Битката за Ай Джи Би, шеста част

Продължавам със сагата на интерконектора и по-точно с опита той да бъде използван като оправдание за невземането на цялото количество азерски природен газ.
Ето данните от доклада на Булгаргаз до министър Петкова, вицепремиера Дончев и Съвета на директорите на БЕХ, който е база за решението на МС от м. декември, с което се покрива с правителствената колективна и корпоративна отговорност за невземането на азерския газ. Както казах, ръководството на Булгаргаз изрично посочва, че прогнозните цени за януари, февруари и март 2021 г. на азерският газ са да струва малко над €9,2 за МВт/ч, докато цената на Газпромекспорт е над €14 МВт/ч., т.е. ръководството на Булгаргаз няма никаква илюзия кой газ е най-евтин. Знаят го и в правителството, но въпреки това оправдават невземането на азерски газ в пълен обем с очакването, че след април 2021 г. руският газ щял много рязко да поевтинее и така, според Николай Павлов,покупката му щяла да стане по-изгодна. Знаете какво стана след април месец – цените на руския газ, вързан към холандската борса, отлетяха нагоре. Ако от тези прогнози ръководството на Булгаргаз трябваше да се изхранва, щяха, в добрия случай, да останат гладни и жадни, а в лошия – да замръкнат в затвор.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

И все пак в трескавото търсене на повод за невземане на азерския газ, Булгаргаз намира в забавянето на пуска на интерконектора с Гърция. Такава връзка няма в оригиналния договор, но с решението си МС я легитимира. Както посочих в предишните анализи, на практика като се започне от Борисов и Пеевски и се стигне до лейтенантите им в енергетиката и олигарсите, всички имат своя принос за забавяне на проекта за интерконектор. Къде с правни трикове – искове и жалби, къде с бездействие на администрация, къде с медийни кампании против ръководството на проекта. Обективната пречка беше КОВИДа, но забавянето поради световната зараза бе малка част от причините за цялостното забавяне.
От една страна забавиха проекта, от друга – използват това забавяне като оправдание да не вземат азерския газ. Стигна се до неизбежни преговори с азерската страна за уреждане на алтернативни маршрути или начини за получаване на азерския газ, след като интерконекторът нямаше как да бъде пуснат навреме, т.е. на 1 януари 2021 г. По оригиналния договор азерите бяха длъжни да доставят и предадат този газ на виртуална търговска точка Комотини или друга най-близка изходна точка към гръцката преносна система на ТАП. Тази част от договора бе крита с девет ключа и само изричното настояване на тогавашния министър Асен Василев принуди шефа на Булгаргаз да покаже договора. И там беше именно написано: “или най-близка изходна точка към гръцката преносна система”.
Търговската тайна е единствената защита на шефа на Булгаргаз Павлов, който вижда своя шанс в скриване на истината и договаряне с азерите на причина за вземането на 1/4 от полагащия му се газ. Въпросният шеф пише писмо след писмо до всички институции, за да алармира за неспазването на срока на пуска на интерконектора с Гърция, но на нито една от тези институции не дава достъп до “търговските си тайни”.
В края на 2020 г. се провеждат поредица от преговори за допълнително Оперативно споразумение, което да фиксира взаимоприемливи решения между Булгаргаз и Азерската компания за доставки на газ. Но вместо да търси решение в своя полза или да намери алтерантивен маршрут/купувач на своя азерски газ, Булгаргаз сам се нагърбва да обяснява пред българските министри и Правителство, че тъй като „изходната точка Комотини не е налична, азерската компания е в невъзможност да доставя на договорената точка от 31 декември 2020 г.“. Още веднъж забележете как той спестява истината, че там има най-близката точка.

