АкцентСветът

Insomni.ru: Китай строи железопътна линия в Унгария по договор, който е класифициран за десет години

Кейко Йошиока (Keiko Yoshioka)

Със съкращения

Въпреки коронавирусната пандемия, в Унгария започва ираждането на железопътна линия с участието на Китай. Тази линия, по която Ориент Експрес е пътувал от Париж до Истанбул, трябва да свърже Унгария със съседна Сърбия. През април унгарското правителство се съгласи да сключи договор при условие, че той бъде класифициран за десет години. Ще обедини ли Европа железопътната линия, използвана от администрацията на китайския лидер Си Дзинпин като табела за идеята „Един пояс, един път“? Или ще я раздели?

Обратната страна на тайната: Унгария – „черна овца“?

Проектът за железопътно строителство, за който Китай толкова мечтаеше, най-накрая започна да се изпълнява. Дължината на линията, която ще свързва Будапеща с Белград, е 350 километра. Железопътната линия, построена в края на 19 век, е сериозно повредена.

Тя се модернизира със сътрудничеството на Китай. Предвижда се въвеждане на китайски влакове с максимална скорост 200 километра в час. Това ще намали времето за пътуване от настоящите осем часа на по-малко от три. Ако се обърнат в йени, в този проект ще бъдат инвестирани няколкостотин милиарда.

Китай, Унгария и Сърбия постигнаха споразумение за строителство през 2014 г.. Сърбия започна строителство преди около две години. Междувременно Унгария, член на ЕС, закъсня с началото на изпълнението поради европейските норми относно прозрачността на методите за подаване на поръчки в рамките на държавни проекти.

Април 2020 г., разгарът на пандемията. Унгарското правителство най-накрая премина от думи към действия. То реши да приеме инвестицията от Експортно-импортната банка на Китай, при условие че всички условия на договора се пазят в тайна в продължение на десет години.

В парламента 133 депутати гласуваха за, 58 бяха против и един се въздържа. Някои експерти смятат, че този дълг ще отнеме над сто години, за да се изплати. Те се страхуват от китайския дългов капан. Въпреки това унгарските власти предприеха тази стъпка. Унгарският външен министър Петер Сиярто каза: „Взехме предвид позицията на китайското правителство и решихме да класифицираме договора за десет години, за да не навредим на външнополитическите интереси на Унгария“.

Държавната поръчка за работата е получена от корпорацията на бизнесмена Лоренц Месарош, който е тясно свързан с унгарския премиер Виктор Орбан.

Икономистът Цунео Морита, който дълго време е живял в Будапеща и е добре запознат с унгарската ситуация, отбелязва: „Месарош, който стана най-богатият човек в Унгария благодарение на полагането на газопровода, по-скоро не е тясно свързан с премиера Орбан, а представлява едно цяло с него.
Може да се каже, че корпорацията му е отгледана от администрацията на Орбан с държавни пари. Вероятно властите не искат да разкрият пълната картина на бизнес, който е малко вероятно да възстанови инвестиционните разходи. Унгарското правителство инвестира огромни суми, въпреки малкия пътникопоток между страните, за да поддържа връзки с китайските власти и в същото време да обогатява компаниите, свързани с премиера. „

Китай също активно се стреми към коронавирусна дипломация. Оттам се доставяха маски и защитно облекло със самолети и влакове. От март до юни транспортните самолети летяха почти всеки ден. Понякога премиерът Орбан дори посрещаше тези самолети. Говорителят на унгарското правителство Золтан Ковач през април в интервю за британската Би Би Си подчерта: „Кой друг освен Китай ни предостави средства за предотвратяване на епидемията? Великобритания, ЕС и Западна Европа ги отнемат само. „

Корвина Тамаш Мацура, доцент в Университета в Будапеща, отбелязва: „Маските и другото медицинско оборудване, получено от Китай, не са безплатни. Унгария го купи. Имам противоречиви чувства относно благодарността на правителството. Мисля, че като член на ЕС трябва да се обърне повече внимание на фонда, създаден за възстановяване от пандемията. „

Възползвайки се от европейската дългова криза, Китай започна да увеличава своята експанзия в ЕС, която беше разделена поради отслабването на икономиките на страните членки. През 2012 г. беше създадена структура за сътрудничество на Китай със страните от Източна и Централна Европа (първо 16 + 1, а след това 17 + 1, когато Гърция се присъедини). На тези страни бяха изпращани китайски пари.

Железопътният проект е един от централните елементи. Китайските стоки се транспортират до Европа от гръцкото пристанище Пирея, което е закупено от китайски държавни компании.

