Алтернативи & Анализи: САЩ наложиха санкции на Турция по закона CAATSA за сделката със С-400

НАТО пред незапомнено изпитание

Налагането на санкции срещу държавни дейци и компании в ключов стратегически партньор на САЩ, включително в рамките на НАТО, не е обичайна новина. Това е свръхновина, защото маркира преминаването на етап в линията на въздържание, която Вашингтон провеждаше по отношение на Анкара в продължение на последните близо 5 години, в които се реализираха отделните етапи на сделката за покупката на ЗРК „С-400“.

Посланието, което САЩ изпращат на всички свои съюзници е, че има червена линия на поведение, която не трябва да се преминава и очевидно сделки с Русия на Путин са неприемливи.

Санкциите се налагат върху SSB – Председателството на Отбранителните Индустрии – основният орган в Турция за обществени поръчки в областта на отбраната и координатор на развитието на турската отбранителна промишленост, и негови ключови представители. Тази информация се съдържа в прессъобщението на Държавния департамент, което посочва като аргумент за санкциите „съзнателното участие в значителна сделка с Рособоронекспорт, основния субект за износ на оръжия /в Русия/, при закупуването на С-400“.

Решенията за покупката на руската зенитно-ракетна система, разбира се, не е взето от този орган, а от президента Ердоган, но Вашингтон предпочита да наказва „техническото лице“ по сделката.

По силата на този санкционен акт, САЩ налагат санкции и визови ограничения на Исмаил Демир, президент на SSB; Фарук Игит, вицепрезидент на SSB; Серхат Генчоглу, ръководител на Департамента за противовъздушна и космическа отбрана; и Мустафа Алпер Дениз, ръководител на програмата за регионалните системи за противовъздушна отбрана.

Санкциите срещу Турция се съдържат в приетия Закон за бюджета за отбраната през 2021 година и бележат праг в американската политика, при която Държавният департамент е преценил, че възможностите за дипломатическо урегулиране на спора за изчерпани или неефективни. В допълнение, от решението става ясно, че Турция е пренебрегнала всички предупрежденията, като е пристъпила към въвеждането в експлоатация на въпросната система, което компрометира в значителна степен колективната интегрирана противовъздушна система на НАТО и  „застрашава сигурността на американските военни технологии и персонал“.

В документа, който бе разпространен от Държавния департамент, изрично се посочва се този акт не цели да се подкопае военните способности на Анкара, или на който и да е друг съюзник или партньор на САЩ. Целта е „налагане на допълнителни разходи на Русия в отговор на нейния широк спектър от зловредни действия.“

Тези санкции надграждат реакцията на САЩ, която до този момент се ограничаваше в лишаването на Турция от статута и по глобалното сътрудничество по програмата за F-35, като допълнително вкарват в уравнението и Русия, като страна опонент на НАТО и заплаха за колективната сигурност. С оценката си да наложи санкции Вашингтон посочва, че освен пряката заплаха, Русия се възползва от постъплението на значителни финансови средства от продажбата на комплекса С-400, което и позволява да финансира разработката на нови оръжия, които заплашват НАТО.

Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи.
Подкрепете ни.




Санкциите са насочени срещу главните отговорни лица, участвали и пряко отговорни за сделката, която облагодетелства разузнавателните служби на Руската федерация. Тази формулировка отвежда до опасенията, сега прерастващи в обвинения, че с активирането на системата С-400 и пробните тестове, турските власти са подпомогнали пряко или непряко руските отбранителни капацитети и вероятно са подпомогнали руските въоръжени сили да се сдобият с радарните отпечатъци на бойни самолети на НАТО.

В допълнение към персоналните визови ограничения и блокиращи сметки на функционери на SSB санкции и в изпълнение на пълномощията си, държавния секретар на САЩ, в координация на Министерството на финансите, уточнява че се налагат допълнителни санкции, които рязко ще ограничат военно-техническото сътрудничество между двете страни, както и трансфера на технологии чрез:

  • забрана за предоставяне на специфични лицензи и разрешения за износ на САЩ за всякакви стоки или технологии;
  • забрана за заеми или кредити от американски финансови институции за турската отбранителна промишленост на стойност над 10 милиона долара за всеки 12-месечен период;
  • забрана за помощ от страна на Американската ЕксимБанк за турската отбранителна промишелност и SSB;
  • изискване САЩ да се противопоставят на международни заеми в полза на SSB от други финансови институции;

Службата за контрол на чуждестранните активи на Министерството на финансите (OFAC) добави SSB към своя списък с лица от други страни, които са санкционирани по закона за противодействие на антиамерикански действия чрез санкции – CAATSА. В резултат на това действие цялото имущество, интереси в собственост  и активи на тези лица, които се намират под юрисдикция на САЩ, ще бъдат блокирани. На американски физически и юридически лица е забранено да правят сделки с тях. В допълнение, всички субекти, които са собственост, пряко или непряко, на 50 или повече процента, на един или повече блокираните лица, също се блокирани.

Повече информация можете да намерите по CAATSA може да намерите тук.

Защо са важни санкциите срещу Турция и на какво са индикатор?

Първо, това са санкции срещу стратегически важен партньор в НАТО, което ги прави прообраз на подобни санкции и срещу други партньори в НАТО. Досегашната практика, която бе възприета във Вашингтон, че САЩ не санкционират партньори, без предварителни консултации, очевидно ще претърпи еволюция, като успехът при преговорите няма да се възприеме като предварително условие.

Второ, санкциите срещу Турция за покупката на С-400, бяха приети и като ориентир и за санкциите срещу Северен поток – 2 и Турски поток – 2. И в трите случая САЩ избягват да наложат санкции срещу лица, които заемат висши държавни постове в тези страни, като се ограничават да реагират само на корпоративно равнище.

Трето, трябва да се отчита обстоятелството, че макар антитурските санкции да касаят само транзакции и активи на турски юридически лица и граждани, които се намират под американска юрисдикция, техният обхват е много по-голям, доколкото касаят и финансови операции, включително кредитиране на турската отбранителна промишленост.

Веднага след като Законът за бюджета на отбраната за 2021 година беше гласуван в Камарата на представителите на 8 декември, турската лира се срина отново под 8 лири за долар. Не случайно президентът Ердоган направи опит за помирителни изказвания и спрямо Европейския съюз, като получи подкрепа от Германия и България – които смекчиха значително планираните санкции на ЕС за сондиранията в Източното Средиземноморие.

Големият въпрос е – след като е ясно, че президентът Ердоган не може едновременно да се конфронтира със САЩ, ЕС и Русия /Нагорно-Карабах, Сирия, Либия/, а постоянната милитаризация на обществения и политически живот, особено във време на Ковид-19 криза, налага непосилно бреме на турската икономика – докъде ще стигне при прехода от автократизъм към диктатура, и колко срив в отношенията си със САЩ и ЕС може да понесе турския президент?

Но още по-важният извод е, че в НАТО е премината червена линия на толерантност към неспазването на съюзническите задължения и опитите за индивидуално балансиране и заиграване с Русия и политическо и военно-техническо отношение.

Илиян Василев

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Подкрепете и проекта Алтернативата на alternativata.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *