Алтернативи & Анализи: Азерски газ и несъстоялата се диверсификация – липсващите отговори

Всичко започна от 1 януари, когато рано сутринта, в опит да покрият информационно новината от Сърбия, че Турски поток е пуснат, премиерът Борисов и шефът на Булгаргаз възвестиха началото на „истинската диверсификация“ чрез азерски газ. За да не интерпретираме, ето и цитата: „Поставихме успешно началото на доставките на газ от Азербайджан в 7 ч. сутринта на 31 декември. Това е една много важна крачка в изпълнение и реализацията на стратегическите цели на държавна енергийна стратегия за диверсификация на източниците на конкурентни цени.“

Още тогава разбрах, че има нещо странно, тъй като за да влезе в България, азерския газ, трябва да влезе преди това в гръцката газопреносна система през виртуалната точка на свързването и с Транс-Адриатическия газопровод – Неа Месемврия. Булгаргаз беше купил тримесечен и месечен капацитет за общо 14 000 МВтч, което на теория му даваше възможност да реализира внос на азерски газ до 1,3 милиона кубически на ден.

Премиерът Борисов дори се похвали, че ще говори с президента Алиев да увеличим покупката до 1,2 милиарда кубически метра на година и за да бъде работата „бетон“ сме /пред/платили 12 милиона долара за транзитни такси, т.е. сме си платили капацитетите.

Към онзи момент нямаше никакви подробности, освен оскъдните думи на Павлов за това че са сключили договор за 9 месеца /при положение че официално е уведомен, че интерконектора Гърция – България няма да бъде готов до края на годината/, и са намалили количествата природен газ от планираните за този период 750 милиона кубически метра на 225 милиона кубически метра, т.е, под 23 процента от първоначалние. Сами по себе, тези числа обезсилват тезата за диверсификационния ефект на вноса на азерския газ. Забележете, ако умножите дневния капацитет, който в момента е ангажиран, тези 14,000 МВтч по-горе, по дните през 9 месеца, ще получите потенциал за внос от 375 милиона кубическа метра. Значи и тук има умишлено занижение на обемите азерски гз.

Борисов разиграва стратегически картата с повишения интерес и намерения към азерския газ в бъдеще, тогава когато вероятно няма да бъде на власт, и се опитва да пуска информационни бомби за да скрие не само пуска на Турски-Балкански поток, но и обстоятелството, че за тестовете се използват съществуващи компресори на ТСО. Което отваря друга серия от въпроси.

Още тогава казах, че се разиграва пропаганден театър, в който се лъже откровено и това е доказано, защото на практика няма значими количества природен газ  от ТАП на Неа Месемврия газ в гръцката система до 3 януари, т.е. няма как да е постъпил газ у нас – с или без суап. Има едни 65 000 кубически метра газ, които са за Гърция и България, стигащи по израза на мой приятел „за една запалка“.

Диверсификацията у нас тръгна преди две години въпреки държавните компании, благодарение на няколко частни компании, които започнаха да внасят газ на цени по-ниски от тези на Булгаргаз. Договорът на държавния търговец с Газпром затваря българския пазар за конкуренти, поне за 80 процента от него. Булгартрансгаз от своя страна се грижи основните трасета и капацитети да се контролират от Газекспорт, за да не се осъществява свободен и конкурентен транзит през България в посока Северна Македония, Сърбия, Турция, Гърция и Румъния.

Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи.
Подкрепете ни.

Не случайно, едно от най-сериозни съмнения, изказани в критичния доклад на АСЕР от 16 декември миналата година бе че предложената методология на системния оператор за определяне на тарифи, създава предпоставки за кроссубсидиране. С други думи, вместо Турски – Балкански поток да се изплаща от тарифите и приходите, които сам генерира, като позволи достъп за конкуренти на Газекспорт при равно третиране, Булгартрансгаз може да прехвърли тежестта на погасяване на дълга по тази инфраструктура /вход и изход/ на други входни и изходни точки. Или казано по друг начин, вместо Газекспорт да си плати монопола, ще го плащат българските потребители на газ!?

