IES ENERGY BRIEF: ВПГ, готов за битка за европейския пазар

AndreasWalstad, April 2020, petroleum-economist.com

ВПГ през 2019 г.  представлява повече от една четвърт от вноса на газ  в Европа. Но ВПГ не може да разчита на търсенето в региона

Вносът на втечнен природен газ в Европа се е увеличил със 75 % на годишна база, до общ обем от повече от 108 млрд. м³ или 22 % от потреблението на газ на континента, според последния тримесечен доклад на Европейската комисия за газовите пазари.

Катар запази традиционния си слот като най-големият доставчик на втечнен природен газ за Европа по държави, но сравнително новите участници Русия и САЩ се заеха второ и трето място (вижте фигура 1).

Фигура 1: Катар запазва преднина в Европа за ВПГ

По подобен начин Испания и Франция остават, както обикновено, с висок внос сред ЕС-28, но Обединеното кралство – което

получава почти всичко като спот доставки, а не по договор и може в много свита година на доставки да получи само чист минимум товари, необходими за поддържане на съоръженията му в работен режим – скочиха на трето място (виж фигура 2).

Фигура 2: Великобритания се присъединява към голямата лига за внос на втечнен природен газ в Европа

През 2019 г. потреблението на газ в ЕС-28 се увеличава с 2 т./ година и достига 482 млрд. м³. Но тази година изглежда много различно. Търсенето може да бъде ограничено рязко в условията на рецесия. И ориентировъчните цени на виртуалния хъб за търговия TTF са рекордно ниски, като по този начин намаляват маржовете за износителите на втечнен природен газ, превозващи товари за Европа.

В конкурентния му център на търсенето в Азия търсенето и цените също са под натиск, азиатската ценова премия над Европа е само около увеличените логистични разходи за доставка на газ там. Освен това, Европа разполага с около 100 млрд. m³ капацитет за съхранение, което позволява по-голяма гъвкавост за приемане на обеми, в сравнение с азиатските страни с по-ограничено съхранение.

„Европа има нещо, което азиатските пазари нямат – съоръжения за съхранение и достъп до хъбове за течни горива. В Европа има огромно пространство за съхранение в сравнение с Япония и Южна Корея; това е аспект, който често се пренебрегва“, каза пред PetroleumEconomist Грег Молнар, анализатор за природния газ в базираната в Париж  Международната агенция по енергетика (IEA).

От друга страна, европейските места за съхранение може да бъдат запълнени до август или септември. Съоръженията за съхранение на континента вече са пълни около 60 процента в невиждано ранен момент на летния инжекционен цикъл – въпреки че тази цифра изключва капацитета на Украйна с 31 милиарда m³, който може да предложи допълнителен потенциал за инжектиране през това лято.

Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи.
Подкрепете ни.

Вътрешен упадък

Дори с потенциално притеснение за търсенето и съхранението, отпадането на местния добив  в Европа продължава да бъде благодат за вносителите на газ. Добивът от гигантското сухоземно находище Гронинген в Нидерландия се очаква почти напълно да бъде прекратен до 2022 г., след като серия от земетресения повреди имущество, разположено около полето.

Въпреки мини ренесанса на Северно море между шоковите цени през 2014 г. и 2020 г., добивът на Обединеното кралство от застаряващите полета продължава да спада. Всеки растеж на норвежките обеми се очаква да стигне плато към 2023-24. И най-голямата компания-добиваща петрол, Equinor, се очаква да продължи да следва дългогодишната си стратегия „стойност преди обема“, която наблюдава добива от гигантското поле Troll редовно падайки под разрешените ограничения на добива, тъй като глобалният газов пазар се насочи стремително към свръхпредлагане от преди повече от година.

Съществуват, обаче, лимити за потенциала нагоре от намаляващия местен добив. Зависимостта на вноса в Европа вече е над 80 процента потребление. Следователно, растежът на търсенето или липсата му, също ще бъде от ключово значение за перспективите на ВПГ.

Въпроси за търсенето

Търсенето на газ за промишлени и търговски цели (I&C) вече беше и ще продължи да бъде силно повлияно от Covid-19, а всяко възстановяване и бъдещ растеж на търсенето ще зависят от скоростта на икономическото възстановяване. Докато европейските политици гледат до голяма степен на газа като основно гориво в партньорство с бума на

възобновяемите енергийни източници и прехода към по-екологична икономика – въпреки че в Брюксел има малко, но силни гласове и вероятно нарастващо лоби за борба с газа – това ще има само средно – дългосрочно въздействие върху търсенето.

В краткосрочен план, растът на търсенето на газ в Европа през 2019 г. се ръководи от смяната на горивата в производството на електроенергия, поради сравнително високите цени на квотите за въглерод в ЕС и по-ниските цени на газ в сравнение с въглищата. Но колкото повече въглища се изтласкват от европейската енергийна смес, толкова по-ограничен е обхватът на по-нататъшно превключване на горивата.

Спадът на търсенето на въглища също помага за намаляване на цените както за това гориво в световен мащаб, така и за европейския CO2, поради по-ниските емисии. Covid-19 също ще депресира и двата пазара, което означава все по-ниски цени на необходимия газ, за да се покрие капацитетаот въглища, който предстои да бъде превключен.

ВПГ срещу газа по тръба

Следователно надеждите на доставчиците на втечнен природен газ, че Европа може да поеме още повече от този газ през 2020 г., могат да зависят от спечелването на битката с тръбопроводния газ от ВПГ. Русия – която през 2019 г. заема  почти 50% от европейския внос на газ, включително и втечнен природен газ и по газопровод –  е интересен случай за проучване.

Обемът на вноса на руски таз по тръбопроводи може да намалее през първото тримесечие на 2020 г. И не е ясно до каква степен контролираният от държавата Газпром, се ангажира да използва за напред своя тръбопровод „Ямал-Европа“ с  капацитет 32,9 млрд. m³ / годишно, предвид, че транзитният договор за полската част на газопровода изтича тази пролет.

По-ниските цени на петрола заплашват да доведат до проблеми за ВПГ. „Петролно индексираните договори могат да станат по-конкурентни по отношение на разходите, след като по-ниските цени на петрола се филтрират чрез формулата. Това обаче ще повлияе повече на азиатските пазари, тъй като в Европа не е останало много от тази петролна индексация“, казва Молнар.

Но по-ниските цени на петрола правят също по-евтино за Газпром да изнася по газопровод. Това е така, защото цената на петрола е един от компонентите, използвани при изчисляване на експортните мита и производствените данъци на Газпром – заедно с валутния курс на RUB / USD и продажните цени на газ в Европа.

„Като цяло това дава на Газпром по-удобно положение при ниски цени. Важното е, че краткосрочните пределни разходи на Газпром изглежда са по-ниски от тези на ВПГ в САЩ“, казва Олег Вукманович, анализатор на газ и втечнен природен газ в консултантската компания Poten&Partners, въпреки че предпазливостта на променливостта на

HenryHub може бързо да преодолее недостатъците на американския ВПГ.

Вносът на втечнен природен газ не може да очаква да намери европейско търсене по дефолт. В сегашната среда самото му позициониране може да бъде постижение.

*https://www.petroleum-economist.com/articles/midstream-downstream/lng/2020/lng-poised-for-european-market-share-battle

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940