Ще нападне ли Беларус Украйна?

Руско-украинска война. Участието на беларуската армия ще ускори краха на режима на Лукашенко

Игор Федик

Беларуският диктатор Александър Лукашенко е твърд съюзник на Русия на Путин от началото на руско-украинската война. От Беларус руската армия започна офанзива срещу Киев, а територията ѝ се използва активно от руснаците за нанасяне на ракетни и въздушни удари по Украйна. Въпреки това Лукашенко досега не е направил последната стъпка, която Путин отдавна изисква от него, а именно да воюва с армията си. По различни причини положението на Лукашенко става все по-трудно с всеки изминал ден и не е изключено Путин най-накрая да смаже беларуския диктатор. Участието на беларуската армия във войната срещу Украйна обаче, вместо да доведе до военни успехи, най-вероятно ще ускори рухването на сегашния беларуски режим.

Изцяло зависим от Русия

Въпреки постоянните опити на Лукашенко да покаже стабилността на своя режим и ефективността на беларуския икономически модел, истината е, че зад всичко това стои подкрепата на Москва. „Стабилността“ на Лукашенко се основава главно на щедрите руски кредити, руския пазар за беларуски продукти и евтиния руски петрол. Например един от основните източници на приходи в бюджета на Беларус са преференциалните доставки на петрол, който се превръща в петролни продукти в беларуските рафинерии и се продава с прилична добавена стойност. Русия е основният пазар за около 90% от беларуския износ на селскостопански продукти. Повечето беларуски предприятия са държавни, така че благосъстоянието на голяма част от местното население зависи от тяхната стабилна работа. Стабилността на държавните дружества се поддържа чрез изкуствена подкрепа от страна на държавата. Тъй като Лукашенко не разполага с достатъчно собствени ресурси, за да осигури такава подкрепа, той е принуден да се обърне към Русия за финансова помощ. Финансовата подкрепа е съвсем друга история. Тя осигурява например по-ниски цени на газа, енергийните ресурси, което прави производството по-конкурентоспособно дори в секторите, в които то е доста енергоемко.

Освен това именно Москва е най-големият кредитор на Минск. Например от външния дълг на страната в размер на 18,6 млрд. долара 8,3 млрд. долара са пряко покрити от руски заем. Освен това Кремъл дава на Лукашенко отсрочка на плащанията както по руските заеми, така и по държавния дълг на Беларус.

С други думи, цялата демонстративна стабилност на беларуската икономика зависи изцяло от подаянията на Москва, за които Лукашенко плаща само със суверенитета на собствената си държава. А след 24 февруари тази зависимост само се увеличи, както и зависимостта от състоянието на самата руска икономика, която преживява най-тежките си времена.

Що се отнася до самия беларуски диктатор, до президентските избори през 2020 г. той някак си успяваше да играе ролята на силен и независим лидер и да демонстрира своята независимост от Кремъл. През 2020 г. обаче всичко се променя за него. Вместо да предаде властта на победителката Светлана Цихановска, той решава да фалшифицира резултатите от изборите и да узурпира властта, предизвиквайки масови протести на беларуското население, на което вече му е писнало от неговата „стабилност“ и се надява най-накрая да се отърве от дългогодишния си диктатор. На помощ на Лукашенко се притече единственият му съюзник Путин, който, от една страна, го спаси от яростта на улицата, а от друга, стана фактически господар на съдбата му. Сега Лукашенко напълно обезпечава и обслужва интересите на Путин, а самата Беларус де факто се е превърнала във военен и политически придатък на Русия. Единственото нещо, което господарят му досега не е успял да постигне от своя подчинен, е участието на беларуската армия във войната срещу Украйна на страната на Русия.

Заплаха от Беларус

С влошаването на ситуацията на фронта за Русия Кремъл отново започна да обмисля втора сухопътна офанзива срещу Украйна от територията на Беларус. Според оценките на Кремъл това ще създаде допълнителна заплаха за Киев, ще затрудни логистични линии между Украйна и западните ѝ съюзници и ще възпре украинските сили, разположени там, да се придвижат по-близо до фронта, за да подсилят действащите там части и подразделения.