Пекин отдава голямо значение на отношенията с Унгария, членка на ЕС. Работата е там, че когато е необходимо единството на всички държави от ЕС, за да се вземат решения за критикуване на Китай във връзка с проблеми с правата на човека или Южнокитайско море, Унгария гласува против.

Премиерът Орбан, който е капризен към проблемите на свободата на словото и правата на човека, му е удобно да получава пари от Китай, който не изисква спазване на закона и не поставя други условия. Така се изграждат отношенията между двамата лидери.

Това напомня на Камбоджа в АСЕАН. Китай отхвърля всички неудобни решения чрез Камбоджа и дори не го крие. Веднъж попитах бившия унгарски външен министър и историк Геза Есенски за това. Той мрачно каза: „Не трябва да ставаме черна овца в ЕС. Унгария е Европа ”.

Повредена линия и стари влакове, които са по-бавни от преди

През декември 2018 г. пътувах от Будапеща до Белград, времето беше сиво и студено.

Много международни влакове пристигат на Източната гара в Будапеща. Сградата на гарата, построена през 1880-те, е проектирана с помощта на различни архитектурни стилове от онова време. Прозорците на гарите са красиви.

Влакът за Сърбия ме чакаше на далечният перон. Това беше влак с три вагона, изрисуван с графити. Нарича се „Иво Андрич“ в чест на югославския писател, получил Нобелова награда за литература. Влакът изминава разстоянието от 350 километра за около осем часа.

В Сърбия във вагона не остана никой освен мен. Влакът се движеше бавно. Валеше сняг. Светофарите бяха ръждясали. В някои участъци влакът се забави, вероятно поради старостта на железопътните линии.

Пристигнахме в Белград около 17 часа. Само аз бях в първа класа. Моите спътници ми казаха, че преди този влак е пътувал по-бързо.

Брат Си разтърсва Европа

„Благодаря ти, братко Си“. През пролетта на 2020 г. в Белград се появи огромен знак с образа на главата на КНР Си Дзинпин. Върху него бяха написани благодарствени думи на сръбски и китайски.

Сърбия е първата европейска държава, която получи дарение от китайски компании, мобилните лаборатории “Fire Eye”, които бързо се сглобяват и използват за тестване на новия коронавирус. Те се произвеждат от водеща китайска компания за генетичен анализ.

Някои американски и други западни експерти се опасяват, че Китай се опитва да събира генетична информация от цял ​​свят с помощта на „Fire Eye“.

Сръбският президент Вучич обаче не обръща внимание на това. Той посрещна специален полет от Китай на летището и целуна китайския флаг. Посети и изграждането на железопътна линия в Унгария, където се работи, въпреки коронавируса, и похвали помощта на Китай.

Отношенията между Сърбия и Китай в исторически план са били благоприятни. При Тито Югославия, която включваше Сърбия, се дистанцира както от СССР, така и от САЩ по време на Студената война. Заедно със СССР и страните от Източна Европа тя призна Китайската народна република, създадена през 1949 година.

През 1999 г., по време на Косовската война, китайското посолство беше унищожено от бомбардировките на НАТО и това също сближи Сърбия и Китай. Впоследствие Сърбия получи независимост и винаги поддържа приятелски отношения с Китай.

За разлика от други страни в Източна и Централна Европа, които се присъединиха към американското НАТО, за Сърбия, която беше тежко бомбардирана през 90-те години, САЩ бяха мразен противник.

Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи.
Подкрепете ни.




През последните години асоциирането на Сърбия с ЕС не тръгна по пътя,  по който и се искаше, въпреки високия приоритет на тази външнополитическа задача и започна да стопява дистанцията с Китай. През 2016 г. Си Дзинпин посети Сърбия за първи път като държавен глава. Той положи цветя на бомбардираното китайско посолство.

Беше решено  да се инвестира в различни области – добив, стоманодобивни заводи и инфраструктура. Сърбия съзнателно купи китайски военни безпилотни летателни апарати и внедри технологията на Huawei, знаейки, че това ще окаже натиск върху ЕС и САЩ.

Основният търговски партньор на Сърбия и Унгария е Германия и други европейски страни. Те представляват повече от половината от общия брой. Както в географски, така и в исторически план Сърбия има дълбоки отношения с европейските страни, както и с Русия, което е съвсем естествено.

Сближаването с Китай е необходимо не само за получаване на икономически ползи под формата на китайски пари. Това е и инструмент за преговори за осигуряване на право на глас в ЕС.

