Алтернативи & Анализи: Записки по българската промяна – 2020 като 1990

Първа Част

Гледам тази снимка от протестите, гледам сутринта анализатори, които уж трябваше да бъдат от „демократите“, но хортуват коленопреклонно, че няма „алтернатива“ на сегашното управление. Как стана така, че тези протестъри от снимката станаха статукво, и се прегърнаха с Пеевски?

Известен със своите „трансформации“ социолог „от ляво“ засрамва Раймонда Диен с медийни плонжове, като твърди скандалният запис с премиерския хамалски език бил фалшив. Няма експертиза, няма проверки, от Москва му го казали. Същият не само редовно громи НАТО, но и е шеф на „социоложки“ интернационал, който върши „коминтерновска“ работа.

Да се чудиш на кое точно няма алтернатива – на лъжата, на корупцията, на простащината, на безпринципността?

След това виждаш снимката на текущ лидер на „дясното“ СДС, който казва – няма проблем с далаверата с ПИБ. Нищо че от името на данъкоплатците там подаряват едни 200 милиона лева на частна банка. И ти става кристално ясно защо у нас не успя демокрацията? Защо е толкова системно и често предавана от призваните и клелите се да а бранят, да я пренасят във времето и да възпитават поколение след поколение?

Малките предателства

Не мислете, че тези люде нямат мотиви, включително дежурните антикомунистически. През годините многократно съм се убеждавал , че случващото се не е непременно плод на злонамереност, а на поредица от малки компромиси и дерайлирали добри намерения на нерядко достойни хора.

Борисов успя да привлече значителна част от електорат на „разбитите“ авари, основно свързан с държавния апарат. В този смисъл няма как да не се признае наличието на логика, поне на теория, в поддържането на „топли“ връзките между всички „бивши“ от СДС и ГЕРБ, като противотежест не само на „комунистите“, но и ДПС и Пеевски.  

Подобен рефрен се използва и от патриотите, за да оправдаят оставането си на власт. Защото било важно да не се отворят вратите на ДПС към властта!? На същия този Пеевски, който има повече реална власт и от Борисов и от Каракачанов взети заедно .

Демокрацията на привидностите

В нашата демокрация всичко е привидно, изглежда едно, а се оказва друго. Идеите никога не са имали значение, нито идеологиите, нито националните интереси. За това местния консерватор е малко либерал, а либералът често консервативен. Десните са леви – строят държавен капитализъм, левите са десни – въвеждат плосък данък.

Най-отпред винаги е стоял келепира, кариерата, депутатското място – в левове и в евро, и достъпът до публичния кеш.

Как да забележиш корупцията, ако си се разположил удобно в нея?

Житейски звучи оправдано – материален свят, разходи.

Как мислите, докато разнищваме историята с палатите на държавните милионери Севда от Министерски съвет и Делян от Булгартрансгаз, каква част от електората ще предпочете да ги заклейми и каква част ще им завиди, че не са на тяхното място?

Отговорът на този въпрос ще ви предскаже какви ще бъдат резултатите от изборите утре.

Общият ни проблем е, че когато мнозинството управляващи решават личното си уравнение, а са обърнали гръб на „народната работа“, общият ни дом се разрушава. Докато ролевият модел на младите е егоизма на Пеевски и Борисов, няма да има общество, а съжителство, не граждани, а поданици, и понятия като народ и нация ще бъдат условни.  

Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи.
Подкрепете ни.

Като не могат да променят факта на 111-то място в класацията по свобода на медиите, се опитват да създадат паралелен свят, в който „свободата“ на Борисов да присъства от сутрин до вечер в медиите, да води перманентна предизборна кампания, трябва да се тълкува като свободни медии за всички. Така тихо и полека подменяме понятията – свобода, истина, независимост, равен достъп. Тази паралелна виртуална реалност не я създават Нинова или Радев от екрана, а „демократката“ Жотева, анти-ДПС героят Рашидов и левия Кънчо Стойчев.

Така е и с корупцията – Транспарънси Интернашънъл вече не били меродавни със своя индекс на корупция, който ни закотви  на последно място в ЕС. Трябвало да гледаме Евробарометър, според който сме били около средните равнища за ЕС. И това не го казва медийната котерия на властта, а качествени хора. Имиджът на България като корумпирана страна им пречи да реализират своите житейски и професионални цели и препятстват реката от евросубсидии към зелената икономика. Но вместо да атакуват корупцията и носителите я по върховете на властта, са се заели да подобрят имиджа. За това вече няма да казвате, че новите еврофондовене ще се „усвояват“, а ще се инвестират. Малко лъсната фасади и всичко е наред.

Когато трябва да избират между ценностите и трудните битки, от една страна и компромиса и изгода, почти винаги се избира второто. Ще видите как ще се роди новия съюз на заинтересованите от привличането на тези 15 милиарда евро от Фонд за възстановяване на икономиката, в който ще влязат и десни и леви, заедно с Борисов и Пеевски.

