Алтернативи & Анализи: При рязка конфронтация със Запад до една или две години Путин ще бъде свален от свръхзабогатели негови приближени
Илиян Василев, политически анализатор и бивш посланик на България в Русия, в обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”
Водещ: Филмът „Дворецът на Путин“ предвидимо разбуни умовете в света и ни предизвика в България, гледайки го, да откриваме аналози във всеки епизод и всеки кадър. Очаквано той поляризира мненията на такива, които му вярват, и на други, за които той е поредната крупна операция на ЦРУ. Поканих за разговор Илиян Василев – политически анализатор и бивш посланик на България в Русия. В архива на „Фокус“ и на предаването открих, че с него сме разговаряли преди година, точно на 1 февруари. И тогава отново темата е била за българо-руските отношения и руско-българските аналози. И със съжаление откривам, че почти нищо не се е променило. И въпросът за пореден път излиза съвсем логично: какво свързва българските аналози в руските събития с пренебрежението на историческата памет за 1 февруари? Да започнем с филма, посланик Василев. Какво е той: операция на ЦРУ, сниман в Германия фалшификат или разобличаващ уродлива действителност анализ?
Илиян Василев: Първо, нищо не е променено от съветския модел на дезинформацията и пропагандата. Общо взето днес доразвиха темите. Предупредих миналата седмица, че на някакъв етап ще минат през хода за олигарха, който е собственик вместо Путин. Днес Медведев се намеси, а в Русия това трудно може да се възприеме като някаква подкрепа, която ще усили позицията на властите. Напротив, тъй като предишното голямо разследване на Навални беше за корупцията именно на Медведев и за неговия дворец върху два изкуствени острова, в близост до град Астрахан, ако хората си спомнят, един дворец на брега на една река за самия Медведев.
Има много такива истории. Включително днес пуснаха и голямата „сензация“, че изпълнителният директор на Фонда за борба с корупцията Шурков се срещал с човек от британското посолство, който бил агент на британските служби. И веднага човек просто се чуди: чакай сега, до вчера беше ЦРУ, сега британско посолство, британско знаме. Това е общо взето една паника и дезорганизация, но тя при всички положения издава липсата на ясна визия, как ще могат да се справят с невъзможна за справяне ситуация, тъй като от руският народ 103 милиона са го гледали филма – те видяха материален израз на корупцията, която няма как да се подмине. Руснаците имат две качества: едното е търпение, и другото е като им омръзне да търпят, защото в дадения случай този филм е обида и арогантно предизвикателство към самите тях, защото във времена на криза, на големи трудности те виждат, в какъв разкош тъне тази власт. И за това е уплахата на Кремъл, че фактически дори руснакът в различните кътчета на Русия видя и се ядоса. Признак за това са и невероятно голямото количество на градовете, в които се провеждат протести в подкрепа на Навални. Всъщност, ако човек направи разрез точно на типа реакция, какво ги е подразнило руснаците, ще види, че то излезе в допитване до общественото мнение от преди 2 дена, ден преди вторите протести в Петербург. В него запитаните близо 50% от тези, които участват в протестите, са посочели, че основният мотив да излязат да протестират е филмът на Навални, което ви дава фактически основата за прогнозата, че този път Путин няма как да избяга от тази хватка, в която корупцията, в която той е лично замесен, вече го прави уязвим за мнението на руските граждани. Това разбира се няма да стане на изборите, ще стане по друг начин. Изобщо в Русия промените не се случват през демократични средства, нито пък са видими от допитвания до общественото мнение.
Водещ: Потьомкиново село в съвременен вариант ли е репортажът за строителството уж на луксозен апартхотел на мястото на двореца „Геленджик“?
Илиян Василев: Да, да, това беше другата история – Аркадий Ротенберг дето каза, че бил апартхотел. Разбирате ли, това е тъпо до обида обяснение, тъй като всеки от слушателите ще разбере, ние сме виждали апартаментни хотели. При тях имате общи части и обособяеми в апартаменти части. Проектът на този хотел, той не е мислен да бъдат изградени апартаментни части, а да бъдат обособени части, които да обслужват като логика именно дворцовия му характер. Значи за хора, които са гости или за които самият хазяин на този дворец ще пожелае да укаже. Да не говорим, че според подизпълнители в този проект, излезе в руските медии, не в западните, че Путин няколко пъти е посещавал този дворец по време на строителството. Изобщо колкото повече изплуват такива кризисни реагирания и версии, които са нескопосани опити за спасение, като пояс в морето така се хвърлят тези версии, толкова повече издават неподготвеност и вместо да облекчат положението на Кремъл, те го влошават. Вижда се, че при липса на други, те измислят абсолютно глупави оправдания. Включително това, разбира се, няма толкова лесно да мине, включително това оправдание, че едва ли не олигарх при Путин може да си позволи да има дворец, който да е по-голям от този на Медведев, а Путин да няма дворец. Всеки, който знае руската история, не може да си го представи – все едно Петергоф да не беше на Петър I, а на някой от болярите му. Не на Петър I или пък на Екатерина. Това са абсолютно нелепи съждения.
Водещ: Върви ли Навални по пътя на Сахаров, и ако да – да очакваме ли новия 25 декември? Знаете, през 1991 година на тази дата рухва Съветският съюз. Горбачов подава оставка и се създава Общността на независимите държави.
Илиян Василев: Аз не вярвам Русия да рухне. По-скоро режимът на Путин ще рухне.
Водещ: Във времето историята се редактира.
Илиян Василев: Първо, много е важно, каква ще бъде реакцията на Запад, и това, което Макрон призова вчера Меркел да спре „Северен поток“, е доста добър индикатор, защото от реакцията на Запад зависи Путин. Няма какво да се лъжем. Остра реакция на Запад и спиране на „Северен поток“ – Путин не може да издържи в условия на конфронтация, точно както генералните секретари на ЦК на КПСС не успяха и не можеха да издържат в условията на остра конфронтация по времето на Студената война. Просто Русия няма икономическата база да издържи противопоставяне. Особена на фона, само забележете съпоставките при противопоставянето: Съветският съюз имаше много по-мощна икономика, корупцията в Съветския съюз в никакъв случай не беше сравнима със сегашната, защото корупцията по принцип отнема ресурс и го насочва от производителната класа към паразитната класа. И в Съветския съюз нямаше такава корупция, голяма част от ресурсите на страната отиваха за развитие. Съветският съюз имаше собствена технологична база, да, вярно, много изостанала, но все пак правеше нещо с нея, все пак имаше своите успехи в самолетостроенето, ракетостроенето, ресурсната промишленост и т.н. Сега в Русия технологичната база е импортно зависима, те нямат местни аналози нито в интегралните схеми, нито в чиповете, нито във всичко онова, което прави съвременната икономика. Поради тази причина при рязка конфронтация със Запад, помнете ми думата, до една или две години Путин ще бъде свален от власт от хора отвътре, от негови, които са бивши приближени, и от хора, които са натрупали достатъчно. Защото това е съдбата на всеки цар, който подхранва през корупция олигархичната класа, и когато олигарсите станат като болярите прекалено много, в един момент те могат да преценят, че царят трябва да го разкарат, защото искат да си запазят своето, имането.
Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи.
Подкрепете ни.
Водещ: Мултимилиардерите в Лондон или в Москва?
Илиян Василев: То няма милиардери в Москва, те всички са в Лондон или в Швейцария…
Водещ: И на Лазурния бряг.
Илиян Василев: Или на Лазурния бряг. Няма. Това са олигарсите, които изнесоха трилион долара от Русия. Роман Абрамович е ковчежникът на Путин, Ковалчук или Мордашов, всичките тези ходят в Русия само да наглеждат активите си, от които хранят живота си на Запад, в смисъл, богатството им на Запад. Иначе никой от тях не е създал нова икономика. Направиха един център в „Сколково“, който трябваше да бъде нещо като Силициевата долина в Калифорния,. Резултатите са трагични. Парите откраднати, технологичен пробив – нула. В последна сметка, когато анализираме битката и това, което прави Навални – Навални доказва несъстоятелността на Путиновата формула на управление, която лишава огромната част от руснаците от привилегията да имат шанс нещо да сторят със себе си и да живеят по-добре.