Доцентът от Университета в Будапеща, Корвина Тамаш Мацура, вижда китайските пристрастия на администрацията на Орбан като опасна игра, тъй като това се случва на фона на нарастващите страхове от големите европейски държави относно експанзионизма на Китай, правата на човека и новия коронавирус.

Тъй като конфронтацията между САЩ и Китай се засилва, САЩ се появяват зад кулисите на тази игра. През септември тази година администрацията на Тръмп се опита да действа като посредник при определянето на икономическите отношения между Сърбия и Косово.

През 2008 г. Косово получи независимост и поради това отношенията със Сърбия се влошиха. Възстановяването на тези отношения обаче е условие за присъединяването на Сърбия към ЕС.

Доцентът от университета Цукуба Ацуко Хигашино, който се специализира в европейската политика, изразява следното мнение: „Изминаха 20 години от бомбардировките на НАТО. Отношението на Сърбия към САЩ стана по-меко. Това накара администрацията на Тръмп да предприеме действия. Той трябваше да покаже дипломатически резултати по време на кампанията, но целта беше също така да отдалечи Сърбия, която е основна балканска държава, като в същото време я отклони от Китай. От гледна точка на Сърбия опитът на Съединените щати да се сближат се превърна в гръм от ясно небе. Тя посрещна тези стъпки с опасение, но подобно на други страни от Източна и Централна Европа, тя почувства опасността да бъде хваната между двата пожара на конфронтацията между САЩ и Китай.

Китай е обещал различни инвестиции в рамките на „Един пояс, един път“  в страните от Източна Европа, но не всички обещания са спазени. Мнозина са недоволни от факта, че изпълняваните проекти не създават достатъчно работни места. Полша и други страни вече не възлагат толкова големи надежди, както някога.

На този фон тя, Чехия, Латвия, България, Естония и Румъния, под натиска на САЩ, решиха да не прилага 5G технологиите на Huawei. Как ще се променят отношенията на Китай с Централна и Източна Европа в светлината на конфронтацията между САЩ и Китай? „Под влиянието на агресивната китайска антизападна дипломация ЕС и САЩ, които имат опасения относно КНР, ще вземат по-активно участие в делата на Източна и Централна Европа. Страните от този регион също заемат различни позиции, но в крайна сметка те ще дадат приоритет на западната общност, тъй като са неразделна част от нея. В същото време ще продължат да поддържат отношения с Китай “, отбелязва доцент Хигашино.

Тази есен беше пуснат в експлоатация един от участъците на железопътната линия в Белград, който се изгражда с подкрепата на Китай. Представители от двете страни отбелязаха събитието, като проведоха церемония по откриването на платформата.

Ще станат ли страните от Източна и Централна Европа с богатата си история господари на играта, в която участват големите сили? Или ще попаднат между огъня?

По железопътната линия, която има не само транспортна стойност, се движат влакове, разтърсени от противоборстващи се сили на Европа, САЩ и Китай. От коя страна ще се наклони везната през 2025 г., когато се планира да бъде отворена цялата линия?

Коментар на АА

Препечатаната статия от влиятелния японски Асахи Шимбун разкрива много важни страни от технологията на навлизането на Китай в ЕС. Отбележете, че искането за поверителност и неразкриване на съдържанието на договора е условие на унгарската страна. Така удобно се скриват както заобикаляне на изискванията на обществените поръчки, и разбира се всичко в интерес на „националните интереси на Унгария“, т.е. кръга около Орбан Това е неособено прикрито послание, че в отношенията си с Китай Унгария няма намерение да се съобразява с общоевропейска позиция. Да припомним, че Орбан отказа да се присъедини към позицията на при съвместния демарш на посланиците на останалите 28 страни членки на ЕС с протест за неравноправно третиране на европейски фирми в търгове за проекти, финансирани по програмата „един път, един пояс“.  

Секретността на тези договори скрива за унгарското общество и за ЕК детайли от договорките, включително възможни корупционни схеми и неизгодни клаузи. Обърнете внимание на „дълговия капан“ при финансираните от китайската страна инфраструктурни проекти. От една страна голяма част от това китайско финансиране се оказва обратно в изпълнителите китайски фирми, а от друга изплащането на дълговете е дългосрочно обвързване извън радара на ЕК и ЕЦБ.

Секретният договор гарантира, че корупцията ще остане извън кръгозора на разследващите органи, тъй като е двустранен и междудържавен.

Обърнете внимание и на мотивите и последствията от участието на Сърбия и защо проектът се реализира именно между Сърбия и Унгария, двете „трудни“ страни за Запада.

https://inosmi.ru/politic/20201227/248824420.html

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Подкрепете и проекта Алтернативата на alternativata.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *