Тол системата като нов данък на фона на бюджетни излишъци
Анализи и Алтернативи
Подгответе се към водните проблеми да се добавят и кризата с тол системата и протестите. Докато бранеха българските транспортни фирми от „лошия“ Макрон, тук им нанасят ядрен удар. Само вижте за какво става реч. Сега товарните превозвачи плащат 1700 лева годишна винетка в най-лошия случай. Но масовата е 1300 лева Сега ще трябва да плащат над 4000 лева – средно, Някои ще плащат 7-8 пъти повече.Това е прогнозата на АПИ. Знаете ли каква е огромната глупост, която е подплатена от корист? Първо, имаше много покоректно решение през повишаване на акцизите върху горивата, защото това първо щеше да освободи екологичните автомобили. След това щеше да бъде решено без допълнителна адмнистрация, която сега струва 180 милиона на година. И последно какво пречеше транзитния трафик през страната да плаща по високи тарифи на принципи граница граница. Отново без допълнителни разходи. Второ ,каква е сметката по прогнозите – 290 милиона лева приходи от автомобили и 400 милиона лева от тежките МПС. Ами като махнете допълнителните разходи по администрацията, по договорите с посредниците знаете ли какво ще лъсне като истина – че нетните средства, които остават за пътната мрежа няма да се повишат., напротив. Нито ще можем да финансираме поддържането, още по-малко изграждането на пътната ни мрежа. Трето, това е квази данък защото кой накрая плаща масрафа – това са гражданите и компаниите. Тоест ние с вас.. И тогава както ви предупреждавам от години – на принципа на бавното нагряване ще разширяват обхвата на тол система и ще включат всички автомобили. Защото Тол Системата ще трябва да се издържа. И всичко това на фона на „излишъци“ в бюджета които разпиляват с лека ръка накрая на годината, в полза на своите фирми и олигарси, за да завършим с дефицит. Значи не им стигат данъците, с които ни облагат и чрез които реализират излишъци и могат да финансират напълно поддържането на пътната мрежа, а трябва допълнително да ни облагат с данъци и ние да носим ярема на тяхната управленска корист. Сега я крепят със субсидии от бюджета. Ще стане като с АЕЦ „Белене“ огромните средства са хвърлени, няма да искат да ги губят и тогава трябва всички да покриваме щетите на непремерените и откровено непрофесионални средства. Тол системата е въплощение на управленския модел- претенционза фасада, зад която се крие корист и неумение.
