Алтернативи & Анализи: В конфликта между България и Северна Македония не може да има победител, само победени

Analyses & Alternatives 21st ноември 202021st ноември 2020 0 Comments

За неадекватната позиция на българското правителство или по-скоро на неколцина души, които са узурпирали правото да формират и провеждат външната ни политики, без да ги е еня за дългосрочни последствия и обществения консенсус. Бързам да кажа, че изобщо не вярвам на услужливата социология която твърди, че 85 процента от българите подкрепят позицията на Борисов, Каракачанов и Захариева. В тази позиция освен нафталин от историята няма грам стратегическа мисъл.

Колко точно от тези подкрепящи „не“-то на Северна Македония са готови да посрещнат дългосрочните последици на тази политика и колко от тях са доволни от начина по който тя се защитава в конкретните прояви и действия на премиер и вицепремиери?

Общите критики не са полезни, за това по-долу са изброени нужните стъпки за излизане от тази задънена улица и коментари.

1. Проспиваш години в двустранен и международен план и изведнъж „бум“, стреляш с оръдие, там гдето и с прашка не си стрелял. Няма защо да се чудите, че светът ви гледал с почуда. Действията ни логично изглеждат като свръх, непропорционална и най-вече необяснима реакция. Това, че Каракачанов бил говорил отдавна по темата не влиза в сметката, защото неговата представителност е била прекалено малка, за да бъде третирана като официална политика.

2. Забраняваш на посолствата да водят разяснителна кампания, в резултат на което съюзници и партньори гледат на нас като на джурасик политици. Питайте познатите си по посолствата, колко от тях са получили указания за водене на публична дипломация и за активна кампания по разясняване на българската позиция? Отделна тема е колко добре е обоснована същата тази позиция, защото едно са опорни точки за преговори, друго са позиции в медийна кампания за спечелване на „умове и сърца“. В съзнанието на европейците, нашите терзания са някакви неразбираеми караници по балкански.

3. Казал си „не“, но това не е стратегически, а тактически ход. Ако не беше така след А-то, трябва, я няма Б и В. Няма реалистични ходове как да стигнеш до „да“, защото „не“ не е опция. И го съзнаваш.

Примерно – можем да признаем езика им като „северомакедонски“, това ще реши проблема като го закотви в неговите съгласувани с гърците териториални граници. Така фиксираме 1945 година като година на раждане на северомакедонския и преставаме с глупостите за диалекта, защото ако не са забелязали между двете държавни има граница от повече от сто години и езиците се развиват и разделят. Можем и нацията им да наречем северомакедонска /като оставим албанците там да се съгласят с подобно определение/. Нямаме задължение да използваме изобщо думата „македонци“, а по темата да си спорят в самата Северна Македония.

4. Можем да поискаме конкретни неща по езика на омраза, като включим списък от примери на омраза и действия, които трябва да се предприемат като условие за снемане на ветото ни. Нотите на МВнР по темата трябва да се подават редовно за всеки отделен повод. Трябва да се натрупат документални свидетелства за да обосновем пред света защо без укротяване и усмиряване на антибългарската реторика няма как да влязат в ЕС. Това може да стане в рамките на преглед на изпълнението на двустранния договор. Нищо че е прекалено общ.

5. Признаването на премълчаните истини от двете страни, включително масовите убийства и насилие над българите в Македония /това си е геноцид/ е важна приглушена тема, по която трябва да се говори „високо“. Както и по текущите измерения – неравноправното положение на гражданите на РСМ с българско самосъзнание. Трябва да настояваме да ги впишат в конституцията и в предстоящото преброяване. В ответ и ние трябва да открехнем непознати страници, защото грешките които сме правили спрямо хората там не са една или две.

6. Нужен и списък от съвместни проекти със срокове – магистрали, жп връзка, газопровод в който да настояваме за освобождаване на капацитет за внос в Македония от България извън Газпром, и още куп бизнес договорености.

7. Времето работило в наша полза е куха мантра на управляващите, типична за калинките в това правителство. Не можем и не трябва да спираме разширяването на ЕС, или поне не можем да го забавяме неограничена. Постепенно и бавно ще ни „нагряват“ от всички страни, докато кандисаме, защото става въпрос за геостратегия и там ресурсите ни не са големи. Времето не работи в наша полза, особено ако политиката ни остане същата и изглежда като от антиквариат.

8. Борисов говори малко по темата за да се оправдава със Захариева и Каракачанов, и да се открои с мълчанието си на техния фон. Проблемът обаче е на цяла България, не толкова техен личен.

Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи.
Подкрепете ни.

Нужна ни е информационна кампания с целеви инвестиции в самата РСМ за по-силно медийно присъствие, за да се пренесе дебатът там.

Подобни на тези няколко точки, разгърнати като официална позиция може да бъде публикувано във водещи западни медии.

Оставката на това правителството е безалтернативна – каквито бели можеше да направи, ги направи. Не е само външния министър, нито Каракачанов. Борисов е проблемът – там е системния бъг.

В заключение, трябва да кажем „да“, срещу пътна карта, какво се прави за подобряване на двустранните отношения със срокове. Трябва да стъпим основно върху антибългарските прояви с антиевропейски контескт. Горенете на българското знаме е подходящ пример, но МВнР и Борисов пропуснаха да го осъдят !?!

Най-важното, кампанията за разясняване на резервите ни спрямо РСМ, като обосновани от грижа да не пренесем разногласията си в ЕС, може да бъде допълнена и с едностранна декларация от българска страна, че в хода на преговорите ще се намесваме в рамките на общоевропейската позиция. Не спорим само и толкова за история, а за да предпазим ЕС от пренесени от юговремето дефицити на европеизъм, които утре могат да родят нов Орбан в Скопие.

Това последното е изключително силна теза, защото ако погледнете какви са алтернативите на Заев сред северомакедонския елит, до един са постюгославски автократи, особено във ВМРО-ДМПНЕ, чийто лидер се крие при Орбан. За това трябва да им говорим във Вашингтон и Брюксел – искат ли още един автократ в ЕС?

Лошото е, че у нас нещата с автокрацията стоят зле.

Да си припомним какво е казал един известен английски журналист Бърлайн, през 1913 година при посещение на това, което нарича „най-тъжния паметник“ на победителите във Видин: „ В България има един паметник на победите, какъвто няма никъде другаде в просветена Европа. Умиращият гренадир, макар и победител, съжалява за братоубийствената война със сърбите. На такова себеотрицание е способен само българинът“.