Водещ: Опасен ли е този филм за България и безпокоят ли аналозите от него?
Илиян Василев: О, вън от съмнение, вън от съмнение. Имайте предвид, че голямата българска корупция е производна на руската. И всъщност всичко онова, което е голямо в България като корупция, то има руски корени. Да започнем от рафинерията, която в продължение на повече от 15 години вероятно един път може би е отчела печалба, т.е. не е плащала данъци. Тя е вероятно един от най-непрозрачните бизнеси у нас. След това – „Южен поток“, едни 800 милиона евро, които Путин беше казал, че са му изчезнали. След това – АЕЦ „Белене“, което са 3,5 милиарда лева, от които поне 2 милиарда са заминали в посока Русия. А при всичките тези истории, както филмът на Навални точно показва схемата на корупцията – Путин дава, както Борисов дава, обществени поръчки на приближени олигарси, които след това връщат парите. Ами то нали това е схемата, по която Борисов също е най-богатият в България, Пеевски също е най-богатият, Доган стана изведнъж крупен индустриалец – формулата е абсолютно кремълска, няма никакво съмнение. Ако има някаква автономност, тя е само по отношение примерно на едни магистрали и някои корупционни проекти с българска специфичност, в която руските компании няма как да участват или участват, но чрез опосредствени лица, тъй като и в тая сфера има намесени руски фирми, но те по-малко са видими.
Водещ: Правим този разговор на 1 февруари, година по-късно от сходен такъв, когато също с вас разговаряхме за българо-руските отношения и за пороците на руския режим на управление, които по някакъв начин се „присаждат“ у нас. Това някакво зловещо перпетум мобиле ли е?
Илиян Василев: Така е. Аз мисля, че ние говорихме с вас и по отношение на новия руски посланик и виждате…
Водещ: Пет месеца по-късно тя получи номинация.
Илиян Василев: Да. Но виждате как Руското посолство се намеси да защити корупцията на Борисов, Пеевски, Доган, Гешев и другите, което е абсурдно. Това е политическа неграмотност, бих го казал, или по-скоро арогантност, защото при руските имперски дипломати, те не могат да приемат изобщо, че могат да бъдат неумели в действията си. Априори те превъзхождат и не могат да бъдат критикувани. Но това, което сътвориха е абсурд. Не знам, те вероятно са мислели, че ще помогнат нещо на Борисов и на Пеевски – нищо подобно. Само разкриха една много тясна връзка, за което не бих казал, че е логично изградена дипломатическа реакция. Да не говорим за формата. Тази форма – тя вероятно е разбираема за Русия, но в западния свят изобщо е нечувана. Само вижте по какъв начин е построена, освен наратива в съобщението на посолството, прочетете го и ще разберете, че такова нещо не може да се случи никъде в Европейския съюз.
Водещ: Замислих се за друго – дали пък те не са го насочили за вътрешна консумация у нас, т.е. да погъделичкат егото на антиправителствено настроените слоеве, като покажат подкрепа за Борисов, и по този начин да инжектират допълнително недоволството, недоверието и да насочат към тази част на анализа, която вие правите.
Илиян Василев: Русия изпитва огромни терзания, защото през 2014 г., след както се провали „Южен поток“, тя до тоя момент залагаше на определени силни нейни агенти на влияние. Първанов, Борисов, Станишев.
