Алтернативи & Анализи: Трябва да станем гладни за онези ценности на нашите възрожденци, които са искали България освободена и са мечтали да я видят на челно място

Илиян Василев, бивш посланик на България в Русия, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”

Водещ: 81% от българите не вярват, че изборите в страната са честни, а само според 26% държавата се управлява според волята на народа, показват резултатите от глобалното проучване „Гласът на хората“, проведено от световната организация „Галъп Интернешенъл“. Данните идват в навечерието на поредния парламентарен вот и очертават множество от около 80% от имащите право на глас българи, които са песимистично настроени към качеството на демокрацията у нас. Въпросът е как да бъдат спечелени 80-те процента песимисти, които, макар и да не излязоха в огромната си част на протестите през лятото, заявяваха пред социологическите анкети, че ги подкрепят. Поканих за анализ бившия посланик на България в Русия Илиян Василев. Отговаря ли предложението на политическия пазар на търсенето и в състояние ли е да вдъхнови избирателите за масов вот?

Илиян Василев: Трудно е да се каже, тъй като предлагането е повече от същото и тъй като, за да има съчетаване между онова, което хората очакват, и онова, което се предлага, и двете страни трябва да направят нужните стъпки една към друга. От една страна, избирателите трябва да искат „стоката“, да проявят желание да излезнат от позициите си на негласуващи, защото все пак големият проблем на всички избори у нас е била активността и многото хора, които отказват да гласуват.

Второ, самите избиратели трябва да искат по-качествена стока. Ако не я искат, те ще се групират по своите предпочитания като политически запалянковци или фенове и това няма да се промени. Мисля, че до 4-ти април има предпоставки да има по-висока активност, въпреки проблемите с Ковид кризата. Просто динамиката, която се очертава тепърва, е много интересна.

Всъщност още едно, последно за избирателите – да искат да различават качествената политика от масовата или от популистката политика. Изобщо, взискателността на избирателите е голям проблем, тъй като много често те се плъзгат по повърхностни неща.

От гледна точка на предлагането: мисля, че се предлага масов продукт. Общо взето пазарът е залят от масов евтин продукт, който може да го наречем политическо комодити или масова стока, и качествените сред тях не са толкова много. Защото не го предполагат самите условия на състезанието, както и характерът на самата борба, в която правилата, честните и равните условия не са очевидно видими.

Всъщност всички страни, които предлагат стока на пазара, не вярват, че тези избори ще бъдат честни и справедливи, защото те се правят от една от страните – правителството, което е заинтересована страна. И досега, в продължение на десетки години, то е правило избори без да убеди избирателите и другите свои съперници в тая политическа борба, че за него принципите на демокрацията и на ценностите стоят над личните интереси на тази партия. Така че в тоя смисъл мисля, че тези избори, които предстоят, няма да останат с някаква добра страница в историята.

Водещ: Т.е. вие клоните към тезата, че 45-ят  парламент ще бъде кратък и ще последват месеци по-късно извънредни парламентарни избори?

Илиян Василев: Не мога да предполагам, тъй като в България точно крехките парламенти раждат „франкенщайнчета“, но си мисля, че като че ли това е най-естественият изход. Ако новият парламент направи дори само едно нещо – да промени избирателния закон, да пусне гласуване по пощата и електронно гласуване, т.е. да изчисти условията, като първото и непременно условие за промяна това е възможността за по-масово участие, за по-справедливи избори, да изчисти базата на демокрацията, на която тя стъпва – то това ще бъде достатъчно.

Оттам нататък вече граденето на реформи е последващо. Имайте предвид, че след изборите ние тепърва имаме да осъзнаваме в каква дупка сме попаднали. Днес правя коментар на тема „Цунами в енергетиката“ – имайте предвид, че там буквално до няколко месеца ще настъпи унищожителна буря, както се казва за бурята с полиорганната недостатъчност – цитокинната буря при Ковид. Има огромна, мащабна загуба на активи, на капитализация, фалити и тези мащабни и драматични промени, както и изходът от тях не знам дали ще бъдат по силите на което и да е правителство да се справи.

В този смисъл работят и двете хипотези. Едната е, че не може да се състави правителство, а другата е, че се съставя някакво правителство, което все пак да измъкне нещата, защото никой няма да иска от партиите да поеме отговорността за справянето с тая криза.

Водещ: Имате предвид кризата в енергетиката, така ли?