Да се върнем на Булгаргаз. Както писах многократно използването на системата на разчетите между ТСИ или виртуален суап беше единственото възможно обяснение и след повече от десет дни мъдрене, шефът на Булгаргаз „призна“, че азерския газ влиза през т.н. бакхол операция, а не чрез физически потоци.

Забележете това обяснение трябваше да бъде дадено от Булгартрансгаз, но от там мълчат.

По принцип всякакви операции са възможни, включително дистанционни суапове, примерно азерската компания и Газекспорт да се договорят да си разменят газ, извън България. Може и ние да направим подобна операция в Гърция, но отново, тъй като целият прав поток към Гърция е собственост на Газекспорт, тези операции не са възможни без Газекспорт. Тоест Булгаргаз по всяка вероятност е искал разрешение от Газекспорт за да допусне азерския газ, и по очевидни причини, това е станало на много по-ниски обеми, които не създават реална конкуренция.

Големият проблем на Николай Павлов са 31 декември, 1, 2 и 3 януари. За да има суап или взаимен разчет, трябва азерския газ да влиза в Гърция, а такъв няма. Всеки ден се затварят взаимните баланси между ДЕСФА и БТГ и няма как да се твърде друго.

След 4 януари и до ден днешен на Неа Месемврия влизат количества от 44,000 МВтч/д, от които малко под 30,000 МВтч би трябвало да бъдат за Гърция по договора на ДЕПА и остават едни 14,000 МВтч, които, поне на теория, отговарят на ангажираните капацитети от Булгаргаз или на 1,3 милиона кубически метра на ден. Какви точни количества се вкарват могат да се видят от дневните номинации на Неа Месемврия и Кулата на Булгаргаз? Но Булгаргаз едва ли ще ги направи публични.

Николай Павлов твърди: „В тези условия – на значителен ръст на цените на европейските газови пазари, по-ниската цена от „Булгаргаз“ е пряка подкрепа за битовия потребител, за конкурентноспособността на българската индустрия“.

Той признава, че въпреки допълнителните разходи за пренос, поради смяната на точката на доставка, азерският остава по-евтин от газпромовския. Пазарната логика е да се възползваме максимално от него.

Фактите обаче са други. При така зададените параметри от Павлов по измененията в договора с азерската компания за доставки на газ / 225 милиона кубически метра за 9 месеца/ дневната разрешена „конкуренция“ на газпромовския газ от 6,7 мкм/ден са само 0,8 мкм/ден азерски газ, вместо 2,8 мкм/ден, както трябваше да бъде.

Към днешна дата това има конкретни измерения на пропуснати ползи.

Най-големият източник на балансиране за Булгаргаз трябваше да бъде съхранения евтин газ от лятото в Чирен, чието разширение се отлага вече 11 години. Вместо това строим свръхскъп Турски поток при цена от 3 милиона евро/км, при само 1,3 милиона евро/км за интерконектора Гърция – България, който преминава през много по-сложен релеф и под язовири. А сега си спомнете за критиките на АСЕР за кроссубсидирането при тарифите на Балкански поток и равнището им в интерконектора с Гърция /вход плюс изход/, разделете ги на километри и ще разберете, как всички плащаме масрафа на Борисов и БТГ за Балкански-Турски поток.

В допълнение щели хвърлят още 140 милиона евро за интерконектор до Сърбия, без никаква икономическа обосновка, за да „спасим“ от санкции БТГ за предоставянето на монополен статут на Газпром в Балкански-Турски поток. Ако направите оценка „активи-пасиви“ при БТГ ще видите, че днес той струва по-малко, отколкото преди Балкански поток.

Въпреки фанфарите, които звучат за изключителните успехи в енергийната политика, фактът на пълната доминация на Газпром на газовия пазар в България и несъстоялата се диверсификация, остава неоспорим.

Единствената надежда е, че Борисов и този екип в българската газова енергетика, повече няма да определят решенията.

Илиян Василев

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Подкрепете и проекта Алтернативата на alternativata.bg