До средата на октомври, когато е писано писмото, което ви показах, до министър Петкова, вицепремиера Дончев и СД на БЕХ, азерската компания очаква алтернативи и решения, но не очаква купувачът Булгаргаз да търси начини да избяга от задължението си да купува най-евтиния газ в Европа и предполага, че Булгаргаз просто търси как да реализира оптимално доставките или през алтернативен маршрут за България, или в трети страни. Но на Павлов му трябва „обективна“ невъзможност за доставка, за да се измъкне от задължението да купува.
Забележете – няма никакъв проблем Павлов да вземе този газ на Комотини и, както направи от азерската компания продавач, да го продаде в Италия, дори преди това със смяна на собствеността, още докато е в тръбата, при това с печалба, защото гръцките компании купуват азерския газ по-скъпо. И затова Булгаргаз няма изобщо нужда от посредници, просто уведомява Азерската компания за желаната точка на доставка на газ.
Да, но на Николай Павлов му трябва оправдание, защото отказът от азерски газ, пълен или частичен, струва много пари на българския потребител и действията му са съставомерни.
Накрая Булгаргаз сключва Оперативно споразумение със срок от девет месеца до края на септември 2021 г., което де факто допълва и изменя първоначалния договор. И затова ръководството на Булгаргаз е предупредено от правната кантора Симънс и Симънс, именно с допълнителните споразумения, че съществува опасност от изменения на основния договор.
В края на преговорите за Оперативно споразумение Павлов успява да върже доставките на азерски газ с възможностите да осигури входен капацитет на точката Неа Месемврия, откъдето тя може да постъпи в България.
И тук идваме до следващото престъпление на члена на дрийм тийма Николай Павлов. Булгаргаз търси информация от ДЕСФА – гръцкия оператор на газопреносната система, за наличие на капацитет и получава отговор, че ДЕСФА предлага общ капацитет на Неа Месемврия от близо 53 500 МВтч/д след 1 януари 2021 г., от които реални или възможни за Булгаргаз са около 28 000 МВтч/д. В отговора си ДЕСФА логично може да информира Булгаргаз само това, че тези капацитети не се раздават, а се печелят на търгове. За да се намери оправдание за получаване на по-малко обеми от азерския газ, Павлов ангажира през търг и по-малко капацитети на входа на гръцката газопреносна мрежа, като се жалва, че част от капацитета е условен и няма достатъчно твърд, което създавало рискове. В действителност разликата е почти неразличима – нещо, в което самия Булгаргаз се е убедил във времето, за целия период на действие на Оперативното споразумение през първите девет месеца. Тези 28 000 МВтч/д условен и твърд капацитет са достатъчни за пренос на цялото количество газ до България – това са точно 2,7 млн. к. м./д, както е договорът с азерите.
От своя страна въз основа уверенията на Павлов мин. Петкова информира азерската страна, че има предпоставки капацитетът в точка Неа Месемврия да не е достатъчен!? Доказателство за преднамерения характер в нежеланието на Булгаргаз да ангажира целия възможен капаците на Неа Месемврия е фактът, че почти за целия период разликата между възможните и реално ангажираните капацитети от Булгаргаз остават свободни, т.е. не е имало нито една пазарна причина за тяхното неангажиране.
На търговете през ноември 2020 г. и след това Булгаргаз ангажира вместо 28 000 МВТч/д само 14 000 МВтч/д за срока на действие на първото Оперативно споразумение и още по-малко – само 10 000 МВтч/д за второто оперативно споразумение – от 1 октомври 2021 г. до 1 октомври 2022 г. А тук Николай Павлов уверява МС, че причината за недовземане на целия евтин азерски газ е липсата на капацитет на Неа Месемврия и отсъствието на достатъчно предлаган капацитет на Неа Месемврия, което е откровена неистина.
Да напомня, проблемът за входния капацитет в система на ДЕСФА няма отношение спрямо правата да получи и продаде този газ дали в България, дали в Италия. Междувременно компанията AGSC продаде този газ в Италия на борсата и спечели колосални суми. За наша сметка.
В заключение, за целия период между 1 януари 2021 г. и 1 октомври 2022 г., когато интерконекторът тръгна, Булгаргаз е недовзел над 1 к. м. газ, като през този период разликата в цената между азерския и руския газ се е движила от €5/МВтч до €250/МВтч. Ако вземем средна стойност на тези разлики, финансовия ефект се изчислява между €700 млн. и €1,2 млрд.
Как завършва тази история? Както всичко друго – с намеса на прокуратурата, за да прикрие престъплението?
Правителството на Кирил Петков се добира до оригиналните документи, част от които цитирам по-горе, и решава през МВР да арестува шефа на Булгаргаз Николай Павлов, защото се страхуват, че ако предадат документите на прокуратурата, нещата ще се потулят. След промяна на борда на Булгаргаз успяват да уволнят Павлов, който веднага получава защита от президента Радев. И ако си спомнят, оттам тръгна и дистанцирането между Радев и Асен и Кирил. Защото Радев бе поел ангажимент да защитава интересите на руския газ и отстраняването на Павлов го лишаваше от ключов инструмент.
Папката на Павлов набъбва и МВР изпраща екип да го арестува в дома му, но Павлов е вече предупреден от Президентството и екипа на Борисов и изважда КОВИД сертификат, че е болен. След това пред дома му го чака полицейска кола с инструкция да бъде арестуван, щом напусне дома. В последния ден на карантината в МВР идва прокурор, който изземва преписката и делото приключва. Борисов, Пеевски и Радев го спасяват.
Запознати с историята твърдят, че Павлов в телефонен разговор, или по-точно шефът на дрийм тийма, се е намесил, като е заплашил, че ако не измъкнат Павлов от затвора, може да се разприказва. А очевидно има какво да приказва и Борисов и Пеевски се намесват, а прокурорът изпълнява. И до този момент няма никакво развитие по преписката. По-всичко личи, че няма и да има. Павлов на пръв поглед притихна, но името му беше спрягано за министър на енергетиката в служебния кабинет на Радев.
Иван Гешев прикри поредното престъпление, за да могат да ви занимават с адвокатски хонорар от няколко хиляди лева или нищо незначещ меморандум с нулев финансов ефект и медиите им да ги раздухват като отвличаща вниманието ви тема от подобни свръх скандали.
А защо ви разказах тази история в рамките на историята на интерконектора – заради едни корумпирани хора, които за да гарантират комисионните си за надвзетия руски газ, натовариха българските потребители с близо €1 млрд., отишлш в посока Москва, и финансирали с час от тях войната в Украйна.