Разговорите за възможността за нови офанзиви от беларуска територия се водят от началото на лятото. А през есента, когато руснаците отново започнаха да пренасочват войските си към Беларус, опасенията за повторна офанзива срещу Киев или опити за нападение над Волин и Полесието само се засилиха.

Украински военни експерти смятат, че руснаците се нуждаят от поне 40 батальонни и тактически групи (БТГ), т.е. поне 32-40 хил. военнослужещи, за да извършат ново пълномащабно нахлуване от Беларус. Тези малко над 10 хил. руски военни, които се намират в Беларус, са около 11 БТГ, и то предимно без оборудване. С други думи, в момента в Беларус няма ударни сили, които биха могли да извършат повторна офанзива срещу Украйна. Въпреки това, ако броят на руските войски в Беларус започне да се увеличава значително в близко бъдеще, това ще бъде показател, че руснаците наистина подготвят настъпателни действия. Ако това не се случи и броят на руснаците остане същият като днес, тогава цялата руска дейност там ще бъде просто опит да се отвлече вниманието на украинската армия.

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940




Наред с разговорите за евентуално повторно руско настъпление от Беларус, актуален стана и въпросът за възможното участие на беларуската армия в него. За да разберем колко важна роля може да изиграе тя при евентуална руска офанзива, си струва да разгледаме каква е сегашната беларуска армия.

Въоръжените сили на Беларус се комплектуват на смесен принцип, т.е. с военнослужещи на договор и наборни войници. При това договорно наетите военнослужещи далеч не са мнозинство. Така например в сухопътните войски те са 24%, в специалните сили – 20%, а в Силите за специални операции – само 12%. Понастоящем частите и формированията на беларуската армия не разполагат с достатъчно личен състав. Но дори напълно окомплектованата беларуска армия може да изпрати на активна служба не повече от 20-25 хил. души. Основното въоръжение на беларуската армия е от съветски произход, а беларуските военни в по-голямата си част нямат боен опит.

Според някои оценки доскоро в случай на мобилизация (която, между другото, продължава под прикритието на тренировъчни лагери) Беларус можеше да разположи още 8 танкови и 14 механизирани батальона въз основа на наличните запаси. Интересното в случая обаче е, че всички тези войски ще се нуждаят от нещо, с което да воюват, а беларуските военни складове в момента активно се „прочистват“ от руснаците, които изпитват силен глад за боеприпаси на фронта.

Освен това е повече от сигурно, че беларуските военни следят отблизо как „втората световна армия“ успешно се разпорежда в Украйна. Следователно има голямо съмнение, че всички те ще участват с голямо усърдие в евентуална повторна руска атака срещу Украйна от Беларус, ако Путин отстрани Лукашенко. Според украинския генерален щаб само до 13 000 души от действащите и бившите военни части на беларуските сили за специални операции и ОМОН са готови да участват във войната срещу Украйна. Освен това основната им мотивация не е „защита на Беларус от агресивен съсед“, както постоянно твърди беларуската пропаганда, а банално материално възнаграждение. Въпреки това е малко вероятно ниската им мотивация, морал и ниво на бойна готовност да допринесат за ефективността на опитите им да окупират част от украинската територия.

Ако руснаците и беларусите решат да атакуват от територията на Беларус, те ще бъдат посрещнати по съвсем различен начин от февруари. В момента се укрепва участък от украинската територия по границата с Беларус. Там има части и подразделения както на украинската армия, така и на териториалната отбрана. В случай на агресия, към тях ще се присъединят доброволчески формирования на териториалните общности. Всички гореспоменати сили са в готовност. Има постоянна бойна готовност, провеждат се различни учения и се укрепват укрепленията и границите. Освен това трябва да се разбере, че преобладаващата част от граничните райони с Беларус са покрити с гъсти гори, непроходими блата и реки, което ще създаде допълнителни препятствия за руснаците и беларусите.

Защо досега беларуската армия не се е включила във войната?