Илиян Василев: О, не е само енергетиката, не е само енергетиката. Не знам дали слушателите си дават сметка, че буквално всеки ден или през ден в Агенцията по обществени поръчки се разпределят огромни средства – поръчки за половин милиард, за 100 милиона, за 500 милиона, за 1 милиард. Всички тези огромни мащаби на инвестиции, те ще издънят финансовите баланси на държавата и това ще се отрази и върху доходите, и върху безработицата, защото едно е да се разхвърлят пари, друго е да се правят публични инвестиции, т.е. тоя ресурс, капитал да се връща в инвестиции, които да раждат доходи и заетост. Това са съвършено различни неща. И в този смисъл, тепърва ни предстоят много тежки дни.

За това политическата класа може както да реши да сложи някой кабинет-камикадзе, за който никой не носи отговорност, поне от политическа и от партийна гледна точка, така и да се премине към следващи избори, защото при така създадената обстановка и очевидно недоверие в честността и справедливостта на тези избори, то и легитимността на властта, която произтича от следващото Народно събрание, не е безспорна.

В този смисъл, ще трябва да стъпим върху по-здрава основа и по-ясна легитимност, за да може правителството да има капацитет да реализира болезнени реформи. Все пак не забравяйте, че това са реформи, които са отлагани в продължение на повече от 10-12 години. Правителството на Борисов нито една реформа не е направило, а животът си иска своето.

Водещ: При това положение как да бъдат спечелени 80-те процента песимисти за качеството на демокрацията у нас, които макар и да не излязоха в огромната си част на протестите през лятото, заявиха през социологическите анкети, че ги подкрепят?

Илиян Василев: Това е много трудна задача. Имайте предвид, че партиите на статуквото изобщо не спят, наемат много скъпи консултанти.

Сега ще видите, че в листите на ГЕРБ ще има много нови лица. Класическата схема – подменяме старите лица с нови. Но Борисов остава.

Всъщност, като започнете от 2009 г. досега, колко лица са представяли ГЕРБ от тия, наетите за избиране и за сваляне.

С тия нови лица ще се опитат да представят ново начало и т.н. всички тия трикове, които отдавна са правени. За мен най-важното е да се видят същностните теми и някак си в отрицанието на статуквото и на отрицанието на това, което в момента ние наблюдаваме, да не се водим по неговата игра или пък по онова, което те ни предлагат като правила и като процедури.

Време е  опозицията да сложи на масата визията си и за бъдещето. Отрицанието на Борисов върши малка част от работата. По-важно е да се покаже, че има изход, защото тоя песимизъм и пасивност се раждат именно от безверието, че нищо не може да се промени, че едва ли някой може да предложи нещо различно. Там е ключът.

Водещ: Като оставим настрана анти-ГЕРБ говоренето, открояват ли се теми, които партиите, коалициите-кандидати заявяват? На този етап ние не ги чуваме, но те какво трябва да кажат, ние какво трябва да чуем от тях?

Илиян Василев: Първо, за мен много важна е темата: кои сме и какво искаме, какво иска съвременното поколение българи?

Ако това, което ни предлагат – да бъдем с манталитета на постоянните слабаци на Европа, ако това се е набило в съзнанието и ражда и пасивността, и нежеланието да се гласува, много трудно може да променим България.

Ние всъщност трябва да вдъхновим днешните българи – и младите, и по-възрастните, без значение. Трябва да върнем вярата в идеала, че България трябва да бъде просперираща и водеща нация, да има самочувствие, каквото е имала в близката история, защото това е атипично за една нация: да свикне да бъде опашкар, да се задоволява с малкото, с нищожното.

Второто нещо, което е – че този модел на преход, наричам го див олигархичен капитализъм, той няма нищо общо нито с пазарната икономика, нито с предприемачеството, нито с основните християнски ценности, ако щете.

Той изражда понятията за солидарност в обществото, изолира хората един от друг, властта от народа, който става отделни взаимно противопоставящите се групи.

А това е много опасно, тъй като виждате, дори в условията на Ковид криза като че ли възможностите са за малцина, имаме рекорден брой на нови милионери, докато всички други страдат. Значи трябва да има едно базисно чувство на социална справедливост, то не може да ни напуска и то трябва да се върне. А виждате, че тъй наречените олигарси или предприемачи в политиката, станали олигарси, са изключително алчни и арогантни.

При тях няма нищо, нито един от тях не е направил фондация, обществено полезно дело. Не е направил нещо значимо за хората около себе си, за народа. А всички се бият в гърдите, че са върха на родолюбието.

Патриотизмът, самочувствието, че можем и знаем, те трябва да станат водещите.

Трябва да станем гладни за онези ценности на нашите възрожденци, които са искали България освободена и са мечтали да я видят на челно място. Това е много важно, защото ако свикнем да бъдем на дъното, няма как да възпламеним ентусиазма и Духа, няма как да накараме хората да се променят и да иска по-доброто.

