват управленците на Лукойл, които да се преназначат от Gunvor.

Илюзия за съответствие

Оценките за предполагаемата глобална продажба варират значително – от няколко милиарда до над 20 милиарда долара – което разкрива доминацията на политическия над пазарния елемент в сделката. В действителност това е скрита сделка с голяма отстъпка, при която част от цената вероятно ще бъде отложена за плащане или никога няма да бъде платена, ако се стигне до обратна продажба. Съоснователят на Gunvor, Торбьорн Торнквист, намекна, че покупката може да се осъществи постепенно, без значително авансово плащане – изявление, което подчертава колко извън пазара е същността на сделката. За сведение само активите на Лукойл в България, в преговорите с другите купувачи, преди санкциите, бяха оценени над 2 милиарда долара и подобни цени реално присъстваха в офертите на купувачите като готовност за реални плащания.

Което означава, че истинския приоритет никога не са били парите, а гаранцията, че активите на Лукойл остават в рамките на „Семейството“ и извън обсега на истинските западни купувачи.

За да се усилят позицията си и свие времето за реакция на отговорните институции, съоснователят на Gunvor Торбьорн Торнквист отправи остро предупреждение: ако OFAC, ЕС или националните регулатори забавят одобрението на прехвърлянето на собствеността, работата на рафинериите и доставките на гориво могат да бъдат прекъснати, което да доведе до недостиг и обществено недоволство. Това изказване прозвуча като зле прикрита заплаха, а не толкова като бизнес загриженост – имплицитна форма на натиск, целяща да ускори регулаторното одобрение.

Тестът за решителност на Европа

Зад тази сложна завеса от дим се крие ясно послание от Москва: Лукойл няма да бъде продаден. Той ще бъде запазен – може би под някакъв западен флаг, но с руски контрол и руски мениджъри на ключови позиции – докато Кремъл не се върне в „голямата игра” на световния петролен пазар.

Въпросът сега е дали OFAC, европейските регулатори и правителствата на България и Румъния ще разпознаят тази илюзия, преди тези „временни решения“ да се превърнат в нов, постоянен слой на руско влияние в енергийната инфраструктура на Европа.

Илиян Василев