IES ENERGY BRIEF: Югоизточна Европа залага на газа
Andreas Walstad, August 2020, admin.petroleum-economist.com
Гърция и България планират бърза ориентация към бъдещи доставки на природен газ за по-чисти енергии.
Газът трябва да играе по-голяма роля в енергийниа микс на двете съседни страни от Югоизточна Европа – Гърция и България, тъй като и двете страни инвестират в инфраструктура, за да разнообразят своите пътища за доставка.
Първата традиционно е много зависима от въглищата за производство на електроенергия – през 2018 г. осигурява 34 pc произведена продукция. Но 10-годишният Национален план за енергия и климат на Гърция (NECP), представен на Европейската комисия от страна на дясноцентристката, про-бизнес администрация на Мицотакис, който пое властта през юли 2019 г., газът играе по-голяма роля в подкрепа на разширяването на възобновяемите енергийни източници в страната.
Цел от 4GW мощност на енергия, която трябва да замести сегашни мощности на въглища до 2023 г., представлява всички централи на лигнитни въглища в страната, които в момента са в експлоатация и ще се затворят, тъй като както системата на ЕС за търговия с емисии, и скъпите изисквания за преоборудване съгласно ревизираните екологични наредби на ЕС захапват икономическата жизнеспособност на силно замърсяващото гориво. През май тази година страната премина първия си ден от 50-те години на миналия век без производство на електроенергия на лигнитни въглища.
Има леко странно изключение, с очакваната в Северна Гърция нова централа Ptolemaida V, на лигнитни въглища с мощност 660 MW, коато се очаква да влезе в експлоатация през 2021 или 2022 г. Но ще бъде разрешено да работи само до 2028 г., един от най-кратките периоди за работа на такива съоръжения от този мащаб.
NECP предвижда, че до 2023 г. мощностите на Гърция с газ ще бъдат 6,9 GW в сравнение с сегашните 5,2 GW. Eлектроцентралата с мощност 650MW на гръцкия конгломерат Gek Terna в Комотини и съоръжението с мощност 790 MW в Солун – проект на Elpedison, са сред новите централи, които ще допринесат за този планиран капацитет.
Секторите за отопление, промишленост и транспорт на Гърция също ще бъдат двигатели за растежа на търсенето на газ. Според NECP, през 2030 г. използването на газ в секторите за крайно потребление трябва да се увеличи с най-малко 50 pc в сравнение с нивата от 2017 г. Търсенето в Гърция, което е нараснало с 2 млрд. м³ / година от 2015 г. до 5,1 млрд. м³ / година, според последния статистически преглед на BP Statistical Review of World Energy, може да нарасне до 8 млрд. м³ / година.
Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи.
Подкрепете ни.
Диверсифициране на доставките
Руският Газпром все още доставя голяма част от необходимите на Гърция обеми газ чрез дългосрочен договор с доминиращата газова компания Depa, който е валиден до 2026 г. Depa също има договор с турската Botas и сделка за доставка на ВПГ с алжирската Sonatrach, която трябва да достави 6,9 млрд. куб. м / год. през терминал Revithoussa; и двата договора изтичат през следващата година.
ЕС подкрепя проекта за плаващо съоръжение за съхранение и регазификация/ FPSO с капацитет от 5,5 m³/ год. в Александруполис, който ще засили опциите за внос на втечнен природен газ в Гърция при въвеждане на операциите през 2022 г. И Транс-Адриатическият тръбопровод (ТАР) с капацитет от 10 млрд. м³ / год. ще даде достъп на Гърция до природния газ от Каспийско море, когато заработи до края на тази година. По-амбициозният тръбопроводен проект – връзката EastMed между Гърция и газовите находища в Кипър и Израел, изглежда много по-рисков.
Предвижда се също така изграждането на първото подземно хранилище в страната, проектът Южна Кавала/ South Kavala с капацитет 1 милиард м³.
Българската връзка
Друга, подкрепена от ЕС инфраструктурна схема, с капацитет 3 млрд m³ / год., е Интерконекторът Гърция-България. Той потенциално би могъл да бъде разширен до 5 млрд m³ / год., и дори 10 млрд m³ / год.; съоръжението следва да бъде в експлоатация cпо-късно тази година, увеличавайки гъвкавостта на предлагането на двете страни. България ще получи достъп до терминалите за втечнен природен газ в Гърция и също ще внася 1 млрд m³ / година каспийски газ от газопровода ТАР през Гърция.
От друга страна, България в бъдеще също може да получи руски газ през Турски поток 2, което е слаба възможност за намаляване на прекомерната зависимост от традиционния си доставчик.
Понастоящем страната консумира само 3 млрд. m³ / год. газ, като разчита и на своите въглища, с който понастоящем си осигурява около 50% от производството на енергия и на ядрена енергия. Но Националният план за енергия и климат/ NECP също така предвижда повече газ както в електроенергийния, така и в индустриалния сектор. Както и за други държави-членки, фондът на ЕС за справедлив преход / Just Transition Fund от €40 милиарда ще спомогне за подкрепа на прехода от въглища.
„Природният газ е критична възможност за бъдеще с ниско съдържание на въглеродни емисии за България. Общественият натиск за преминаване от лигнит към газ е силен, особено след като се отворят нови пътища за доставка. Предишните опасения, относно господството на руските доставки започват да избледняват“, каза Jayesh Parmar, съдружник в консултантска компания Baringa.
„Гъвкавите [газови турбини с комбиниран цикъл] са по-подходящи от съоръженията на въглища, и подпомагат разширяването на възобновяемите енергийни източници. Националният план за енергия и климат/ NECP показва, че правителството започва да признава потенциала за смяна на горивото“, добавя той.
България също така планира интерконектор със Сърбия с капацитет 1.8 милиарда m³/ год., който може да се появи, да влезе в експлоатация до средата на 2022 година. Той също е част от проекта за газопровод България-Румъния-Унгария-Австрия, който ще внесе на пазара допълнително румънски добив на газ. Първата фаза от 1,75 милиарда м³ / година предстои да се появи по-късно тази година.
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
Подкрепете и проекта Алтернативата на alternativata.bg