Без смяна на модела на властта, както и предишните зелени субсидии, които отидоха при олигарсите, така и новите, ще потънат в общата корупционен кюп, ще унищожат конкуренцията на пазара, ще усилят автокрацията и произведат ново разслоение и нови автократи.

Всички правят партии

Не винете Божков, че е поредният който прави партия. Защо да не го прави? По-лош вариант ли е от Борисов или от Пеевски? Оставете 18-те обвинения, те могат да бъдат и сто, и хиляда. Колко според вас обвинения могат да се повдигнат срещу Пеевски например, или срещу Борисов, ако се смени властта?

На този етап, обвиненията са работна версия на прокуратурата, не са обществена оценка.

Няма съд, няма присъда, значи до тогава Божков е невинен, ползва се от същия обществен статут като Пеевски и Борисов. Да е ясно, високият пост – нито премиерски, нито прокурорски, не гарантира „морална висота“ или предимство в дебат.  

Цялата претенция на властта приключва с въпроса –

Къде е ритонът?

Кой всъщност е истинския грешник – този с властта, получена от народа и който злоупотребявайки с нея трупа лично богатство? Вие кого сте избирали – Божков или Борисов?

За да действат всички по веригата, като добре смазана машина, значи всеки един от тях – Севда, Менда, Цвета, Влади, Вежди, Георги, Тома и т.н. – има личен интерес корупцията да продължи.

Единствената възможност за промяна са изборите.

Всичко друго е фетиш. За това се правят и новите проекти, с идеята, че промяната изисква нови играчи и нови партии. Цветанов, Слави, Мая, Божков и поне още половин дузина играчи се опитват да трасират своята писта. Част от десните ги възприемат като резервни гуми на модела. Съмненията не са без основание, особено на фона на историята на ГЕРБ от създаването и до наши дни. Най-голямото препятствие обаче е раздробеността и разпокъсаността на алтернативите на властта.

В джунглата на българската политика, когато здравословния скепсис българина започне да отстъпва на страха и келепира, лошите варианти се самослучват.

Българските политици не се реализират в стерилна среда и идейно чисти формати. Тридесет години се стремяхме към чиста политика, правена от съвършени, неопетнени личности, които или не стигнаха до властта или за краткото време на своето пребиваване доказаха качествата си, но сред тях не беше умението да се задържат на власт. Тръгнаха си обидени на електорат, който постави начело на държавата, сегашните циничните популисти, новите „прости“ политици, които обаче знаят как да договарят порции и да държат власт.

Смяната на модела вече е неимоверно трудно задача. Мнозина се надяват, че тя ще дойде от партия с нови хора, с идейно чисти членове, със съвършени платформи или позиции. А обективният поглед сочи, че това може да стане само от обединени от неволята несъвършени политици, партии и просто активни граждани, изповядващи различни, дори противоположни възгледи. Поотделно, без да има някаква елементарна мрежа за взаимодействие, всички алтернативи на сегашната власт са слаби и неконкурентни – и новите и старите.

Но на този етап е трудно си представите примерно лидерите на извънпарламентарната дясна опозиция да поемат инициатива и да станат консолидатори на прагматичен проект за Промяна на статуквото.

Тук започва истинския анализ.

Трудно може да се намери по-голям майстор на „реал политика“ от Борисов. Той управлява именно защото няма задръжки да се прави на прост, да говори като простак, да бъде циничен, да псува, да прави всякакви схеми с всякакви хора, и последното, за което му пука, е как точно ще го възприемат. В неговата животинска ферма има само „тулупи“ и „мисирки“, защо да ги уважава?

Именно тази негова сила е и негова слабост, защото разви наркотична зависимост от пребиването си на власт. Заради тази власт, той действително загърби обикновените човешки радости и семейни ценности. И колкото да си внушава, че няма проблем един ден да не е премиер, тази мисъл го изважда от равновесие. Както при планината, изкачването е по-лесната част от слизането. Той пропусна удобния момент и развръзката няма как да не го плаши.

Мисли си, че едни ще купи, други ще „размаже“, на трети ще им демонстрира коронния номер „аз съм малко прост“ и така до безкрай.

Не случайно твърдят че е политически Худини или тефлонов политик, защото се измъква от всякакви ситуации. Но дали е така и най-вече каква е цената за него и за обществото? Ласкателите са на почит, но му гледат и сеира. Трагедията започва в момента, в който усетят че е слаб. Няма кой да го защити. Нито ъндерграунда, който вече има богатство и ще тръгне да се договаря, нито Пеевски, нито ласкателите, които рязко ще се преориентират към новите си господари. Но това е негов проблем.

С какво Борисов превъзхожда опонентите си ?