И последното, трябва да се изчисти не само корупцията, но и цялата паразитна класа. То, разбира се, корупция не може да се изчисти напълно, но да се постигнат поне балансите и даде шанс на меритокрацията и онези, които дръзват да развият своята инициатива, своя дух, да ги запазим незасегнати от желанието на едни или други политици да се обогатяват за чужда сметка.

Защото, разбирате ли, какво става?

Сега ние произвеждаме огромно богатство. България никога не е била по-богата, отколкото е сега като маса, но цялото това богатство отива в едни 100-200 души политици, олигарси на върха, които станаха милиардери. И този ресурс те не го превръщат в източник на развитие, в инвестиции. Това е ресурс, който отива за цели, които нямат нищо общо с благоденствието на нацията, нито с нейната сигурност. На всичко отгоре богатството се изнася извън страната, стои в офшорки, помага на други икономики да се развиват, а ние тук нито можем да увеличим възможностите за социална помощ, нито можем да оправим здравеопазването, нито който и да е сектор в страната. Така че както се казва, всичко тръгва от два въпроса: какво искаме да бъдем и какво ще направим, за да го постигнем.

Водещ: Защо в тази обстановка на висок критицизъм и търсене на алтернатива не се появи водач на обществените настроения? Защо анализа, който вие правите, не го чуваме от политическите лидери?

Илиян Василев: Вижте, тук виждам основен проблем в това, че политическите лидери, изобщо партиите у нас забравиха за основните си мисии и в постигането на обществено полезни цели. Съсредоточиха се върху възможността групово да повишават своето благоденствие или да осигуряват видим обществен статут.

Някак си забравиха големите идеи, големите цели. Това е едната причина, тя не е най-голямата и не е основната.

Втората причина е, че статуквото завладя всички лостове, чрез които могат да вървят процесите на възраждане. Разбирате ли, ако ще утре в България да имаме трима нобелови лауреати, или Левски да се върне, или Стамболов, никой от тях няма да има достъп до медиите и неговото слово няма да стигне до хората.

Знаете ли колко невероятни хора има?

Примерно д-р Тони Филипов, той беше феноменален човек, но неговото слово беше затворено. Ето, има черни списъци от хора, които не могат да стигнат до национален ефир.

Е, като не стигнат до национален ефир, те не могат да бъдат разпознати от масата като лидери или като хора, които трябва да бъдат слушани. Плюс това политиката е толкова мръсно нещо, че аз имам толкова приятели, които са изключителни хора и те за нищо на света не искат да се занимават с обществена работа, защото от това само има щети. И то не е проблемът, че не могат да загърбят личното си его и не са готови да пострадат в името на общественото. Проблемът е, че няма дори елементарно уважение и признание за тези усилия. Както казах, Стойко Тонев трябваше да бъде почетен като един от големите умове на днешната журналистика и особено независимата, която я няма. Виждате, нали, централните медии как не му обърнаха внимание. Някакви случайни хора стоят по студиата, нито имат интелекта, нито имат морала, нито имат визията. Те по-скоро обслужват кохортата  на паразитна класа, но не обществото.

Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи.
Подкрепете ни.




 

Защото едно е да се вдъхновяваш от личности като Илън Мъск, които са дръзновени, които  будят въображението, ентусиазират те да направиш нещо като тях. Има и такива българи.

Какво може да вдъхнови днешното поколение човек като Пеевски, примерно? Какво точно в неговия живот може да бъде взето като модел? Или пък Бойко Борисов? Отношението към семейството, към жените, децата? Към християнските ценности? Какво точно?

Ето, това е големият проблем: България живее в два различни свята. Единият е светът на хората, които продължават да се подкрепят като в Ноев ковчег, и другият, официалният свят, откъдето излизат само декорирани с вниманието на властта.

Водещ: Още през ноември в интервю за „Това е България“ вие призовахте, че изборите и смяната на системата не са плод на силни речи, а на технологии и най-вече на преодоляване на себе си. Четири месеца по-късно няма силни речи, няма преодоляване на егото, да не говорим за технологии. С какъв махмурлук ще се събудим на 5-и април?

Илиян Василев: Със сигурност с неудовлетворение. Аз не мисля, че изборите ще решат каквото й да е. Ще знаем резултатите, слава Богу, преди да ги обяви ЦИК, благодарение на новата платформа, която се направи. Така че се надявам да имаме тези резултати преди това, за да могат да се прекъснат възможностите за манипулации.

Разбира се, и това нищо не означава, защото ЦИК като даде едни резултати, а  гражданската платформа обяви, че има разлики,  тогава ще настъпи колизията на реалностите и разделението.