След това реши, че ще играе с много „коне“ – играе с Радев, играе с БСП, играе с „Атака“, играе с „Възраждане“, играе с Марешки, играе с ДПС. И така, по модела „Решетников“, с който Радев няма среща, но Борисов има среща, така текущото Народно събрание беше изчистено от хора, които, да речем, не приемат Русия като категорична стойност заради нейната политика и са критици: критикуват Путин, критикуват Кремъл. И сега, именно Москва като залага на много такива различни „коне“ – ето, подкрепи Борисов, подкрепи и ДПС, но в същото време поставя всичката антикорупционна реторика на другия кандидат, Радев, и на БСП под огромно съмнение. И това не могат да разберат и Нинова, и Радев. Те през цялото време се огъват, когато стане въпрос за реакция по случая с Навални. Радев, слава богу, днес нещо направи, което на тоя етап мисля, че може да не е напълно достатъчно, но поне е стъпка в правилна посока – вече започна да действа като кандидат за президент, следващия. Но Нинова не може да „отлепи“, че с тази бланкетна, 100% категорична и непроменяема руска позиция тя фактически се лишава от елементарна гъвкавост, която всеки политик трябва да има при изменящи се обстоятелства, защото ако Русия е заложила на Борисов, да подкрепяш Русия като Нинова е пълен абсурд. Тя няма просто кислород, няма политическо пространство, в рамките на което да може да развие някаква политическа инициатива, да не говорим да спечели някакъв електорат. Но това е риск, който самият Кремъл тепърва ще осъзнае. Сега новият руски посланик има, разбира се, много повече пълномощия. Той ще бъде много по-агресивен, за разлика от предишния, който много рядко се намесваше. Но това е нож с две остриета. Всяка намеса може да има обратен ефект, това е законът за непредвидените обстоятелства.
Водещ: И на финала да ви задам въпроса-тема на нашата среща: какво свързва българските аналози в руските събития с пренебрежението на историческата памет за 1 февруари?
Илиян Василев: О, то всъщност като че ли няма какво много да се допълни. Само като се каже, че събитията от 1 февруари 1945 г. са си абсолютно наложени, прелети от Русия, от Съветския съюз тогава. Но това не е нищо ново. Всъщност големият проблем на България е, че след 1919 г., когато в Комунистическата партия, Работническата партия се разделят с Георги Кирков и Димитър Благоев и фактически се болшевизират – от тогава са 1925 г. атентатът в „Света Неделя“, това са Соболевите акции от 1940 г., които Сталин иска от българските комунисти тук да подкрепят влизането ни в Тройния пакт. След това пък инвазията на Съветската армия в страна, която не е обявила война и няма никаква причина да е обявила малко преди това война на Германия. Това е историята. Всъщност на 1 февруари Русия изчисти една голяма част от антителата в българската политическа система срещу нейното вирусно влияние. Изчисти един тъкмо-що създал се в по-малко от 60-65 години след Освобождението български политически елит със самостоятелно значение, изправени хора с достойнство, защото знаете, че преди 1940 г. България е била водеща на Балканите. И именно след това Русия смачква това самочувствие ведно с нацията и сега когато гледаме, къде сме, какво мечтаем – ние вече престанахме да мечтаем да бъдем лидера на Балканите, да бъдем богати. Новите проводници на руско влияние тук намират за нормално да бъдем „на опашката“ на Европа, да се задоволяваме с най-малкото, да се задоволяваме с това, че Путин има един дворец в Геленджик, ама то му се полагало, защото толкова години управлява. И същото трябва да се разчита в български контекст – ама то е нормално Доган за няколко хиляди лева да получава имущество за 250 милиона, някоя друга компания да му строи „сараи“. И те са безчет тия „сараи“, то не е само единия „сарай“, не е в София, не е само по страната. По същия начин е случаят с Борисов и къщата в Барселона. Но разбирате ли, кое е най-лошото в цялата тая история: тези хора са изключително нахални, като твърдят, че са държатели на консервативните и християнски ценности. Кажете ми, какво християнско има в начина, по който те живеят със семейства, които са разрушени, с много любовници, с извънбрачни деца, с една тотална разруха на всичко онова, върху което българинът е крепил своето символ верую, ако щете, за това как трябва да почита жената, майката, жената до себе си, съпругата. Всички те, понеже са хора без собствена гравитация на интелект и на морал, всички превръщаха внезапно сполетялото ги богатство в лукс, в помпозност, в излишна пищност, в нея дори тая алчност няма логика. Защото колко от тези десетки хиляди квадратни метра в лукс реално човек може да използва? Колко от тия милиарди, които откраднаха, може да ги превърне в някакво по-високо усещане за благоденствие и удовлетвореност?
Цоня Събчева
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
Подкрепете и проекта Алтернативата на alternativata.bg