Да започнем с това, че той е в перманентна предизборна кампания. Неговата работа на премиер е трудно разпознаваема. Нормално всеки премиер решава стратегическите въпроси на държавата, спасява ни от демографската катастрофа, чертае планове как да се измъкнем от дъното на Европа по доходи и жизнен стандарт, трасира визията за развитието ни за години напред като съчетава индивидуалните и колективни планови и интереси. Преглежда и огромен обем документация, която го информира за да взема решения. Вместо това той е оставил текущата работа на Томислав Дончев, който е административен премиер в сянка, и се е съсредоточил върху управлението на общественото мнение през медии и наративи.

Той строи магистрали, контролира обекти, което изобщо не е негова работа, най-малкото защото има министри, заместник министри, шефове на агенции, компании, на които се плаща за това. Но новинарските емисии са препълнени от новини „от борда на джипа“, което с времето става водевил, но за електората това няма особено значение.

Тук опонентите му отстъпват решително. Няма как да победиш в избори човек, който 24/7/365 дни омайва електората, като се разчита само на предизборното време. Тогава Борисов дори може да си позволи да се държи като страничен наблюдател, който няма време да се занимава с предизборни диспути.

Опозицията е твърде срамежлива и в опитите да си взаимодейства.

Борисов и Пеевски, напротив, нямат никакви скрупули. Плетат си схемите без да ги е грижа за идейни и морални опаковки. Взаимодействат с всички – с Георги Гергов и Кирил Добрев в БСП, със СДС /заради марката/, с ДПС, сега имат и хора в дясно /през зелените пари за „усвояване“ от Възстановителния фонд в Брюксел/, да не говорим за националисти, за консерватори , за либерали и т.н.

Истина е, че извънпарламентарната десница и в по-широк план опонентите на Борисов нямат сравним достъп до централните медии. Но това може да бъде извинение само за  аналоговите политици. Нищо не пречи да си направят алтернативни медии и канали за влияние. Вижте колко лидери на обществено мнения има в мрежата, със стотици хиляди последователи, които успяват да присъстват дори по- интензивно от Борисов в информационното пространство, при това без да разполагат с особени ресурси.

За да те забележат в дигиталната ера, трябват не толкова пари, колкото интелект, бърза реакция и находчивост. Не е толкова важно на всяка цена да тикаш напред партийния етикет, това може да дойде по естествен път, чрез авторитета на хората, които формират мнения.

Главното е да се генерира интересно и стегнато съдържание, не толкова и само като реакция на текущия дневен ред, но и проактивно – като се задават темите, като налагат дебата. Това вече може да стане през социалните мрежи.

Партиите имат по десет хиляди членове, докато мнозина в социалните мрежи имат повече последователи. Мрежите на влияние на различните инфлуенсъри не съвпадат, което прави интеграцията им практическа равностоен, ако не и превъзхождащ канал за влияние на големите партии и на централните медии.

Миграцията от големия екран към социалните мрежи не е временен каприз, а осъзнат интерес и закономерност. Хората научават новините първо там, и чак след време от емисиите на БНТ, БТВ и Нова ТВ. В допълнение получават и мнения и анализи от различни страни.

Борисов има влияние и в социалните мрежи, но потенциалът му да го разшири, отвъд коренната група от служебни поддръжници, е силно ограничен. Популярността му върви със заемания пост. Няма пост, няма популярност, защото отдавна не е символ на задълбоченост или мъдрост. Със сигурност ще използва закупените скъпи софтуери за влияние през социалната мрежа, като този който използва Кейбридж Аналитика, но едва ли ще постигне нужните резултати. Големите партии и политически центрове вече са изградили отряди от тролове, готови да водят битка за информационно надмощие. Но трудно ще постигнат ефективност, тъй като лесно са разпознаваеми.

В същото време

Традиционните партии трудно ще родят алтернатива

или ще бъдат разпознати като символ на промяната, освен  в утвърдени двупартийни системи, при смяна на лидер и гражданска активност „от долу“. България не е такава страна. Тук са нужни нови формати, послания, нови обединения и лидери, които да дойдат от „нищото“. Ясно е, че не може да се разчита на бюджети, на достъп и комфорт от медиите. Но това е по-скоро плюс, защото развива иновативно мислене и самостоятелност.

Хората искат да повярват в печеливша кауза, да се чувстват, че играят за отбор, който иска да бъде шампион и се бори за титлата, а не за влизане в „групите“, тоест в Парламента.

Ако съществуващите политически формати на извънпарламентарната опозиция не могат да представят печеливш проект, част от възможния им електорат може да потърси представителност при Божков, Цветанов, Мая или Слави, не защото ги предпочита, а защото са нови играчи с по-големи шансове.

Всеки, който има претенция да обере протестния или алтернативния вот, трябва да докаже, че може да се справи с Борисовите предимства не в студио, а на терен, не толкова с програми и речи, колкото с реакции в ежедневните информационни битки. Дългият стаж в политиката няма особено значение, важни са харизмата, разбираемото говорене и бързите реакции. И този път избирателите ще решат за кого да гласуват не толкова въз основа на програмните документи, а въз основа на оценката си за качествата и шансовете за успех на кандидатите и на собствения си интерес в битката между статуквото и нуждата от промяна

Илиян Василев

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940