Битката за Ай Джи Би, пета част

Продължавам със сагата на интерконектора и по-точно с опита той да бъде използван като оправдание за невземането на цялото количество азерски природен газ.
Разчепкването на темата „Защо и кой носи отговорността за невземането на азерския газ във възможните обеми“ има пряко отношение и към причините за забавянето на интерконектора чрез отказ от съдействие, бездействие и открита съпротива.
Общият контекст се дава от интересите и възможностите на свързаните с договора с Газпром сили – политици, мениджъри, олигарси, сред които се откроява ключовата роля на Булгаргаз и на неговия назначен от Борисов в съгласие с Пеевски дългогодишен шеф Николай Павлов, който беше скандално уволнен.
Когато се сключи първоначалният договор за доставка на азерски газ през 2013 г., за привържениците на монопола на Газпром тази новина мина в графата “я стане, я не”. За нас този договор бе слаба компенсация за отказа на консорциума Шах Дениз 2 от проекта Набуко, който вместо към Италия, трябваше да отведе милиардите кубически метра газ към Източна и Централна Европа. От всички 10 млрд. к. м. азерски газ, които в първия етап трябваше да бъдат пренесени по ТАП, само 1 млрд. тръгна на север към България.
Но и този милиард предизвика трусове, тъй като означаваше 1/3 от потреблението и пробив в монопола на Газпром. По-голямата беда за лобито на Газпром бе, че при сключването на Договора през 2013 г. беше възприета формула на цената, която е не само нефтеноиндексирана, но и с отстъпка спрямо цената на Газпром. Тоест азерският газ беше гарантирано по-евтин от този на Газпром. Още на този етап отказът от вземането му бе равносилен на престъпление.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Междувременно през февруари, 2020 г., формулата на цената на договора на Булгаргаз с Газпром бе променена от ГЕРБ и назначеното от него ръководство и включи в себе си ценови репер европейските борси. Това не само вдигна цените на природния газ у нас, но направи разликата с азерския газ огромна – до десет пъти!
Но кое е от национален интерес и кое – логично не решаваме ние с вас, а тези, които ни управляват. Бойко Борисов определя какъв газ да потребявате, не пазарът. Разбира се не сам, а в тандем с Ахмед Доган и неговото алтер его Делян Пеевски.
С пуска на Транс-Адриатическия газопровод, който се свърза са ТАНАП, азерският газ потече към Италия и стана възможно да потече и към България. Което постави на дневен ред и въпроса за интерконектора с Гърция, за алтернативни маршрути и изобщо какво да се прави с азерския газ. Официално правителството на Борисов продължаваше да повтаря с комсомолски плам, че то е за диверсификацията на маршрути и източници, докато циментираше монопола на Газпром чрез изграждането на Турски поток. Причината бе повече от ясна – потоците от руски газ вървяха с огромни комисионни, в този смисъл навлизането на 1 млрд. к. м. азерски газ намаляваше пропорционално на потреблението и размера на тези корупционните потоци към силните на деня – от президент до мениджър на голяма компания. И ако от замяната на руския газ с азерски определени политици с власт започнат да губят милиони и сметките им чужбина започват да изтъняват, то е логично националният интерес да отстъпи пред техния личен или групов.
И сега започваме с дела и документи. Основният изпълнител на схемата за отказ от азерския газ през цялото време бе видния член на хасковския дрийм тийм и дългогодишен шеф на Булгаргаз – Николай Павлов. Ще започнем от едно писмо, което той пише в средата на октомври, 2020 г. във връзка с пуска на ТАП до министър Петкова, с копие до Съвета на директорите на БЕХ и до вицепремиера Томислав Дончев /той е връзката с Борисов/, в което за пръв път се опитва да ги подготви за предстоящата причина или куп от причини, за да не вземе азерския газ в пълен обем.

Както винаги става в такива случаи, писмото е предварително съгласувано с кабинета на Борисов и целта на вдигане топката за разглеждане на ниво министерство и МС е да освободи Николай Павлов от отговорност за това, което му предстои да предприеме като поредица от действия, като неговата лична или корпоративна отговорност бъде размита в колективната „безотговорност“ на решение на МС. Всичко, което излиза от Булгаргаз до МС по темата винаги носи гриф “търговска тайна”, за да бъде сигурно, че информацията няма да види бял свят.
В това писмо /преразказано ми е в детайли/ Павлов иска „политическо ниво“ на преговорите – разбирай МС да се намеси, докато той го води за носа, в преговорите с азерската страна, за да се намери политическа причина за невземането на азерския газ.

Ще посоча главните опорни пунктове в това писмо.
Тревога, че Булгаргаз има задължения да изкупи азерския газ, което ако стори в пълен обем, ще се добавят към количествата руски газ и това ще стигне 3,32 милиарда кубически метра газ – количество, което щяло да постави „непреодолими“ проблеми пред ръководството на Булгаргаз. Когато чух за тези терзания на шефа на Булгаргаз, не можех да повярвам на ушите си. Имаш от най-евтиния газ в Европа /със сигурност по-евтин от Газпром по договор/ и се отказваш 1) да го сложиш в микса си и 2) ако не можем да му намериш вътрешен купувач, да го препродадеш с печалба в региона и така да си освободиш важен финансов ресурс!
Това което ми известно е, че още тогава Николай Павлов потвърждава пред министър Петкова, вицепремиера Дончев /Борисов/ и Съвета на директорите на БЕХ, за да не остане съмнение, че природният газ от Азербайджан е най-евтин от всички алтернативи пред него. Нещо повече, към онзи момент, именно благодарение на наследения и непроменян договор с Азерската компания за доставка на природен газ, става така, че цената за България е по-добра от цената за Гърция и Италия и равна на цената на Турция.