Алтернативи и Анализи: Байдън нарече Путин „убиец“ – затегнете коланите
(AFP photo)
Русия отзова своя посланик в САЩ у дома за консултации. Този ход е прелюдия към по-неравен път и катаклизми в двустранни отношения. Новите санкции, обявени от президента Байдън, предстои да влязат в сила. Докладът на американската разузнавателна общност, който той одобри за публикуване, естествено доведе и до определението „убиец“ за държавния глава на Русия.
За тези, които са склонни да изпаднат в паника, ето утешителна дума – международните отношения отдавна са в състояние на самосдържане и самобалансиране. Апокалипсисът не е на картата, но тежките времена предстоят. Президентът Путин е първият руски лидер, който се опита да влезе в открита подривна война, която подкопава американската демокрация и институции. Той разчиташе, че действията му ще останат под радара на стандартната военна бдителност и ще му осигурят времеви прозорец за постигане на целите си, преди американският истаблишмънт да се усети.
Владимир Путин разчиташе че ще излезе победител, като повлияе на резултата от президентските избори в САЩ, непостижма цел в конвенционална война.
Когато руският президент е нареждал на своите киберсолдати и тайни служби да се намесят в изборите през 2020 г. в полза на един от кандидатите, той със сигурност си е давал сметка, че ще има възмездие, ако фаворитът му загуби. Путин отказа да признае победата на Байдън да избора му от избирателния колеж и това показа лично отношение.
Наричайки Владимир Путин убиец, Джо Байдън каза очевидното. От гледна точка на американския президент, доказателствата след разкритията около Алексей Навални са налице. Възмездието и по-твърд език са неизбежни. Оставянето на действията на Кремъл без наказание означава мълчаливо насърчение към нови подривни действия. Известно е, че Путин не уважава слабите лидери.
Основните конфликтни зони в момента са в сферата на информационното и киберпространството, където Русия вероятно ще почувства натиск. Материалните щети от санкциите върху икономиката и публичните финанси ще затегнат примката около Путин и ще блокират критично важния внос на технологии и специални стоки.
Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи. Подкрепете ни.
Основната цел на откровението на Байдън е разбира се американската публика. Американският президент се стреми да опакова твърдото си говорене с темата за национална сигурност, като се фокусира върху арогантната намеса на Путин в свещения граал на американската демокрация – нейния изборен процес. Белият дом вярва, че зад широка двупартийна платформа на заплаха срещу националната сигурност от брутален и посветен на разрушителните си цели враг руски президент, Байдън ще успее да обедини по-голяма част от американците, отслабвайки хватката на бившия президент Тръмп върху Републиканската партия.
Последиците за Европа, Източна Европа и Русия
Конфронтацията между САЩ и Русия на фона на ескалация на санкциите ще обтегне и отношенията между ЕС и Русия, като повиши геополитическата температура в контактната зона между Русия и Източна Европа. Всички проекти, които насърчават и консолидират влиянието на Путин в ЕС, ще бъдат засегнати не толкова на етапа на физическото им завършване, а по-късно при присъединянето и към мрежите и експлоатацията ми, в контекста на възможностите им да бъдат използвани като геополитически лост.
Вариантите за реакция не се свеждат само до повече или по-малко санкции срещу Северен поток и Турски поток -2, а включват обвръзки между монопола при ползването им от Газпром и натоварването на транзитната система на Украйна. Тази линия на двоен контрол предполага предоговаряне на условията с руския газов монопол и включване клаузи за принудително освобождаване на капацитети и ползването им от конкурентите на Газпром.
Асиметричният отговор на Русия
Въпреки че битката е основно във виртуалната област, отговорът на Русия може да има физически измерения и асиметричен характер.
Можеше ли Байдън да избере по-мек вариант на реакция? Едва ли.
Идеята фикс на Путин на всяка цена да подчини Запада доведе до безпрецедентен спад в стандарта на живота на руснаците през последните десет години. Въпреки това руския президент продължи да използва оскъдните ресурси на страната за подкопаването на институциите и фундаментални принципи на западната демокрация, опитвайки се да получи реванш за разпада на Съветския съюз.
Негативната сила и обцесията на Путин да създаде потенциал за унищожаване отвърте на враговете му на Запад, доведоха до настоящата необявена война, която причинява осезаеми щети, материални и финансови загуби. Беше въпрос на немного време преди САЩ да се усетят и да реагират.
Роналд Рейгън предложи рецептата за сдържане на Русия, в която всичко започва от контрола върху на цените на енергийните ресурси, които са гръбнак на силата на Путин. Не случайно само за ден след анонса на президента Байдън, цената на суровия нефт се срина с повече от 10 процента. Ако се пренебрегне този канон на противодействието срещу агресивен Кремъл, постъпленията от продажбите на енергийни ресурси ще продължат да се вливат в касата на Кремъл, финансирайки действията на неговата репресивна машина у дома и зад граница. Познаването и използването на уязвимостите на държавно-олигархичния режим на Путин е от първостепенно значение. Един трилион долара, които олигарсите държат в чужбина, стоят най-високо в списъка на уязвимите места на Кремъл.