Като се има предвид всичко това, Лукашенко е наясно, че ако беларуската армия нахлуе в Украйна заедно с руснаците, има всички шансове да остане там. Вследствие на това той наскоро отново заяви, че не вижда необходимост от присъствието на беларуски войски в Украйна, които да помагат на руските войници, и че участието им във войната срещу Украйна само ще влоши ситуацията. „Това е пълна глупост. Ако директно с въоръжени сили, с жива сила, се включим в този конфликт, няма да допринесем за него, а напротив – ще го влошим. Това не е ролята на Беларус в този конфликт“, каза Лукашенко.

Тук, като цяло, може да се съгласим с него, защото наистина слабата и немотивирана беларуска армия не е сила, която може радикално да промени ситуацията във войната в полза на руските войски. В същото време си струва да се отбележи, че когато Лукашенко казва, че влизането на неговите военни във война „ще влоши нещата“, той има предвид преди всичко последиците за неговия режим. А вероятно и за собствения си живот. В края на краищата смъртта на хиляди беларуски военни в Украйна може значително да ускори края и на двете страни. Друга част от беларуската армия, вместо да загине в Украйна, може да се обърне и да отиде в Минск, за да изгони диктатора, който ги е въвлякъл във войната. Нещо повече, повече от сигурно е, че протестите в Беларус ще избухнат отново, но вече с много по-голям мащаб и по-непредсказуеми последици, както за режима, така и за самата страна, отколкото през 2020 г. Ето защо Лукашенко се опитва всячески да избегне изпращането на свои военни във войната в Украйна.

Освен това в момента в Беларус протичат процеси, които допълнително намаляват капацитета на беларуската армия. Една от тях е вече споменатият износ на боеприпаси от беларуските арсенали за руските части. По-специално, през последните два месеца Русия активно „изтегля“ 122- и 152-милиметрови боеприпаси от Беларус. Не е изключено Лукашенко умишлено да отслабва капацитета на армията си, като щедро снабдява руснаците с боеприпаси. В края на краищата, когато Путин отново повдигне пред него въпроса за присъединяване към войната, Лукашенко ще вдигне ръце и ще каже: „Дадохме ви всичко. С какво ще се борим?

Падането на последния мост със Запада.

Въпреки това можем да сме сигурни, че Путин ще продължи да търси подходи за решаване на „въпроса Лукашенко“, за да въвлече беларуските военни във войната. А неотдавнашната внезапна смърт на Владимир Макей, ръководител на беларуското външно министерство, само играе в негова полза. Макей беше може би единственият от целия беларуски режим, който поддържаше контакти със Запада и беше избран оттам. Тоест всъщност той беше своеобразен мост между Запада и Лукашенко, чрез който последният предаваше посланията си там. Не е изключено да става дума и за войната и участието на Беларус в нея. След смъртта на Макей Лукашенко не разполага с друг човек от това ниво.

Сега около смъртта на Макей се говори много за това дали тя е била естествена, или по някакъв начин му е било „помогнато“ да напусне този свят. Всъщност обаче е важно не толкова какво е причинило смъртта на главния беларуски дипломат, а какви са последиците от нея за Лукашенко и неговия режим. А сред основните е, че сега и без това тясното поле за външнополитически маневри на Лукашенко се е свило още повече. Кремъл е наясно с това и ще се възползва максимално от него, за да смаже беларуския диктатор и да го принуди да влезе във войната с неговата армия.

Като цяло може да се каже, че Лукашенко сега е в много трудно положение. Той и режимът му са напълно зависими от Москва, протестите бяха потушени, но протестните настроения в беларуското общество са все още живи и могат да избухнат във всеки един момент, последният мост със Запада се срина, натискът на Кремъл върху него нараства и възможността да се справи както преди е все по-малка. При тези условия не е изключено Путин окончателно да го смаже и той да заповяда на военните си да започнат война. Въпреки това, както в случая с мащабното нахлуване на руски войски в Украйна, което беше началото на края на режима на Путин, участието на беларуската армия във войната срещу Украйна може значително да ускори краха на режима на Лукашенко.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *