Алтернативи & Анализи: ПРАВО И ИКОНОМИКА: ОБЩЕСТВО И КОРОНАВИРУС

Преди точно 50 години бе публикувана „The Costs of Aсcidents” или „За разходите от произшествията“ на Гуидо Калабрези, един от най-влиятелните правни теоретици на нашето време.   Днес подходите на течението „Право и Икономика“ до голяма степен са се превърнали в призмата, през която вразвитите общества се оценяват и прецизират не само отколешни правни норми, но и съвременнотозаконотворчество и формиране на политики. 

Последствията от всеки политически акт, който въвежда нови ограничения и отговорности, практически се изразяват в преразпределение на ограничените средства и възможности на обществото и насочването им към определени обществено приемливи цели.   В този смисъл най-често обществата са изправени пред  „Трагични избори“ /следваща книга на Калабрези от 1978 г./, „те трябва да разпределятблагата по начин, който запазва моралните основи на социалното взаимодействие.“

Христоматийният пример за това е начинът, по който се определя позволената скорост за движение на автомобилите.  Ако животът беше абсолютната ценност, която ние като общество сме избрали да пазим, автомобилите би трябвало да излизат от завода с максимална скорост от 20 км/ч, защото това осигурява сигурността на живота на блъсканите пешеходци и на водачите при челен удар.  При 30 км/ч това вече не може да бъде постигнато.   Ясно е, че обществата, независимо дали го артикулират или не, решават да максимизират ползите за всички нас като избират по-висока скорост със съзнанието, че някои хора ще загинат.

Като студент преди 30-ина години в имах удоволствието да участвам в лекциите на декан Калабрези в правния факултет на Йейл.  Именно „участвам“, защото целта на заниманията ни в аудиториите бе да се  стимулира дебата и търсенето на приемливи и оптимални решения, а не да се дават рецепти и истини от последна инстанция.   Разбира се, ролята на Гуидо се измени след като бе назначен от неговия студент Бил Клинтън за съдия – позицията му предполагаше решаване на спорове.  Мисловнотому лидерствообаче едва ли може да бъде по-ясно подчертано от самия състав на Върховния съд на САЩ – 4 от 9 съдии са негови студенти от Йейл.  Нещо повече – те са с различни политически възгледи – назначени са от Буш, Клинтън, Обама и Тръмп.  В този смисъл „Право и Икономика“ дава не отговори, а дисциплина при оценката на всяка политика като съзнателен избор на обществото да възложи разходите за минимизирането на общите вреди от определено полезна дейност върху конкретни свои членове.

В последното предизвикателство, пред което всички ние сме изправени, ми ЛИПСВА точно това-ЕФЕКТИВЕН ОБЩЕСТВЕН ДЕБАТ- за мерките за справянето с последствията от епидемията.   Плодотворният дебат предполага да се формулират приоритети и система за оценка на различните алтернативни подходи.   Той не предполага застъпването на диаметрално противоположни постулати и отказ от дискусия.   Отсъствието на ефективен обществен дебат е изключително опасна за демократичните общества.

Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи.
Подкрепете ни.

Ако приложим подхода на „Правои Икономика“ към  извънредното положение, най-вероятно бихме заключили, че сме избрали да се возим в общия ни автобус с 10 км/ч и много малко от нас ще загинат по време на пътуването.  То обаче ще продължи много дълго и ще огладнеем /или по-лошо/, ще се изнервим от близостта си, някои от нас няма да могат да издържат /тъй като спирките и услугите по пътя са ограничени/,  ще напълнеят или ще отслабнат прекомерно, а когато пристигнем, може да се окаже, че пътуването ни е довело до място, на което много малко от нас са искали /или вече не искат/ да отидат.   Нещо повече – дори мястотода си струва, може да сме загубили способностите и ресурсите да му се насладим или да го възстановим или претворим според нашите желания.„Пътят до Итака“ в общия автобус няма да възнагради лишенията стова да развием качества, които да ни помогнат за в бъдеще.  Единствената широко артикулирана надежда е, че пътешествието ще бъде освен безопасно и кратко.  Никой не ни казва как ще се случи чудото.   А дано, ама надали…

Рационалният подход най-вероятно би билнякакъв обществен договор за целта и как да  стигнем по-бързо до нея.  Ако тръгнем на път в индианска нишка обаче, всички ще се движат със скоростта на най-бавния.Държавата трябва да съдейства на ефективността в постигането на целите и да защитава по-слабите, за да бъде обществено приемливо някои да ни дърпат напред.  Колеги предприемачи го нарекоха „България на две скорости.“  Има и други идеи.  Всички социални проекти обаче предполагат разпределение на риска по разумен за обществото начин: тези, които са най-добре приспособени да го носят или го предпочитат предсъобразяването с ограниченията, да им бъде позволено да го направят.  Рисковете /и шансовете за оцеляване/ на останалите могат да бъдат по-ефективно оптимизирани, когато ресурсът на обществото е по-ефективно разпределен.  

Или както придобилият напоследък популярност доц. Мангъров го формулира „Аз не казвам, че няма да умрат хора, а, че с предлаганите от мен мерки, ще умрат по-малко хора.“   От Щаба ни казват, че те по икономически и политически въпроси не отговаряли.   А същественият дебат е именно този.  И той е интердисциплинарен.

Древногръцките трагедии най-често завършват със своеобразен хепи енд – някой бог разрешава терзанията на героите/Deus ex Machina/.   Всички зрители са наясно, че това е част от художествената измислица.

Българският принос към жанра е, че нашите терзания и проблеми също се решават нависоко и до голяма степен зад сцената.  Актьорите ни казват, че все сме в драматична ситуация, но можехме да бъдем и много по-зле и е добре да се съобразяваме с налаганите извънредни правила.  Няма как всички да разбираме смисъла от тях.  Планът за действие се разработва и прилага именно в наша полза и е по-добре да си седим по местата и да чакаме чудото в края на драмата.

Липсва обществен диалог и интелектуална рамка за него.  Моята хипотеза е, че простите идеи за баланс на възможно и невъзможно, за „бюджет“ на рисковете, на действия и последствия, които са възприети от развитите общества прилагащи подходите на „Право и Икономика“ биха ангажирали обществената енергия в решения, потенциално оптимални за всички нас като група.

Веселин Данев

Авторът е завършил право в Йейл, стопанско управление в Станфорд 

Член на адвокатурата на Ню Йорк, бил е редактор на Yale Journal of Regulation

Ръководи една от най-големите хотелски компании в България

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940