Как ще реагира Путин?
Руският президент ще се опита да осигури гърба си и да консолидира вътрешната си база за подкрепа. Най-вероятната му цел при ответна реакция ще бъде опозицията и неговият критик Алексей Навални, когото Путин изпрати в затвора. Засилването на репресиите, произволни арести и принудителни действия срещу малкото оцелели острови на свободата на словото. Неосталинизмът на Путин ще излезе на преден план във вътрешната и външната му политика, включително милитаризацията на обществения и политическия живот.
Финансирането на подобна политика ще бъде за сметка на по-нататъшно съкращаване на социалните фондове и спад в жизнения стандарт. Поставянето на руската икономика и публичните финанси на военни начала може за известно време да осигури някакво облекчение, но в дългосрочен аспект ще опустоши страната. За разлика от Китай, икономиката и вътрешното потребление в Русия нямат мащаба, нужен за да гарантира самодостатъчност и независимост от износа и вноса, включително на потенциал за независим от външната конюнктура растеж. В страната липсва сравнима с Китай степен на консолидация на обществото, да не говорим за финансови буфери, необходими при продължителна и ескалираща информационна война.
Дигиталният суверенитет е боен вик за Путин, но му липсват ресурсите, за да контролира и блокира по щадящ начин достъпа на руснаците до глобалната мрежа. Кремъл, по всяка вероятност, ще се опита да блокира YouTube и Twitter в контекста на ограничаване на оперативната способност на опозицията да комуникира и организира съпротива, но протестиращите имат достоверни алтернативи.
Аншлусът с Беларус също е вариант поради симбиотичните отношения между „колегите“ диктатори. Но тази писта също не предлага лесни отговори и може да се окаже фатална и за двамата президенти, ако бързането към обединението отприщи съпротивителни сили и провокира нежелателни последствия извън техния контрол. Русия не е в състояние да плати сметката, необходима за издръжка на диктатурата на Лукашенко. Отстраняването му пък ще доведе до допълнителни усложнения. Анексирането на независима държава е различна игра от тази в Крим, и изисква много време, за да сработи пропагандата и за да се реализират множество правни действия, които да придадат легитимност на акта.
От двете страни на границата могат да избухнат масови протести, които да ескалират политическата цена. Масовото проникване на „малките зелени човечета“ и агенти на руските тайни служби ще трябва да предшества „доброволното“ обединение, да не говорим за смразяващия ефект на подобен акт върху възприятията спрямо Путин на другите ръководители на независими страни на постсъветското пространство.
Руският президент също може да се опита да „сгрее“ замразените конфликти в частите на Луганск и Донбас в Украйна или Южна Осетия в Грузия – региони, които Москва контролира, и да реши да ги анексира. Но нито един от сценариите за присъединяване на територии не е безрисков; те не могат да се самоиздържат, а финансинето им би било свръхтовар върху обремененния руски бюджет.
Предизвикателствата на Кремъл се крият не толкова в липсата на достатъчна география, а на достатъчна икономика – системните му провали да осигури конкурентен икономически модел и подходящ жизнен стандарт за хората, които населяват тези територии, осимислящо притежаването им.
Русия може да устои на нов кръг от санкции срещу липсата на решителност в Европа. Ако обаче Байдън успешно съчетае съдържателни санкции с допълнителни достоверни сценарии за тяхната ескалация, ограничавайки достъпа на Кремъл до световните финансови пазари и водещи технологии, несигурността в Русия може да срине рублата и осакати руската икономика.
Би било грешка, ако Западът се фокусира върху мерки, които карат обикновените руснаци да плащат сметката за войната на Путин срещу Америка. Руският цар несъмнено ще прибегне до нови и жестоки репресии, за да потисне вътрешната съпротива. САЩ и ЕС трудно биха могли да му попречат. Слабото място в режима му са огромните активи на олигарсите, около него, в страните от ЕС и НАТО. Замразяването им ще нанесе съкрушителен удар върху солидарността, изпращайки шокови вълни по цялата верига на контрол и субординация в руския елит.
Във всеки случай, затегнете коланите си; навлизаме в зона на висока турбулентност в западно-руските отношения. Времето на „балансьорите“ като премиера Борисов, който от една страна, очароваха партньорите от НАТО и ЕС с големи приказки и неясни обещания, докато работят за осезаеми лични и на Путин ползи, изтече.
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
Подкрепете и проекта Алтернативата на alternativata.bg