Целият проблем е, че преходът тръгна на нездрава основа. Той тръгна не въз основа на някакви автентични, органични усилия на самовъзникнала, може да е слаба, но самовъзникнала опозиция, а той тръгна като видимата част на това, което преди беше създадено тайно.

Вие виждате, върху тази тема пиша, аналогия между начина, по който Луканов подготви прехода и случващото се днес. Защото тогава те съзираха, че за да изиграят пиесата или театъра на демокрацията, трябва да дадат властта на някой. И този някой, на който дават властта, ще трябва съответно да бъдат хора, върху които могат да упражнят влияние и да контролират действията им. Но въпреки, че могат да държат контрола и ключовете за изборите, за всеки случай се подсигуриха като цялата икономическа власт премина в техни директори, основните помощни ресурси бяха изтеглени зад граница в офшорни компании. И пак, за всеки случай, създадоха и мутрите, за да могат да контролират кешовите потоци, контрабанди и т.н. извън официалните органи на властта като полиция и прокуратура.

Това което виждаме при Бойко Борисов – той прави абсолютно същото преди изборите, защото разбира че трябва да се раздели с властта.

Първо, циментира негови политкомисари като директори на държавните предприятия с договори за 3 г., и да консолидира икономическата си власт.

Второ, прави законови промени, които разширяват възможността на хора със спорни със закона отношения да работят в охранителните фирми, именно това го наричам втората вълна на мутризацията. Борисов предприе това именно с идеята, че се готви да губи властта, т.е. да не може да я упражнява пряко и точно като Луканов да управлява през подставени лица.

Консолидира хватката си и върху медиите, които се контролират по същия начин. И това за мен е много опасно, тъй като ние утежнява проблемите с нереформираните сектори, които просто изяждат национално богатство и  възпроизвеждат бедност, корупция, неравенство и т.н.

И когато тези нереформирани сектори са блокирани, институциите – също, прокуратурата не работи, основният чистещ орган не работи, каквото и да се направи, не дава резултат. Нали виждате в разследването за АЕЦ „Белене“, как скриха днес Делян Добрев, който е основният отговорен за загубата в Арбитражния съд. И при това положение няма никакво съмнение, че между тези хора на Луканов, които правеха проекта на прехода, и сегашните им наследници в лицето на Борисов, те са едни и същи, просто са преминали през разни етапи, има приемственост на един режим, на един модел.

Виждате отново залагат капаните, които ще изхвърлят някакъв нов Борисов или нова кохорта от подобни скрити „агенти на статуквото“, които отново да възпроизведат този модел, в резултат на който отново хората да трябва да емигрират като единствена опция.

Това е големият проблем, че всички се кичат с етикети – „патриоти“, „националисти“, а нямаме истински родолюбци. Хора, които да кажат – добре, „окей“ имам задължение към семейството си, трябва да осигуря стандарт и сигурност. Оттам нататък за мен Отечеството е важно.

Колко от тези хора, които вие ги разпознавате чрез местния елит, го правят? Те карат „Майбах“, карат яхти, имат по стотици милиони и какво от това? Не е проблемът че ги имат и ги карат, а че тотално загърбиха обществената си мисия.

Някой да е направил фондация, да е направил някаква гражданска структура да подпомага разследване, да подпомага таланти? Това е, за голямо съжаление. Не искам да звуча песимистично, защото хубавото в циклите на политическо развитие е, че ние сега имаме големият шанс да затворим един много порочен низходящ цикъл в развитието на нацията и да се оттласнем от дъното, тъй като имаме ново поколение. Видяхте хората, които се върнаха от чужбина на протеста. Тяхната енергия е неподправена. Те не са точно хората, които може да ги вкараш в наследените политически калъпи на прехода. Това е дигиталното поколение, което няма нужда от аналогови политици като Борисов, Доган, Пеевски и други наследници на Луканов.

За мен това е най-голямата радост и надежда. И съм сигурен, че ще успеят.

Цоня Събчева

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Подкрепете и проекта Алтернативата на alternativata.bg

2 thoughts on “Алтернативи & Анализи: Трябва да станем гладни за онези ценности на нашите възрожденци, които са искали България освободена и са мечтали да я видят на челно място

  • 1st март 2021 в 6:32 pm
    Permalink

    You can definitely see your enthusiasm in the work you write. The sector hopes for even more passionate writers like you who are not afraid to say how they believe. Always go after your heart. Marlena Gerhard Rafaelle

    Отговор
  • 6th май 2021 в 3:15 am
    Permalink

    Aw, this was a really good post. Finding the time and actual effort
    to produce a good article… but what can I say… I hesitate
    a lot and don’t seem to get anything done.

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *